Р Е Ш Е Н И Е №..81................ София,...25.02...................................................., 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 930/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. Т. П. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], приподписана от адвокат И. В. против въззивно решение на Окръжен съд-Монтана от 8.04.2010 г., постановено по гр. д. № 69/2010 г., с което са отхвърлени предявените от В. Т. П. против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за разликата над 4 346.76 лв. до 7 903.20 лв. и иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над 2 467.08 лв. до 4 485.60 лв. ведно със законна лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете-10.07.2009 г. до изплащането им. За ответника по жалбата [фирма], [населено място] жалбата е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмена защита от управителя на дружеството Т. Ц. Влашки. Неоснователно е оплакването на касатора за процесуална недопустимост на въззивното решение. Въззивното решение, с което съдът е намалил размера на присъдените обезщетения е процесуално допустимо, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на въззивната жалба, с която първоинстанционното осъдително решение е обжалвано изцяло. С определение на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение № 935/24.09.2010 г. по гр. д. № 930/2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлената част на исковете на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правни въпроси от значение за изхода на спора. Отговор на поставените въпроси: 1.Валиден ли е и поражда ли правни последици трудов договор, по който работодателят не е изпълнил задължението по чл. 62, ал. 3 КТ /ред., ДВ, бр. 108/2008 г./ да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на НАП за сключването или изменението на трудовия договор? Формата за действителност на трудовия договор /писмена/ е изрично регламентирана с разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ /изм., ДВ, бр. 2/1996 г./. Задължението на работодателя да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на НАП при сключване, изменение и прекратяване на трудовия договор по чл. 62, ал. 3 КТ /ред., ДВ, бр. 108/2008 г./ е с административен характер и изпълнението му, респ. неизпълнението му не е относимо към действителността /валидността/ на трудовия договор. Сключеният между страните по трудовото правоотношение, респ. изменен от тях трудов договор поражда правни последици независимо дали работодателят е изпълнил задължението за уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ /ред., ДВ, бр. 108/2008 г./. 2.Какъв е процесуалният ред за обявяване недействителност на трудовия договор, респ. на клауза от трудов договор? Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава ХVІІІ на КТ – чл. 357 – чл. 363 КТ съгласно чл. 74, ал. 2 КТ /изм., ДВ, бр. 100/1992 г./. Обявяването на недействителността на трудовия договор може да се извърши в самостоятелен исков процес по трудов спор с такъв предмет или по възражение на страна в рамките на висящ процес относно законността на прекратяването на трудовото правоотношение, предмет на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, относно размера на неизплатено трудово възнаграждение, обезщетения, дължими на различни основания по КТ и пр. Постановеното по делото съдебно решение подлежи на въззивно и на касационно обжалване по реда на ГПК. 3.Изготвената и подписана от работодателя и главния счетоводител на фирмата ведомост за работна заплата има ли официална удостоверителна сила за отразените в нея обстоятелства във връзка с размера на отразеното във ведомостта и неизплатено на работниците и служителите трудово възнаграждение? Ведомостта за работна заплата, подписана от работодателя и главния счетоводител на фирмата, съставлява частен свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила досежно отразеното в нея удостоверително изявление, че на работника или служители се дължи определен размер неизплатено трудово възнаграждение. По касационната жалба: Основателна е в отхвърлената част на исковете. Въззивното решение е влязло в сила по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в размер на сумата 4 346.76 лв. и по иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на сумата 2 467.08 лв. ведно със законна лихва върху посочените суми, считано от 10.07.2009 г. до окончателното им изплащане. Касационната жалба на В. Т. П. е основателна в отхвърлената част на иска по чл. 224, ал. 1 КТ над сумата 4 346.79 лв. до 7 903.20 лв. или за сумата 3 556.41 лв. и на иска по чл. 222, ал. 3 КТ над сумата 2 467.08 лв. до 4 485.60 лв. или за сумата 2 018.52 лв., ведно със законна лихва, считано от 10.07.2009 г. до окончателното изплащане. Незаконосъобразно въззивният съд е приел, че при определяне размера на претендираните обезщетения на основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ не следва да се взема предвид размера на трудовото възнаграждение по представения по делото трудов договор № 1/8.02008 г. и по ведомостта за работни заплати за м. 06.2008 г. Пред първата инстанция са оспорени трудов договор № 1/8.01.2008 г. и писмо до ТД на НАП-М., с което е подадено уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, както и ведомостта за работни заплати на ответното дружество за м. 06.2008 г. В хода на откритото производство по оспорване автентичността на посочените документи са допуснати и назначени техническа и графическа експертизи. От заключението на вещото лице по експертизите е установено, че подписът, който е положен за „ръководител” в представения за изследване трудов договор № 1/1.08.2008 г. е изпълнен от управителя на ответното дружество Т. Ц. Влашки, както и че подписът за „ръководител” в трудов договор № 1/8.01.2008 г. е автентичен, изпълнен е с помощта на пишещо средство /химикалка/ и че не е пренесен в договора с техническо средство – цветен принтер. Установено е че подписите, които са положени след думите „подпис” и „подпис на служителя” в придружително писмо от 28.08.2008 г. и подписът, положен за „управител” в разчетно-платежна ведомост на [фирма], [населено място] са изпълнени от лицето Т. Ц. Влашки в качеството му на управител на дружеството. Трудовият договор № 1/8.01.2008 г. е подписан и от ищцата, като страна по трудовото правоотношение. Наличието на писмена форма на трудовия договор и наличието на подписи на страните по трудовото правоотношение са изискванията на закона за действителност /валидност/ на трудовия договор съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ /ред., ДВ, бр. 2/1996 г./. Установено е по делото, че изготвената и представена ведомост за работни заплати за м. 06.2008 г. е редовно оформена и подписана от съответните длъжностни лица на ответното дружество – управител и главен счетоводител. При наличието на редовно оформени ведомости за трудово възнаграждение изводът на въззивния съд, че същите са невалидни, поради липса на „тъждество” и поради това, че не са съставени в един-единствен екземпляр противоречи на закона. По изложените съображения въззивното решение в обжалваната част следва да се отмени и Върховният касационен съд следва да се произнесе по същество, като по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ присъди разликата между присъдения размер 4 346.76 лв. до 7 903.20 лв. съгласно допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-икономическа експертиза и иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ присъди разликата между присъдения размер 2 467.08 лв. до 4 485.60 лв. по допълнителното заключение на вещото лице съдебно-икономическа експертиза, изчислени съобразно трудов договор № 1/8.01.2008 г. и ведомостта за работни заплати на дружеството за м. 06.2008 г. Посочените суми следва да се присъдят със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.07.2009 г. до окончателното изплащане. На ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 900.00 лв.-заплатено възнаграждение на един адвокат. Водим от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд-Монтана от 8.04.2010 г. по гр. д. № 69/2010 г. в отхвърлената част на предявените от В. Т. П. против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законна лихва, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], представлявано от управителя Т. Ц. Влашки да заплати на В. Т. П. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] № 18 по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ още сумата 3 556.41 лв. и по иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ още сумата 2 018.52 лв., ведно със законна лихва върху посочените суми, считано от 10.07.2009 г. до окончателното им изплащане, както и 900.00 лв. за направените по делото разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: