Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 335

[населено място], 18.05.2020 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2359 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Техно Резиденшъл Парк 2”ЕАД/н./ срещу решение № 1245/27.05.2019г. по т.д. № 1399/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвръдено решение № 2388/15.12.2017г. по т.д. № 1452/2017г. на СГС в частта, с която е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка”АД (н.) по предявен от синдиците на банката в несъстоятелност срещу касатора иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН прихващането, извършено от „Техно Резиденшъл Парк 2”ЕАД/н./ с изявление с вх. № 8698/11.09.2014г., с активно вземане в размер на 16 258 640лв., придобито с договор за цесия от 10.09.2014г. с „БТК” АД, както и в частта за разноските.
Касаторът „Техно Резиденшъл Парк 2”ЕАД /н./ излага становище за неправилност на решението на САС, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), оспорват основателността на касационната жалба и наличието на основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между „КТБ”АД и „Техно Резиденшъл Парк 2”ЕАД са били сключени два договора за банков кредит – от 14.07.2009г. и от 10.02.2011г., по които са възникнали задължения за длъжника – кредитополучател да върне предоставените в заем суми. С договор за цесия от 10.09.2014г. касаторът е придобил от „БТК”АД вземания на последното спрямо банката, които цесионерът е прихванал със своите задължения към кредитора, като уведомлението до банката за прихващането е от 11.09.2014г. САС е преценил, че както възникването на задължението на касатора, така и придобиването от него на вземания спрямо банката, са настъпили преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ”АД. На осн. чл.59, ал.3 ЗБН САС е счел, че спорно се явява обстоятелството дали към датата на придобиване на вземането или задължението касаторът е знаел, че спрямо длъжника е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Доколкото нито задължението, нито вземането са били придобити след датата на вписване на решенето на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност въззивната инстанция е приела, че презумпцията на чл.59, ал.4 ЗБН за знание не се прилага. Съдът е обсъдил, че към датата на уведомлението до банката за извършеното прихващане – 11.09.2014г., искане за откриване на производството по несъстоятелност на банката не е било подадено, затова за решаване на спора единствено релевантно е дали касаторът е знаел за настъпилата неплатежоспособност /датата на неплатежоспособността – 20.06.2014г., е преди придобиването на вземането въз основа на процесната цесия/. Изложил е съображения, че смисълът на изискването за знание за настъпилата неплатежоспособност не се свързва с надлежното й установяване с доказателствени средства в съда, а със знанието на средностатистическия гражданин и/или търговец за това, че банката не е в състояние да обслужва всичките си задължения и което именно състояние мотивира сключването на договора за цесия и извършването на прихващане с оглед създаване на преферентно състояние, което да позволи удовлетворяване на кредитора извън производството по несъстоятелност. Съдът е приел, че така посоченото състояние е било признато от самата банка в уведомление от 20.06.2014г. до БНБ, в което се признава изрично липсата на ликвидност и преустановяване на разплащанията. Като този факт е бил широко отразен чрез средствата за масова информация и няма как да не е станал известен на представляващите дружеството-касатор. Съобразно посочените доказателства САС е формирал извод за знание у извършващия прихващане кредитор към датата на цесията, че е настъпила неплатежоспособност на банката.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя правния въпрос: Следва ли знанието по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН да бъде сведено до знанието на средностатистическия гражданин и/или търговец за това, че банката е в състояние, което не й позволява да обслужва задълженията си, който факт бил широко отразен от всички средства за масова информация или знанието следва да бъде безспорно доказано по делото, респ. кредиторът да е имал обективно конкретно познание относно настъпването на релевантните факти? Позовава се на противоречие на въззивното решение с Решение № 160/04.07.2018г. по т.д. № 1164/2017г. на ВКС, II т.о., в което е прието, че знанието за настъпила неплатежоспособност към момента на придобиване на активните вземания не би могло да се приравни на опасност от неплатежоспособност по смисъла на чл.115 ЗКИ, при наличие на която банката може да бъде поставена под специален надзор.
Във връзка с правомощието си да доуточни и преформулира въведения от касатора правен въпрос, съгласно указанията по ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС счита, че в контекста на поставянето му той касае проблема дали знанието на обективните факти на спиране на плащанията, покрива признаците и достатъчно ли е, за да се приеме за установено наличието на знание за настъпила неплатежоспособност на банката по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН? Така конкретизираният правен въпрос се явява обуславящ крайното правно разрешение по спора. За проверка съответствието му с цитираното от касатора решение №160/04.07.2018г. по т.д. №1164/2017г. на ВКС, II т.о. следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът дължи държавна такса за разглеждане по същество на касационната му жалба в размер на 325 172,80лв., на осн.чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1245/27.05.2019г. по т.д. № 1399/2018г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „Техно Резиденшъл Парк 2”ЕАД /н./ в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 325 172,80лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата му ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.