Р Е Ш Е Н И Е № 143 София, 11.05.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми май двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1424/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Х. Д. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез процесуален представител адвокат В. Д. против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 904/16.06.2011 г., постановено по гр. д. № 640/2011 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Пловдивски районен съд, 17 с-в № 720/5.03.2010 г., постановено по гр. д. № 7944/2009 г., с което Х. Д. К. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на Г. Д. И. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани срам, притеснение, унижение на достойнството в резултат на набеждаването му на 21.11.2002 г. от страна на ответника в извършване на престъпление по чл. 149, ал. 2 НК /блудство чрез използване на сила, заплашване или чрез използване на положение на зависимост/, чл. 287 НК /извършване от служебно лице на противозаконни принудителни действия спрямо свидетел, обвиняем или вещо лице/ и чл. 387 НК /злоупотреба със служебно положение/ в размер на сумата 5000 лв. За ответника по касация Г. Д. И. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от процесуални представители адвокати С. Д. и С. Х.. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 217/16.02.2012 г. по гр. д. № 1424/2011 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение на основание чл. 180, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правен въпрос, свързан с приложението на чл. 110 ЗЗД и чл. 116, ал. 1, б. „б” ЗЗД, а именно: ако е подадена писмена молба от пострадалия за конституирането му в качеството на граждански ищец в наказателното производство, с която е предявен за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия за обезщетяване на вреди от престъплението и е постановен отказ на съда да уважи молбата прекъсва ли се погасителната давност съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата видно от Р. № 408/7.05.2009 г., постановено по гр. д. № 195/2008 г., ВКС, І г. о. и Р. № 237/15.07.2009 г. по гр. д. № 213/2009 г. на ОС-В. Т. /влязло в законна сила/. С посочените решения е прието, че с разпоредбата на чл. 116 ЗЗД са предвидени способи за прекъсване на давностния срок, в резултат на което времето, изтекло до настъпване на основанието за прекъсване на давността се заличава и от този момент започва да тече нов давностен срок. Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД течението на срока на придобивна/погасителна давност се прекъсва с предявяване на иск, но в цитираната правна норма изрично е посочено, че ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната. Същото разрешение се прилага и в случаите на прекратяване на производството по делото. В случая въззивният съд е приел, че с влязла в сила присъда ответникът Х. К. е признат за виновен в това, че на 22.11.2002 г. в съучастие като подбудител и помагач със З. Х.-извършител, пред надлежен орган на властта-Окръжна военна прокуратура-П. е набедил Г. И. в престъпление по чл. 149, ал. 2 НК, чл. 287 НК, чл. 387, ал. 3 НК, като знае, че е невинен и е осъден на 1 година /увеличено на 2 години от ПОС/ лишаване от свобода и обществено порицание с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Въззивният съд е отхвърлил възражението на ответника, че е неоснователен предявения /на 6.07.2009 г./ от Г. И. против Х. К. иск за обезщетяване на неимуществени вреди, поради погасяването му по давност с изтичане на пет години от датата на извършване на деянието /22.11.2002 г./. Съдът се е позовал на данни от протокол от съдебно заседание на 12.06.2007 г., проведено по н.о.х.д. № 1756/2006 г. на ПРС, 13 с-в, видно от които пострадалият Г. Д. И. е подал молба да бъде конституиран в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец и да се приемат за съвместно разглеждане предявените от него срещу двамата подсъдими К. и Х. искове за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 5000 лв. срещу всеки един от тях. Съдът е посочил, че протоколът е официален документ и доказателство, че към 12.06.2007 г. срещу ответника по настоящото дело Х. К. е предявен от пострадалия граждански иск за обезщетение в размер на 5000 лв., поради което и съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД е прекъснато течението на общия петгодишен погасителен давностен срок /чл. 110 ЗЗД/, който е текъл в полза на извършителя от датата на деянието /21.11.2002 г./ и е приел, че към 12.06.2007 г. давностният срок не е изтекъл. Въззивното решение е неправилно. Постановено е в нарушение на разпоредбата на чл. 116, б. „б” ЗЗД, съгласно която погасителната давност се прекъсва с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. В конкретния случай с отказа на съда да приеме за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск на пострадалия Г. Д. И., както и да го конституира в качеството на граждански ищец в наказателния процес следва да се счете, че иск изобщо не е бил предявяван, а от там и че не е могло да настъпи прекъсване на погасителния давностен срок по силата на чл. 116, б. „б” ЗЗД. Съгласно императива на закона давността не се счита прекъсната, ако искът не бъде уважен. Същото разрешение следва да се възприеме на още по-голямо основание в случаите, при които предявеният в наказателния процес граждански иск въобще не е бил приет за разглеждане. Това разрешение е прието в посочените в определението по допускане на касационно обжалване влезли в сила съдебни решения. За действието на предявяване на граждански иск в наказателния процес по отношение спиране и прекъсване теченето на погасителната давност се е произнесъл Върховният касационен съд, ОСГК и ОСТК с ТР № 5/5.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г. Въззивното решение следва да се отмени и Върховният касационен съд следва да се произнесе по същество на спора, като постанови отхвърлителен резултат по предявения иск до размер на сумата 5 000 лв., тъй като е погасен по давност. За разликата от 5 000 лв. до пълния размер от 15 000 лв. отхвърлителното първоинстанционно решение е влязло в сила. С влязла в сила присъда е прието за установено, че деянието е извършено от ответника на 22.11.2002 г., искът с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от страна на пострадалия, предмет на настоящото производство е предявен на 6.07.2009 г. По делото с писмен отговор по чл. 131 ГПК /вх. № 36046/24.11.2009 г., л. 41 от гр. д. № 7944/09 г. на ПРС, ХVІІ с-в/ ответникът е направил възражение за погасяване на иска, поради изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Възражението е основателно. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасявят всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В конкретния случай от датата на довършването на деликта до датата на предявяване на иска са изтекли повече от пет години. С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на сумата 5 260 лв. за всички инстанции. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 904/16.06.2011 г., постановено по гр. д. № 640/2011 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. И. ЕГН [ЕГН], живущ: [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1 чрез адвокат С. Г. Д. против Х. Д. К. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], пл. „К. Ч.” № 2, вх. Б, ет. 1, адвокат В. Й. Д. иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на сумата 5000 лв. ОСЪЖДА Г. Д. И. ЕГН [ЕГН] да заплати на Х. Д. К. ЕГН [ЕГН] разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата 5 260 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: