Решение по т.д. №957/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 4 Р Е Ш Е Н И Е №. 142 гр. София, 01.10.2012 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №957/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. Л. С., Мария Л. С. и Б. Л. С. срещу решение № 1102/04.07.2011 г. по гр.д. № 1137/11 11 г. на Софийски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта , с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу Г. фонд- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.288 ал.1 от КЗ за разликата между уважената част от по 35 000 лева до пълнопредявения размер от по 100 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, поради занижаване на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.Твърди се, че е нарушен чл.52 от ЗЗД относно критериите за справедливост при определяне на размера на обезщетението. Ответникът по касационната жалба Г. фонд- [населено място] в отговора на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. С определение №273 от 12.04. 2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: Относно отговора на релевантния за спора правен въпрос: Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. Посоченото ППВС представлява задължителна практика на ВКС и настоящият състав се съобразява с нея. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вследствие от пътнотранспортно произшествие /ПТП/ на 18.05.2007 г., при което Л. К. С. –баща на ищците е бил ударен лицево и прегазен от неидентифицирано моторно превозно средство е настъпила смъртта на същия. Самото ПТП е станало в стеснен участък от пътя,нощно време и при силен дъжд. Самият загинал е бил в силна степен на алкохолно повлияване /3,6 промила в кръвта/. С оглед изложеното и като е взел в предвид, че бащата не е живял с ищците- негови деца, поради развод с майката, съдът е определил обезщетение по чл.52 от ЗЗД за страданията от загубата на своя родител в общ размер на по 70 000 лева общо за всяка една от ищците, което е намалил наполовина, с оглед приетото съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал до размера на ½ от настъпилите вреди. Като такова е прието пресичането на пътното платно на необозначено място от страна на пострадалия в неосветен участък при силен дъжд. От така изложените факти следват следните правни изводи по основателността на жалбата: Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон: разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД в смисъл на задължителното тълкуване в т.11 от ППВС 4/68. Съдът постановил обжалваното въззивно решение не е изложил мотиви и не е отчел възрастта на трите ищци-негови дъщери, съответно: С.-родена 1998 г., Мария-родена 2003 г. и Б.-родена 1994 г., както и изключително тежкото преживяване от тяхна страна на внезапната смърт на баща им, за което са събрани гласни доказателства пред първата инстанция. Относно основанията за отговорността на Г. фонд, съгласно разпоредбата на чл.288 ал.1, т.1 КЗ е формирана сила на пресъдено нещо в частта от настоящото съдебно решение, която не е предмет на касационно обжалване и е влязло в законна сила. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в частта, предмет на жалбата , съгласно чл. 293 ал.2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като така предявеният иск следва да бъде уважен до размера от по 50 000-петдесет хиляди лева за всяка една от ищците, на базата на изложените по- горе конкретни обстоятелства. Този размер представлява половината от общодължимото обезщетение в размер на по 100 000 лева за страданията на всяко едно от трите момичета от загубата на баща им вследствие на процесното ПТП настъпило на 18.05.2007 г., като редуцирането се дължи на доказано по безспорен начин съпричиняване на вредата от самия пострадал до размера от ½ , което се изразява в пресичането на пътното платно на необозначено място от страна на пострадалия, нощно време в неосветен участък и при наличие на дъжд. Върху обезщетението се дължи и законната лихва, съгласно чл. 288 ал.7 от ГПК. По отношение на разноските : Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената част от иска от ВКС в размер на 1 800 лева, както 1350 лева-адв. хонорар на адвокат К. Н. от САК на основание чл. 38 ал.2 от ЗАдв. , определен по Наредба №1 от 2004 г. на ВАС. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 1102/04.07.2011 г. по гр.д. № 1137/11 11 г. на Софийски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 28.11.2011 г. на СГС-І г.о. по гр.д.№4405/2008 г. в частта , с която е отхвърлен искът на С. Л. С. [ЕГН], Мария Л. С. ЕГН: [ЕГН] и Б. Л. С. ЕГН: [ЕГН] срещу Г. фонд- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.288 ал.1 от КЗ за разликата между уважената част от по 35 000 лева за всяка една от ищците до размера от по 50 000 лева, както и в съответната част за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Г. фонд- [населено място] да заплати на С. Л. С. [ЕГН], Мария Л. С. ЕГН: [ЕГН], действащи чрез представителя си по закон И. Д. С. и на Б. Л. С. ЕГН: [ЕГН] сумите от по 15 000-петнадесет хиляди лева на всяка една от тях , ведно със законната лихва считано от 03.10.2008 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА Г. фонд-гр. София да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 800 лева, както 1350 лева-адв. хонорар на адвокат К. Н. от САК на основание чл. 38 ал.2 от ЗАдв. , определен по Наредба №1 от 2004 г. на ВАС . ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.