5 Р Е Ш Е Н И Е №. 18 гр.София, 10 март 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Димитър Генчев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1600/2015 г.и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено жалба/ на осъдения Б. Н. П. за възобновяване на чнд №604/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, внчд №198/2015 г. на Варненски апелативен съд, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Независимо, че в искането са посочени всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК, които са и основания за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, на практика единствено се възразява срещу приложението на чл.24 от НК и увеличаването на определеното общо наказание по нохд №1053/2013 г. на РС-Русе и нохд №100/2013 г. на Варненски окръжен съд с две години. Моли се да бъде отменено приложението на разпоредбата на чл.24 от НК. В съдебното заседание пред ВКС, служебно назначеният защитник на осъдения-адв.Х. поддържа направеното искане ,като счита,че приложението на чл.24 от НК ,след кумулиране на наказанията по четири присъди,е незаконосъобразно.Намира ,че определеното общо наказание от дванадесет години лишаване от свобода в пълна степен гарантира изолацията на осъдения от обществото за продължителен период от време, поради което увеличаването му с още две години се явява несъразмерно тежко и не отговаря на целите по чл.36 от НК.Моли се да бъде отменено решението на Варненски апелативен съд,с което е потвърден съдебния акт на Варненски окръжен съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В представената писмена защита, адвокат Х. акцентира на това ,че неправилно първоинстанционния съд е аргументирал приложението на чл.24 от НК с цялостната престъпна дейност на осъдения П.. Посочва, че този подход е погрешен, тъй като не държи сметка за предложението на прокуратурата за групиране само на четири наказания , по четири влезли в сила присъди ,а не на всички осъждания на П.. Увеличаването на определеното на основание чл.25 във вр.с чл.23 от НК общо наказание дванадесет години лишаване от свобода с две години е явно несправедливо и не отговаря на целите по чл.36 от НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на искането за възобновяване. Посочва,че осъденият има 22 присъди, като по настоящето дело са групирани наказанията по четири от тях , които са за рецидивна престъпна дейност,поради което увеличаването на общото наказание от дванадесет години лишаване от свобода с две години, е законосъобразно. В последната си дума, осъденият Б. П. моли да се възобнови производството по делото и да се отмени чл.24 от НК. Върховният касационен съд след като обсъди доводите, изложени в искането на осъдения Б. П., становището на страните, изразено в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното: С протоколно определение №528/10.06.2015 година,постановено по чнд №604/2015 г., Варненски окръжен съд ,на основание чл.25 ал.1 във вр.с чл.23 ал.1 от НК е групирал наказанията по нохд №1053/2013 г. по описа на РС-Русе, по нохд №937/2013 г. по описа на РС-Велико Търново, по нохд №3062/2014 г. по описа на РС-Монтана и по нохд №100/2013 г. по описа на ОС-Варна като е наложил на Б. Н. П. най-тежкото от тях ,а именно дванадесет години лишаване от свобода,което да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.24 от НК е увеличил така определеното общо наказание на четиринадесет години лишаване от свобода,което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.25 ал.1 от НК е зачетена изцяло изтърпяната до момента част от наказанията. По протест на Окръжна прокуратура-Варна и жалба от Б. П. , пред Варненски апелативен съд е било образувано внохд №198/2015 г., приключило с решение №161/30.09.2015 г., с което е потвърдено изцяло определението на Варненски окръжен съд по чнд №604/2015 г. Искането за възобновяване на наказателното производство на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК е процесуално допустимо, тъй като е направено в законния шестмесечен срок, от процесуално легитимиран субект и се отнася до съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество,искането за възобновяване на осъденото лице е НЕОСНОВАТЕЛНО. Съгласно трайната съдебна практика ,съдът прилага разпоредбата на чл.24 от НК само ако приеме ,че общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и второ, че със същото това наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия. В тази връзка не следва да бъдат подминавани броят, видът, характерът и обществената опасност на извършените престъпления, както и обществената опасност на самия деец /Р№102/90 г.по н.д.70/90 г. на ІІ н.о. на ВС; Р№391/70 г. по н.д. 331/70 г. на ІІ н.о. на ВС; Р 500/93 г. по н.д.195/93 г. на І н.о./. Едновременно с това, при увеличаване на наказанието по чл.24 от НК, законът поставя три изисквания: 1.увеличението да не надминава с ½ определеното общо наказание; 2. да не надминава сбора на определените наказания за отделните престъпления и 3.максималния размер на наказанието, предвиден за съответния вид наказания. В конкретния случай ,настоящата инстанция приема ,че напълно законосъобразно решаващите съдилища са приложили разпоредбата на чл.24 от НК спрямо осъдения П.. Изхождайки от цялостната му престъпна деятелност - осъждан многократно и най-вече от броя на престъпленията ,включени в съвкупността- по нохд №3062/2014 г. на РС-Монтана той е осъден за две престъпления, по нохд №100/2013 г.на ОС-Варна за четири престъпления, като само по нохд №1053/2013 г.на РС-Русе и по нохд №937/2013 г.на РС-Велико Търново е осъден за по едно престъпление, и съобразявайки техния характер и обществена опасност /изключително завишена/- касае се за две престъпления по чл.142 ал.3 от НК ,извършени при условията на опасен рецидив и при наличието на квалифициращото обстоятелство „извършено от две или повече лица; две престъпления по чл.152 ал.3 от НК-също в условията на опасен рецидив и при наличието на квалифициращи обстоятелства; три престъпления по чл.196 от НК ,с множество квалифициращи обстоятелства, като две от тях са продължавани по смисъла на чл.26 от НК; едно престъпление по чл.216 ал.1 от НК, и като съобрази и обстоятелството, че всички те са извършени в кратки интервали от време ,намери за правилен извода на въззивната инстанция , че определеното общо наказание на осъдения П. от дванадесет години лишаване от свобода по нохд №1053/2013 г. на РС-Русе, нохд №937/2013 г. на РС-Велико Търново, нохд 30062/2014 г. на РС-Монтана и нохд №100/2013 г. на ОС-Варна следва да бъде увеличено с две години, на основание чл.24 от НК. Наред с това не следва да бъдат подминавани и данните за личността на осъдения Б. П. . Независимо ,че той е изтърпявал до настоящият момент многократно наказания лишаване от свобода , очевидно те не са оказали положителен ефект и не са го накарали да преосмисли поведението си и да възпре престъпните си прояви. Точно обратното, забелязва се тенденция към извършване на престъпления с по-висока степен на обществена опасност, а именно престъпления против личността, което завишава и степента на личната обществена опасност на осъдения. С оглед на изложените съображения се налага извода ,че определеното общо наказание от дванадесет години лишаване от свобода е несъответно на тежестта на извършеното ,както и ,че с него не могат да се постигнат целите на наказанието, поради което е необходимо неговото увеличение на основание чл.24 от НК. В този смисъл , въззивната инстанция не е допуснала нарушение на закона ,като е приложила посочената разпоредба и е увеличила определеното общо наказание лишаване от свобода дванадесет години с две години. Преценката ,че наказание от четиринадесет години лишаване от свобода е адекватно на целите по чл.36 от НК, е вярна и се споделя от настоящият касационен състав. Всички доводи, наведени от осъдения по съществото на влезлите в сила присъди ,включени в съвкупността ,не следва да бъдат обсъждани ,тъй като не са предмет на настоящето производство. Присъда по нохд №4284/2009 г. на СГС не се включва в съвкупността по настоящето дело , поради което и претенциите на осъдения ,свързани с приложението на чл.25 ал.2 от НК по посоченото нохд ,не могат да бъдат разглеждани. Нещо повече, ВКС не може да събира доказателства, като в конкретният случай не разполага с данни, за момента на започване на изтърпяване на наказанието по нохд №4284/2009 г. по описа на СГС, за да прецени дали е налице паралелно задържане по това дело и по нохд №100/2013 г. на ОС-Варна, в какъвто смисъл са твърденията на осъдения. Следва да се отбележи ,че осъденият разполага с възможността по чл.417 от НПК да поиска от прокурора произнасяне по приложението на чл.59 от НПК. По изложените съображения, ВКС не намира основания за възобновяване на наказателното дело , поради което счита ,че искането на осъдения Б. П. следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното ,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ,трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Н. П. за възобновяване на наказателното производство по внчд №198/2015 г. по описа на Апелативен съд- гр.Варна, нчд №604/2015 г. по описа на Окръжен съд-гр.Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/