РЕШЕНИЕ № 179   София, 11. март 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ:           Красимира Харизанова                               Марио Първанов   при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3832 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 13.06.2008 г. по гр.д. № 317/2008, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос кому подлежи на възстановяване собствеността върху г. и земите от горския фонд. По повдигнатия въпрос едни съдилища приемат, че правото на собственост върху г. и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации, които не са били заличени от регистрите, преобразувани след 9 септември 1944 г., се възстановява на бившите член-кооператори към датата на преобразуването им, а други съдилища – че правото на собственост не се възстановява, ако кооперацията, не е заличена от регистрите след 9 септември 1944 г. Правилно е първото разрешение. Съгласно чл. 3 ЗВСГЗГФ правото на собственост на бившите член-кооператори на горовладелски и/или всестранни кооперации върху г. и земите от горския фонд се възстановява както когато кооперациите са заличени от регистрите след 9 септември 1944 г., така и когато кооперациите не са били заличени от регистрите, но са преобразувани след 9. септември 1944 г. В последния случай правото на собственост се възстановява към датата на преобразуването. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът, като наследник на П. Г. Г. , който е бил член с 47 дяла на ТГПК „С”,претендира възстановяване на 65,941 дка гора в ревир Б. вода – Ч. стена, с. К.. От правна страна съдът приема, че искът за признаване на правото на възстановяване е неоснователен, тъй като кооперацията, в която наследодателя на ищеца е членувал не е заличена след 9. септември 1944 г., обратното има данни тя да е преобразувана след тази дата, но няма данни извършеното сливане с ГПК „З” да е вписано в съда и сливането да е обнародвано. В нарушение на закона въззивният съд е приел, че правото на собственост върху г. и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации, които не са били заличени от регистрите след 9. септември 1944 г., не се възстановява на бившите член-кооператори. От събраните доказателства по делото е установено, че кооперацията, в която е членувал наследодателят на ищеца, е преобразувана чрез сливане с ГПК „З” през 1947 г. , което е последвано от други преобразувания. Дали сливането от 1947 г. е вписано в регистрите и обнародвано е без правно значение, тъй като собствеността върху г. и земите от горския фонд се възстановява към момента на сливането. По делото обаче е установено също, че процесният ревир от 2.892,1 дка още от 1926 г. е бил собственост не на ТГПК „С”, в която е членувал наследодателя на ищеца, а на ГПК „З”, с която е извършено сливането през 1947 г. и след тази дата същият ревир се води на името на кооперациите, формирани от последващи преобразувания. Правото на собственост върху г. и земите от горския фонд на горовладелската кооперация „З”, която не е заличена от регистрите след 9. септември 1944 г., подлежи на възстановяване, тъй като същата е преобразувана през 1947 г., но то се възстановява на бившите член-кооператори на тази кооперация към датата на преобразуването й. Наследодателят на ищеца е бил член на ТГПК „С” и нему може да бъдат възстановени само гори и земи, които тази кооперация е притежавала преди сливането през 1947 г. Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   РЕШИ:   ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския окръжен съд от 13.06.2008 г. по гр.д. № 317/2008.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.