Ключови фрази
Престъпление по чл. 355, ал. 1 и ал. 3 НК * нарушение при доказателствен анализ * нарушение при формиране на вътрешното убеждение * липса на анализ и съпоставка на доказателства * липса на мотиви

Р Е Ш Е Н И Е


№ 50144
София, 16.11.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Галина Тонева
Членове: 1. Бисер Троянов
2. Надежда Трифонова

при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Момчил Бенчев разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 703 по описа за 2022 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъд. Л. С. Г., чрез защитника си адвокат С. П., против въззивна присъда № 25 от 16.06.2022 г. по в.н.о.х.д. № 400/ 2022 г., по описа на Русенския окръжен съд, с доводи за неправилно приложен материален закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Касаторът твърди, че неправилно е осъден за деяние, чиято обществена опасност е явно незначителна и настоява за приложение на института по чл. 9, ал. 2 от НК – не е проявил симптоми на Ковид-19, не е поставил в опасност живота и здравето на други лица, причина за напускане на дома по време на карантината е било посещение в хранителен магазин и деянието е инцидентна проява в живота му. По професия е международен шофьор и след излъчен репортаж по телевизията останал с погрешното впечатление, че карантината отпада за транзитно преминаващи международни шофьори, към чиято категория причислил себе си. Изключението било потвърдено от служител в РЗИ-Русе след проведен телефонен разговор. В жалбата се прави внушение, че причините подсъдимият да не отвори на полицейските служители, извършили проверките на 21 и на 22.05.2020 г., могат да бъдат най-разнообразни. Жалбоподателят счита обвинението за недоказано, тъй като отсъствието от дома по време на карантинния срок е установено само от неговите обяснения, а присъдата не може да почива само на самопризнания. Прави искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване по повдигнатото обвинение по чл. 355, ал. 2, пр. І във вр. с ал. 2 от НК.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Л. С. Г. и защитникът му не вземат становище. В писмена молба, постъпила преди съдебното заседание, адвокат С. П. заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и пледира атакуваната с нея въззивна присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че материалният закон е приложен правилно от окръжния съд, който не е допуснал процесуални нарушения и е взел отношение по всички направени от защитата на подсъдимия възражения.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С присъда № 25 от 16.06.2022 г. по в.н.о.х.д. № 400/ 2022 г., Русенският окръжен съд отменил изцяло оправдателна присъда № 29 от 24.02.2022 г. по н.о.х.д. № 2545/ 2021 г. на Русенския районен съд и признал подсъдимия Л. С. Г. за виновен в това, че в периода от 21 до 22.05.2020 г. в гр. Русе, нарушил мерки, издадени против разпространението или появата на заразителна болест по хората - II т.1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 год. на министъра на здравеопазването на Република България и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на СОVID-19 на територията на страната, като лице по т.12 от заповедта, пристигнало от държава с висок риск на разпространение на СОVID-19 – от Испания и поставен под карантина с предписание с изх.№ 162024/16.05.2020г. на РЗИ - Русе, като не изпълнил задължението си да не напуска дома си и деянието е извършено по време на епидемия, обявена с Решение № 325 от 14.05.2020г. на Министерския съвет, във връзка с разрастващата се пандемия от СОVID, поради което и на основание чл. 355, ал. 2 пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му наложил наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки – всяка за срок от шест месеца.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.
Разгледана по същество касационната жалба налага необходимост от отмяна на осъдителното решение и връщане на делото за ново разглеждане, с оглед попълването му с писмено доказателство, необходимо за правилното решаване на наказателното производство.
Диспозицията на основния състав на чл. 355, ал. 1 от НК е бланкетна и част от признаците от обективната страна на престъплението се попълват от нормативен акт извън Наказателния кодекс. Спрямо нарушения на противоепидемични мерки, свързани с появата и разпространението на заразната болест по хората COVID-19, през инкриминирания период 21-22.05.2020 г., са издадени заповеди на министъра на здравеопазването, на основание чл. 61 от Закона за здравето. Точка 12 на заповед № РД-01-264 от 14.05.2020 г. на министъра предвижда поставянето под задължителна 14-дневна карантина на лица, влезли на територията на Република България от други държави, посочени в предходна заповед № РД-183/06.04.2020 г. Съгласно чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето (в редакцията от ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) задължителното карантиниране се извършва с предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция или от оправомощено от него длъжностно лице.
По-късно разпоредбата е изменена (ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.), като издателите на предписанието вече са ограничени до директора или оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция. Преценката за съставомерността на престъплението се прави съобразно действащото право (de lege lata) към момента на извършване на деянието, а последващите промени на законите, към които съставът на престъплението бланкетно препраща, не води до необходимост от преценка за приложението на по-благоприятен наказателен закон по чл. 2, ал. 2 от НК.
Към писмените доказателства на досъдебното производство са приобщени заверени преписи на предписание № 200516/ 162024 (прил. на л. 2 и на л.25 от д.п.), с което подсъд. Л. С. Г. е поставен под задължителна карантина, с начало от 16.05.2020 г. и на адрес в гр. Русе, ул. Б., № 2, вх. А, ет. 1. Предписанието е издадено от свид. И. Ив., старши експерт при РЗИ-Русе. По делото не се съдържа документ, по силата на който старши експертът да е бил оправомощен от директора на регионалната здравна инспекция в гр. Русе да издава предписания за поставяне на лица под карантина. Данни не се съдържат и показанията на свид. Ив. на л. 30-31 от н.о.х.д. № 618/ 2021 г. (чиято присъда е отменена) и на л. 33-34 от н.о.х.д. № 2545/ 2021 г. – и двете по описа на Русенския районен съд. Както прокурорът, така и съдилищата са могли служебно да изискат заповедта за възлагане на свид. Ив. като длъжностно лице още повече, че служебната дейност е осъществявана извън обичайното работно място – на ГКПП-Д. мост. Допуснати са нарушения на чл. 13, ал. 1 и на чл. 14, ал. 1 от НПК, тъй като не са били предприети всички мерки за разкриване на обективната истина, а решението за вида на постановената въззивна присъда и за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Л. Г. не са взети въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Липсата на конкретна заповед за оправомощаване на длъжностното лице – издател на предписанието, препятства изграждането на правилни съдебни изводи дали наложената карантина е действителна и може да породи правни последици, поради което деянието е съставомерно или обратното – деянието е несъставомерно, ако предписанието е издадено от некомпетентен орган.
Допуснатото съществено процесуално нарушение касае липсата на мотиви за същностен от наказателно-правно гледище въпрос. Това налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който в хода на въззивно съдебно следствие да изиска нужния документ. В случай, че такъв не е бил издаван – да прецени правното положение на подсъдимия и валидността на тежащото над него задължение по Закона за здравето.
Мотивите на въззивната инстанция страдат от липса и по отношение на доказателствения анализ, какъвто не е направен. Въззивната инстанция може да възприеме без промяна анализа на първоинстанционния съд, но това нейно становище следва да бъде изявено ясно, изрично и недвусмислено. А когато има възражение от жалбоподателя – да го разгледа обстойно и с нужното внимание, позовавайки се на събраните по делото годни доказателства и доказателствени средства. Русенският окръжен съд е пренебрегнал задължението си да направи разбор на доказателствата, с което е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. І във вр. с ал. 1, т.2 от НПК, макар с друго проявление от изложеното по-горе.
Предвид изхода на делото касационният съд не може да разгледа възражението на касатора за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.
Възражението за отсъствието на престъпление, поради липса на вина, защото подсъдимият останал с убеждението от ТВ-репортажи и от проведен телефонен разговор с неназован служител от РЗИ-Русе, че транзитно преминаващите международни шофьори не се карантинирали, може да бъде разгледано от съдебна инстанция по същество, като се вземат предвид и показанията на свид. Д. В. от РЗИ-Русе, която е давала по телефона разяснения според посоченото в заповедта на министъра.
Несъстоятелно е възражението на защитата, че осъдителната присъда се основава само на самопризнанията на подсъдимия, защото по делото е проведен разпит на полицейските служители, извършили проверките на 21 и на 22 май 2020 г., както и на домоуправителя на блока, в който живее подсъд. Г..
Воден от изложените съображения касационният съд намери, че допуснатите в хода на въззивното производство съществени процесуални нарушения, свързани с липсата на мотиви по важни за наказателната отговорност на подсъдимия въпроси налага отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Русенския окръжен съд, от стадия на въззивното съдебно заседание, етап на преценка на въпросите по чл. 327 от НПК.
Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3 т. 2 от НПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивна присъда № 25 от 16.06.2022 г. по в.н.о.х.д. № 400/ 2022 г., по описа на Русенския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.