1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 240/29.06.2022 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Геника Михайлова Николай Иванов разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 4892 по описа за 2018 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 135/20.03.2018 г. по ч.гр.д. № 151/2018 г., с което Пловдивски апелативен съд е потвърдил разпореждане № 10136/16.10.2017 г. на Пловдивски окръжен съд за връщане на касационната жалба на В. П. Ч. срещу въззивно решение № 371/31.03.2017 г. по гр.д. 72/2017 г. на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Определението се обжалва от В. Ч. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност. Касаторът се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. По същество се оплаква, че е допуснато съществено нарушение по чл. 286, ал. 1, а и по чл. 285, ал. 2 ГПК. Ответникът А. Г. Ш. възразява, че частната касационна жалба е с недопустим предмет, евентуално – да е неоснователна. С определение № 6/07.01.2019 г. производството по настоящото дело бе спряно до приключване на тълк.д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. С приетото и обявено ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк.д. № 2/2018 г. привременната пречка по чл. 292 ГПК отпадна. Производството следва се възобнови. Зачитайки задължителното действие на ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк.д. № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС с извършеното нормативно тълкуване на чл. 274 ГПК, настоящият състав е длъжен да приеме, че и след ЗИДГПК (ДВ, бр. от 2015 г.) запазва действието си т. 10 от ТР № 1/19.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГК на ВКС. Така в компетентност на Върховния касационен съд остават частните жалби срещу разпореждането на окръжния съд за връщане на касационна жалба. Изложеното налага два извода. Първо, отводът за недопустимост на частната касационна жалба е неоснователен. Второ, обжалваното определение на апелативния съд следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК поради вероятната му недопустимост. Настоящият състав приема, че е недопустимо определението, с което апелативен съд е оставил без уважение частна жалба срещу разпореждане на окръжен съд за връщане на касационна жалба. С такова определение апелативният съд нарушава функционалната си компетентност, изземвайки компетентността на Върховния касационен съд. И при сегашната редакция на чл. 274, ал. 2 ГПК (след ЗИДГПК с ДВ бр. 50 от 2015 г.) частната жалба срещу разпореждането на окръжен съд за връщане на касационната жалба е в компетентност на Върховния касационен съд, а не на съответния апелативен съд. Приетото налага настоящият състав да обезсили обжалваното определение – апелативният съд е надхвърлил функционалната си компетентност - и да разгледа по същество частната жалба срещу разпореждането на окръжния съд за връщане на касационната жалба на В. Ч. срещу въззивното решение. С това разпореждане окръжният съд е приложил санкционната последица по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК поради това, че в изложението към касационната жалба касаторът е опитал, но не е успял да обоснове една или повече от предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и тази нередовност не е поправена, въпреки дадените указания и срок за това. Настоящият състав намира, че когато касаторът се позовава на една или повече предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и опитва да ги обоснове в изложението към касационната жалба, в дейността по нейното администриране съдът, постановил въззивното решение, има правомощие да даде указания и срок, за да спомогне касатора в тази дейност. Съдът обаче не разполага с правомощието да върне касационната жалба като нередовна като санкция за неизпълненете указания. Единствено в компетентност на Върховния касационен съд е да установи или да изключи предпоставките за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Той я осъществява с определението по чл. 288 ГПК. Следователно окръжният съд е длъжен да изпрати делото на Върховния касационен съд след приключване на останалите действия по нейното администриране (чл. 285, ал. 2 ГПК). Настоящият състав е длъжен да отмени разпореждането, защото окръжният съд го е постановил в нарушение на чл. 286, ал. 1, т. 2 и на чл. 285, ал. 2 ГПК. Приключена е процедурата по администриране на частната жалба срещу незаконосъобразното разпореждане на окръжния съд. Делото следва да се докладва за разпределяне на касационната жалба на друг състав на Върховния касационен съд. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 4892/2018 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение. ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 135/20.03.2018 г. по ч.гр.д. № 151/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив. ОБЕЗСИЛВА определение № 135/20.03.2018 г. по ч.гр.д. № 151/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 10136/16.10.2017 г. по гр.д. № 72/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив. ОТМЕНЯ разпореждане № 10136/16.10.2017 г. по гр.д. № 72/2017 г. на окръжен съд – Пловдив. Делото да се докладва на председателя на Гражданска колегия за разпределяне на касационната жалба на В. П. Ч. срещу въззивно решение № 371/31.03.2017 г. по гр.д. № 72/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив на друг състав на Върховния касационен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.