Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3 1689_16_303(1)p2@5gpc Р Е Ш Е Н И Е № 175 София, 06.10.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Даниела Никова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1689 /2016 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Образувано е по молба на А. А. А. за отмяна на влязло в сила решение № 1718 от 09.10.2012 г. по гр.д. № 1820 /2012 г. на Окръжен съд Варна, шесто г.о., с което е обявен за окончателен сключеният на 21.12.2009 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, със страни А. А. А. и С. Г. Е.. Като основание за отмяна се твърди, че молителят е бил лишен от възможност да участва в делото и да се защити, тъй като не е бил призован, нито надлежно уведомен нито за исковата молба, нито за насроченото съдебно заседание, нито за постановеното решение. Молителят се позовава на влязло в сила решение № 5012 /30.10.2014 г. по гр.дело № 580 /2014 г. на Районен съд Варна, с което твърди, че е прието за установено на основание чл.124,ал.4 ГПК, че приложени по гр.дело № 1820 /2012 г. документи, удостоверяващи извършени процесуални действия, са неистински. Твърди, че е осъществено основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.2, евентуално (в съдебно заседание) по т.5 ГПК. Насрещната страна С. Г. Е. не е подал отговор на молбата за отмяна, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по искането за отмяна. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав се е произнесъл с определение по чл.307,ал.1 ГПК. С решене № 1718 от 09.10.2012 г. е уважен иск на С. Г. Е. срещу А. А. по чл.19,ал.3 ЗЗД: обявен е за окончателен сключен между двамата на 21.12.2009 г. предварителен договор, с който А. А. продава на С. Е. апартамент в [населено място] и А. А. е осъден да заплати на С. Е. разноски по делото. Съдът е постановил решението си на основание чл.237,ал.2 ГПК – основал го е на признанието на иска от ответната страна. Приел е, че ответникът е депозирал писмен отговор, че не оспорва иска и го признава и по искане на ищеца и на основание чл.237,ал.1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе съобразно признанието на иска. Представеното от молителя съдебно решение № 5012 /30.10.2014 г. по гр.дело № 580 /2014 г. на Районен съд Варна е потвърдено с решение № 613 /31.03.2015 г. по гр.д. № 242 /2015 г. на Варненския окръжен съд, което е влязло в сила, тъй като не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1089 /07.10.2015 г. по гр.д. № 4054 /2015 г. по описа на ВКС, ІV г.о.. С влязлото в сила решение е прието за установено в отношенията между А. А. и С. Е., че съобщение по чл.131 ГПК на л.16 от делото, с което на ответника А. А. е изпратен препис от исковата молба, призовка на л.26 до А. А. за първото съдебно заседание по делото и съобщение на л.31 до А. А. за решението по делото, са неистински документи. В мотивите си въззивният съд е приел, че правната квалификация на иска е чл.124,ал.4 ГПК, а не чл.124,ал.5 ГПК, тъй като няма наведени от ищеца твърдения за наличие на престъпно обстоятелство – в случая документно престъпление, което да обоснове документно престъпление, което да обоснове правна квалификация на иска по чл.124,ал.5 ГПК, твърденията са за неавтентичност на процесните документи относно авторството на положените подписи за „получател” и предполага установяване дали процесният документ обективно съставлява или не изявление на лицето, посочено като негов автор.. По същество въззивният съд е приел, че удостовереното от длъжностното лице по призоваването лично връчване на съдебните книжа не отговаря на фактическото положение. Документите са неистински – от една страна са неавтентични, тъй като подписите не са положени от лицето, сочено за техен автор, а от друга са неверни, доколкото е удостоверено, че са връчени лично на адресата (А. А.). Хипотезата на чл.303,ал.1,т.2 ГПК предвижда, че източник на неправилността на решението, чиято отмяна се иска, е извършено престъпление по НК (така мотивите към т.3 от ТР № 5 /18.10.2012 г. по т.д. № 5 /2011 г. на ОСГТК на ВКС), което да е установено по съответния надлежен ред – с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл.124,ал.5 ГПК, като решението, чиято отмяна се иска, е основано на неистинския документ. Настоящият състав намира, че не е осъществено основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК, тъй като с представеното съдебно решение не е установено извършване на престъпление по надлежния ред. Също така, видно от мотивите на решението, чиято отмяна се иска, то не е основано на неавтентичните документи (те не са доказателства за релевантни за спора юридически или доказателствени факти), а на признанието на иска от ответника (чл.237,ал.2 ГПК), което се съдържа в отговор на исковата молба, чиято неистинност не е установена с влязло в сила решение. Настоящият състав намира обаче, че е осъществено основанието за отмяна, предвидено в хипотезиса на чл.303,ал.1,т.5 ГПК. С влязлото в сила решение е установено, че на ответника по делото А. А. не е връчен препис от исковата молба (съгласно предвиденото в чл.131 ГПК) и той не е бил призован за съдебното заседание (съгласно предвиденото в чл.142 ГПК), в което делото е разгледано и обявено за решаване без негово участие и без той да е бил представляван. Не е доказано и връчването на съобщенията и призовката на пълномощник на ищеца, на негов адресат и представител, нито на друго лице, което да е изразило съгласие да го приеме, нито връчване по някой от другите, предвидени в ГПК способи. Установеното обосновава извода, че вследствие на нарушаване на процесуални правила ответникът А. А. е бил лишен от възможност да участва в делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Поради което и на основание чл.307,ал.3 ГПК съдебното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Варна, което да започне от процесуалното действие изпращане на препис от исковата молба, заедно с приложенията на ответника (чл.131 ГПК). Молителят е представил списък и доказателства за разноски, които иска да бъдат присъдени от инстанциите по същество в случай на отмяна на решението, по тях настоящата инстанция не следва да се произнася. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: На основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК отменя влязло в сила решение № 1718 от 09.10.2012 г. по гр.д. № 1820 /2012 г. на Окръжен съд Варна, Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Варна, което да започне от изпращане на препис от исковата молба, заедно с приложенията на ответника. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.