Р Е Ш Е Н И Е
№
446
гр.София, 25 януари 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми
октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
със секретар Кристина
Павлова
при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 467/2009 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимата А. Г. А. против присъда № 39/22.06.2009 год. по въззивно нохд № 354/2009 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми въззивен състав, в която се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона. Прави се искане за отмяна и оправдаване по обвинението за извършено престъпление по чл.301, ал.1 НК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че с новата присъда не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а с осъждането на подсъдимата законът е приложен правилно. С тези съображения обосновава искането си обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Софийският градски съд, наказателна колегия, 4-ти състав с присъдата от 09.11.2007 год. по нохд № 5272/2006 год. признал подсъдимата А. А. за невиновна в това, на 04.04.2003 год. в гр. С. в качеството й на длъжностно лице-данъчен инспектор към ТДД гр. София-ДП”Оборище” да е приела дар-сумата 500 лева от св. А, който не й се следва, за да не извърши действие по служба – незапечатване до 15.05.2003 год. на обект, постановено с НП на директора на ТДД София-град и подкупа да е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, поради което я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.302, т.2 вр.чл.301, ал.1, пр.1 НК. Постановил направените разноски да останат в полза на държавата.
Софийският апелативен съд с обжалваната нова присъда по въззивно нохд № 354/2009 год. отменил присъдата на Софийския градски съд и признал подсъдимата за виновна по чл.301, ал.1 НК и при условията на чл.55 НК я осъдил на пробация с пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1 и т.2 със срок от 10 месеца, както и на глоба в размер на 1 000 лева. Признал я за невиновна и оправдал по обвинението по чл.302, ал.1, т.2 НК.
Приложил чл.301, ал.4 вр.чл.37, ал.1, т.6 НК и лишил подсъдимата от право да заема държавна длъжност в Националната агенция по приходите за срок от 10 месеца от влизане на присъдата в сила и чл.307А от НК за предмета на престъплението.
Осъдил подсъдимата да заплати и направените по делото разноски.
Въззивното производство е образувано по протест от прокурор при Софийската градска прокуратура, съдържащ искане за отмяна и осъждане на подсъдимата по съображения за постановяване на първоинстанционния съдебен акт при допуснати нарушения на процесуалните правила, необоснованост на фактическите изводи във връзка с оценка на доказателствения материал и неправилно приложение на закона. Въззивният съд, съобразявайки се с изискванията на чл.314 НПК за процесуална дейност като инстанция по същество с определението си по реда на глава ХХІ НПК приел, че не се налага провеждане на съдебно следствие пред въззивната инстанция поради липса на основания от предвидените в чл.327 НПК и че установяването на фактите за относимите обстоятелства е възможно въз основа на събраните по предвидения процесуален ред възможни и достатъчно доказателствени средства. Обсъждайки доводите на страните и мотивите на обжалвания съдебен акт е направил извод, че протестът е основателен и са налице предпоставките за постановяването на нова присъда. Изложил е съображения за недопустимата оценка на факти и обстоятелства, които са неотносими към предмета на доказване, но които са повлияли върху решението подсъдимата да бъде оправдана. Заявил е решението си да възприеме като верни изводите за качеството на подсъдимата като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. А НК предвид заеманата от нея длъжност данъчен инспектор в ТДД гр. София ДП”Оборище”. Обосновал се е с данните, съдържащи се в конкретизираните официални документи, обясненията на подсъдимата, показанията на св. А. Оценил е като вярна и фактическата й дейност по извършената от нея проверка в това й качество на обект, управляван с пълномощно от св. А, констатациите за нарушения във връзка с продажбата на алкохол без бандерол и последвалите действия в нейна и на данъчния директор на ТДД София-град компетентност - съставяне на акт, който бил връчен на 01.10.2002 год. и наказателно постановление, съгласно което на А. били наложени санкции, включително „запечатване на обекта”. Не изпълнила задължението си да връчи постановлението поради неиздирване на управителя на фирмата и пълномощника – св. А, до началото на м.март 2003 год., както и след този момент, въпреки нееднократно проведените телефонни разговори със св. А. По повод жалба на последния до директора на НС”БОП”-МВР за искане на подкуп от подсъдимата било разрешено използването на Специални разузнавателни средства-изготвяне на звукозапис и белязване с маркиращи средства банкноти на стойност 500 лева и общ брой 6, които предоставил и дал съгласие. Проведена била среща с подсъдимата на 04.04..2003 год. извън служебното й място по месторабота-в съседно заведение и в оставената на масичката, носена от нея преписка, били поставени парите. Провели разговор за последиците от наказателното постановление, необходимостта да бъде връчено поради проявен интерес от началника по стари преписки, каквато очевидно била и тази по проверката на А. , дала му съответните указания какви действия да предприеме, за да не се изпълни запечатването, както и обещанието й да забави връчването за по-късен момент, който определила като гарантирано максимално до 15.05.2003 год. Притесненията й от поведението на св. А, което констатирала като необичайно оглеждане, изразения страх от „капан”, „шубе” от разкриване, споделяйки предхождащ срещата им случай на разобличаване на нейна колежка, предприемане на действие сумата да бъде сложена в списание, което тя закупила и посочване мястото и лицето, на което да бъде предадено, което осигурила чрез обаждане на св. Т, са оценени като действия по приемане на неследваща й се облага по повод преките й служебни задължения.
За да отговори на възраженията за невиновност и липса на елементи от състава на престъплението въззивният съд направил пълен и задълбочен анализ на обясненията на подсъдимата, на показанията на свидетелите, на писмените и веществените доказателствени средства, които обсъдил поотделно и след съпоставяне. Изложил съображения, които по своето съдържание отговарят на изискванията за процесуална дейност по чл.339, ал.3 НПК вр.чл.305, ал.3 НПК, с които обосновал вътрешното си убеждение, че подсъдимата е автор на престъплението и че са налице обективните и субективните признаци на престъплението по чл.301, ал.1 НК. Не по юридически усет, а съобразно оценката с оглед действителния смисъл на доказателствения материал въззивният съд е направил фактическите си констатации, които не подлежат на касационен контрол, и правните изводи за приложимия материален закон.
Неоснователно е възражението,че съдът е оценил едностранно показанията на св. А е приел за установени само онези доказателства, които са във вреда на подсъдимата. Както беше посочено и по-горе въззивният съд изцяло е подчинил дейността си по оценка на доказателствения материал на изискванията по чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. Показанията на св. А, както и обясненията на подсъдимата не са били оценявани едностранно или изолирано от съдържащите се факти в показанията на другите свидетели, вкл. и участвалите като поемни лица, нито така е подходил съда и към съдържанието на протоколите от веществените доказателствени средства. Последователността на установените факти и логическата връзка с конкретното изявление и поведение на подсъдимата не могат да бъдат пренебрегнати и да се даде приоритет на твърденията й за намеренията да се освободи от парите, които тя не е поискала, но й се дават с очевидната цел да бъде злепоставена въпреки конкретните й действия, насочени към фактическото им получаване от нея. Недопустимо е да се приемат за достоверни избирателно и само обяснения, които я оневиняват, а да се пренебрегнат доказателствата, които установяват различно от твърдяното от нея конкретно поведение. Затова не може да се приеме, че като не са приети изцяло за достоверни, са нарушени процесуалните й права и е осъдена по предположение.
Неоснователно е възражението й за неправилно приложение на закона поради наличието на предпоставките за приложение на чл.307 НК, т.е. е за реализирана провокация от с. на св. А, което означава той преднамерено да е създал обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да й навреди. Такъв извод не може да бъде направен от установената фактическа обстановка и конкретното обективирано поведение както на свидетеля, така и на подсъдимата. Провокация към подкуп може да има само тогава когато лицето, което дава подкупа, цели единствено да разобличи този, който го получава. За това, че подсъдимата предварително го е поискала, за да удължи във времето упражняване на търговската дейност от свидетеля, въпреки констатираните нарушения като не изпълнява задължението си по връчване на наказателното постановление, не предприемане на действия от негова с. за намиране на друго помещение поради непроявена от нея активност да даде указания - защото „чаках парите”, защото „информацията е най-скъпо платена”, указването на действия, които да предприеме свидетеля, но след съответната заявка за съгласие и предстоящо плащане /видно от съдържанието на протокола за изготвяне на веществено доказателствено средство „звукозапис”/, конкретните изражения на отношението й към това, което ще се случи и организиране на начина за получаване на средствата, за да избегне евентуално разкритие, предхождащото срещата бездействие по връчване на наказателното постановление въпреки и независимо от исканията на ръководителя за проверка на старите преписки, твърденията й, че е извършвала дейност по издирване на нарушителя, провеждането на среща извън работното място /което според установеното по делото не било обичайно/ не указват на дейност, извършена с цел за разобличаване, а са израз на нейно съгласие за получаване на дар. Не е основание за такъв извод и конкретно извършеното от св. А да уведоми съответната служба на МВР и да предостави исканата сума, защото това е предприел не поради наличието на други констатации за нарушения и санкции, но от други длъжностни лица, а по повод многократните искания на подсъдимата, която единствено можела да уреди забавяне изпълнението на санкциите по наказателното постановление от нейна компетентност, както и напомнянето „когато съм идвала ти да си имал проблеми”, т.е. в конкретния случай е безспорно установено, че подсъдимата е действала със съзнанието, че получава дар, който не й се следва и че не се е налагало преднамерено създаване на обстановка или условия за даване или получаване, а решението е взето от нея като длъжностно лице преди срещата след конкретно отправено искане за дар, който е във връзка със службата й, поради което не й се дължи. Самото даване на парите и предхождащото го съгласие да бъде извършено белязването им и използването на веществено доказателствено средство „звукозапис” е с цел да бъде разобличена в извършване на престъпление.
Въззивният съд е изложил съображения в подкрепа на извода, че е налице довършено престъпление. Правилно и съобразно доказателствата по делото е приел, че подсъдимата е имала намерение да вземе подкупа чрез посредник, каквато е била св. Т, на която А. е предал списанието с поставените в него банкноти. С това си поведение тя е заявила съгласието си да получи неследващата й се имотна облага и е осигурила възможността това да стане реално, като избегне възможността да бъде разкрита и разобличена, каквато би съществувала в по-голяма степен ако лично вземе сумата. Само съгласието обаче не е достатъчно, защото престъплението е довършено едва когато облагата фактически е получена(приета). Настоящият състав не може да се съгласи с разбирането, че с приемането на подкупа от посредника деянието е довършено. Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в противоправното „приемане” или „получаване”, поради което като е приел за достатъчно само съгласието, е допуснал нарушение на закона/Постановление № 8/1981 год., Пленум на ВС/. Начинът и мястото на получаване – чрез посредник, е само едно от действията, които е предприела за фактическото получаване на сумата, но по независещи от волята й обстоятелства не е могло реално да се осъществи. С оглед на това следва и извода, че е налице опит по смисъла на чл.18, ал.1 НК, поради което обжалваният съдебен акт в частта относно квалификацията следва да бъде изменен, а подсъдимата оправдана по обвинението за довършено престъпление.
Предвид изложеното на основание чл.354, ал.2, т.2 вр.чл.354, ал.1, т.3 вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 39/22.06.2009 год. по въззивно нохд № 354/2009 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми въззивен състав като преквалифицира деянието на подсъдимата А. Г. А. по чл.301, ал.1 вр.чл.18, ал.1 НК и я признава за невинна и оправдава по чл.301, ал.1 НК.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: