4 Р Е Ш Е Н И Е № 163 Гр. София, 26 октомври 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. П. и в присъствието на прокурора К. Софиянски като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 866/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на адв. Д. М., защитник на осъдения Ж. А. Ж. за възобновяване на наказателното производство по н. о. х. д. № 412/2014 год. по описа на Окръжен съд – Добрич. В искането са изложени доводи, че осъденият не е бил уведомен за образуване на наказателното производство, а съдебната му фаза е протекла без да са били налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, доколкото Ж. е български гражданин с постоянен адрес на територията на страната, от който той е следвало да бъде призован. Възразява се срещу извода на съдилищата по фактите, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина. Последното е изтъкнато и като аргумент в подкрепа на тезата за допуснато от касационната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Направено е искане за отмяна на постановените по делото съдебни актове на трите редовни съдебни инстанции и за оправдаване на осъдения, а като алтернатива – за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият Ж. Ж. се солидаризира с аргументите на своя защитник. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е основателно, тъй като осъденият не е участвал лично в нито един етап от развитие на наказателното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, защото е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като осъденият е узнал за постановената присъда на 09. 05. 2018 год. (за дата на узнаване следва да се приеме постъпването му в местата за лишаване от свобода на територията на Република България), а искането за възобновяване е депозирано на 15. 08. 2018 год. Разгледано по същество искането е основателно. С присъда № 7/07. 04. 2015 год., постановена по н. о.х. д. № 412/2014 год., Окръжният съд – Добрич е признал подс. Ж. А. Ж. за виновен в това, че през м. август 2007 год. в [населено място], в съучастие с И. Р. И., като помагач, умишлено улеснил държането без надлежно разрешително на наркотични вещества в големи количества – кокаин с тегло 4 004,3 грама на обща стойност 1 001 063 лева с цел разпространение, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от десет месеца лишаване от свобода, наложено с определение по н. о. х. д. № 830/2005 год. по описа на Районен съд – Добрич, като е определил първоначален общ режим на изтърпяването му. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Присъдата е проверена по въззивна жалба на защитника на подсъдимия и с решение № 196/02. 12. 2015 год., постановено по в. н. о. х. д. № № 136/2015 год. по описа на Апелативен съд – Варна, е потвърдена. С решение № 31/10. 03. 2016 год. по н. д. № 31/2016 год. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение е оставил в сила въззивния съдебен акт. Процесуалното развитие на делото е следното: Досъдебното производство е образувано на 18. 06. 2009 год. срещу Ж. Ж. за престъпления по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК. На 09. 02. 2011 год. Ж. е разпитан в качеството на свидетел, а на 17. 02. 2011 год. е дал сравнителен материал за изготвяне на фоноскопска експертиза. Шест месеца по-късно – през м. август 2011 год. на осъдения е изпратена призовка с оглед привличането му като обвиняем, която е върната в цялост ведно с докладна записка от 29. 08. 2011 год., съгласно която лицето не е открито на адреса. Наказателното производство е било спряно с постановление от 06. 12. 2011 год., а с постановление от 23. 05. 2014 год. е било възобновено. След като не е бил открит на адреса, посочен от него при разпита му като свидетел, и след като е установено, че е напуснал страната на 28. 08. 2011 год., на 19. 06. 2014 год., Ж. е привлечен в качеството на обвиняем при условията на чл. 206 вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ от НПК. Както досъдебната фаза, така и съдебното производство, развило се пред три съдебни инстанции, са приключили в отсъствие на осъдения, макар и с участието на редовно упълномощен защитник. Така описаната фактология обосновава заключение за наличие на предпоставките на чл. 423 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Цитираната разпоредба предвижда задължителна отмяна на влезлия в сила съдебен акт в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на осъдения, предприето след привличане в качеството му на обвиняем или след внасяне на обвинителен акт в съда. В настоящия казус Ж. Ж. не е бил привлечен лично като обвиняем и не са му били известни фактическите и правни рамки на обвинението. Образуването на наказателно производство срещу определено лице, разпитът му като свидетел и предоставянето на сравнителен материал не дават основание за извод, че то е информирано за характера и естеството на повдигнатото му обвинение и въпреки това се е укрило. Коментираните обстоятелства нямат за неизбежна последица привличането му в качеството на обвиняем. Последното е бъдещо несигурно събитие, зависещо не само от депозираните от лицето показания, но и от останалите събрани доказателства и доказателствени средства и от преценката на органите на досъдебното производство, а изискуемото от чл. 423 от НПК знание на осъдения за повдигнатото му обвинение предполага уведомяването му за конкретните фактически и правни параметри на обвинителната теза, за да може той да направи информиран избор дали да упражни правото си на лично участие в наказателния процес или да се откаже от него. Именно защото предшества привличането в качеството на обвиняем упълномощаването на защитник не позволява да се приеме с категоричност, че Ж. е знаел за повдигнатото му обвинение. Наред с това образуването на наказателно производство срещу него и участието му в досъдебната фаза като свидетел не създават задължение за осъдения да уведомява разследващия орган за промяната в местоживеенето си, нито изискват той да получи разрешение за това. По силата на чл. 66 от НПК това задължение възниква едва след привличане на лицето в качеството на обвиняем. Ето защо обстоятелството, че Ж. Ж. е напуснал страната след като е бил разпитан като свидетел, не може да се интерпретира като недобросъвестно поведение, насочено към укриване, а още по-малко – като съзнателен отказ от правото му на лична защита и лично участие в наказателния процес, особено като се има предвид, че разследващият орган е предприел действия по привличане към наказателна отговорност шест месеца след като осъденият е предоставил сравнителен материал за изследване. Предвид тези съображения наказателното производство по н. о. х. д. № 412/2014 год. по описа на Окръжен съд – Добрич следва да бъде възобновено, като бъдат отменени постановената по него присъда, потвърждаващото я решение № 196/02. 12. 2015 год. по в. н. о. х. д. № № 136/2015 год. по описа на Апелативен съд – Варна и решение № 31/10. 03. 2016 год. по н. д. № 31/2016 год. по описа на Върховен касационен съд, първо наказателно отделение. Тъй като задочното производство е започнало още от досъдебната фаза, именно там следва да бъде върнато делото за ново разглеждане. Разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК изисква от съда произнасяне и по мярката за неотклонение. ВКС счита, че следва да вземе спрямо Ж. Ж. мярка за неотклонение задържане под стража, доколкото съществува опасност от укриване, изводима от обстоятелството, осъденият пребивава на територията на различни държави, с които няма трайна фактическа връзка. Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по н. о. х. д. № 412/2014 год. по описа на Окръжен съд – Добрич. ОТМЕНЯ постановената по делото присъда № 7/07. 04. 2015 год., както и решение № 196/02. 12. 2015 год. по в. н. о. х. д. № № 136/2015 год. по описа на Апелативен съд – Варна и решение № 31/10. 03. 2016 год. по н. д. № 31/2016 год. по описа на Върховен касационен съд, първо наказателно отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство. ВЗЕМА по отношение на Ж. А. Ж. мярка за неотклонение „задържане под стража“. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.