Р Е Ш Е Н И Е № 1 София, 16 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА СЕВДАЛИН Мавров при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Ат.ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 2920/2011 година Производството е образувано на основание искане на осъдения С. В. М. за възобновяване на внохд № 89/08.07.2011г.по описа на Врачанския окръжен съд,с което е потвърдена присъда № 13 от 09.03.2011г. на Районен съд гр.Бяла Слатина ,постановена по нохд № 68/2011г.,отменяване на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се поддържа,че в кражбите за които е осъден е участвало и трето лице-Г. Ж. А.,което не било привлечено като обвиняем по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.Делото е разгледано по реда на глава 27 НПК,деянието е доказано и съдът се е произнесъл по обвинението така както е внесено с обвинителния акт. Върховният съд за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Районният съд гр.Бяла Слатина е признал за ВИНОВЕН подсъдимия С. В. М. и го ОСЪДИЛ на основание чл.196,ал.1 т.2 вр.с чл.195,ал.1 т.3 вр.с чл.29,ал.1 б”а” и „б” вр.с чл.26,ал.1 вр.с чл.20,ал.2 и чл.58а,ал.1 НК на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим,което наказание да се изтърпи в ЗАТВОР затова,че за времето от 16.09.2010г. до 10.11.2010г. в с.Алтимир, обл.Враца сам и в съучастие с подсъдимия З. Б. П. е отнел от владението на Н. К. , М. М. и Х. И. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да присвои, вещи на обща стойност 2019.12 лв.,като е действал при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление и за извършване на деянието е разрушил прегради здраво направени за защита на имот. С присъдата на основание чл.70,ал.7 НК съдът е ПРИВЕЛ в изпълнение не изтърпяната част от наказанието наложено по нохд № 217/2009г. по описа на РС гр.Бяла Слатина в размер на 5 месеца и 4 дни лишаване от свобода,което да се изтърпи отделно от определеното му по реда на чл.25 НК общо наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода по присъди нохд № 523/1010г. на РС- Бяла Слатина и нохд №68/2011г.на РС-Бяла Слатина. Искането е процесуално допустимо ,отговаря на изискванията на чл.421,ал.3 НПК.Разгледано по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО: Решението с което е потвърдена присъдата на РС-Бяла Слатина е правилно и законосъобразно.При постановяването му не е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава 27 от НПК.Подсъдимият е признал фактите по делото,признал е вината си и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.Съдът е съобразил изложеното и постановил присъдата си ,като е определил наказание в съответствие с разпоредбата на чл.373,ал.2 НПК във вр.с чл.58а НК. Доводът за процесуално нарушение,предвид заявеното от осъдения ,че в кражбите участвало и друго,трето лице,което не било привлечено като обвиняем е неотносим към осъществяваната от съда правораздавателна дейност.Това е така,защото повдигането и поддържането на обвинението за престъпления от общ характер е единствено в правомощията на прокурора чиито функции подробно са визирани в разпоредбата на чл.46 НПК.В този смисъл,доколкото осъденият разполага с данни за участие в инкриминираните кражби на посоченото в искането лице Г. Ж. А.,то следва да сезира съответните компетентни органи. Възражението в писмената защита,че неправилно е осъден за всички инкриминирани с обвинителния акт вещи,също е неоснователно.В обясненията на подсъдимия на досъдебното производство/л.74/,както и в тези на съучастника му в кражбите З. П./л.55/, подробно се описват вещите предмет на обвинението,между които са и вещите,оспорвани от него.В този смисъл, доказано е от фактическа страна,че предмет на кражбите извършени от М. са и 2 бр.пръскачки,един бр.електрожен,меден казан,един бр. ел.котлон и един бр.маслен радиатор.Кражбата на последната вещ е установена от св.Н.К.,в чийто дом е проникнал М.. Правилно е прието,че подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението по чл.196,ал.2 НК.Кражбата е квалифицирана като опасен рецидив,тъй като той е осъждан многократно/в справка за съдимост л.139-155/ са посочени 30 бр.осъждания,което е взето предвид и при определяне на наказанието.Последното е съобразено с чл.373,ал.2 НПК, справедливо е по размер и отговаря на целите визирани в чл.36 НК. При постановяване на съдебните актове не са допуснати особено съществени нарушения по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК,поради което не са налице законови основания за възобновяване на делото.Искането следва да се остави без уважение. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. В. М. за възобновяване на внохд №299/2011г.по описа на Врачанския окръжен съд и отменяване на постановеното по него решение № 89 от 08.07.2011г.,с което е потвърдена присъда № 13/09.03.2011г. на РС-гр.Бяла Слатина по нохд № 68/2011г., РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: