Р Е Ш Е Н И Е № 176 София, 30.12.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 1834 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. С. и Д. Б. С. от [населено място], срещу решение № 29 от 25.02.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1508 / 2014 г. на Пловдивския апелативен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение при всички отменителни основания по чл.281,т.3 от ГПК. От ищците се поддържа, че настъпилата смърт на дъщеря им е самостоятелно основание за присъждане на вреди от непозволено увреждане, доколкото са пряка е непосредствена последица от увреждането на тяхната дъщеря, което следва от изричната разпоредба на чл.51, ал.1 ЗЗД. Причинно следствената връзка между уврежданията от ПТП и настъпилата смърт е установена от съдебно медицинската екпертиза. Необоснован е изводът на въззивния съд, че ищците в качеството си на родители на починалата им дъщеря В. С., нямат право на обезщетение, макар, че са претърпели големи болки и страдания като интезитет и продължителност. Искат отмяна на решението на Пловдивския апелативен съд и уважаване на предявените искове. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Гаранционен фонд – София не заявява становище по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: С определение №347 от 20.04.2016г., постановено по делото касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса „Родителите имат ли право на обезщетение за търпените от тях болки и страдания от смъртта на починалото им дете, ако е налице причинна връзка между телесните увреждания, получени от пострадалата при ПТП , при доказана вина на деликвента / деликвентите и последвалата смърт”. Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по субективно кумулативно съединени искове за обезщетяване на неимуществени вреди по чл.88,ал.1,т.1,буква б от Закона за застраховането / отм./, респективно по чл.288,ал.1,т.2, буква „б” от Кодекса за застраховането /отм/ , предявени срещу Гаранционен фонд – [населено място]. Предявените от Н. Ц. С. и Д. Б. С. исковете са уважени частично, като на всеки един от тях е присъдено обезщетение по 130 000лв. За разликата до 150 000 лв. двата иска са отхвърлени като неоснователни. В отхвърлената част решението е влязло в сила, поради необжалването му от ищците с въззивна жалба. П. Апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част и е отхвърлил субективно кумулативно съединените искове като неоснователни. За да постанови този резултат, апелативният съд е приел, че на ищците не следва да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря, след като на дъщеря им В. С. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди с влязлата в сила присъда. Съдът е счел, че настъпилата смърт на В. тринадесет години след ПТП, не може да се разглежда като ексцес на причинените й през 1998 г. тежки телесни повреди. Направен е извод, че настъпилата смърт не би могло да се квалифицира като ексцес. Съдът се е позовал на т.10 от Постановление № 4 от 1975 г. на Пленума на ВС, съгласно която при ексцес обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването на здравословното състояние. Настъпилата смърт е самостоятелно основание за присъждане на вреди от непозволено увреждане на наследниците на починалата, но само доколкото тя е пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл.51,ал.1 от ЗЗД. Пряка и непосредствена последица от поведението на водачите на МПС, според въззивния съд, са причинените телесни увреждания на пострадалата В.. Последвалата смърт, макар и да има връзка с поведението на делинквентите, не е пряка и непосредствена последица от извършения от тях деликт. По правния въпрос: Съгласно чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинна връзка е налице когато деянието е решаващо, вътрешно, необходимо/ а не случайно /свързано с резултата / Ал.К. Облигационно право, издание 2002г./ Причинната връзка трябва да бъде доказана за всеки конкретен случай /т.2 на Постановление №7 от 30.12.1959г. по гр.дело № 7/59 на Пленума на ВС/. По силата на чл.45 и сл. ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки и непосредствени вреди от деянието са тези вреди, които се намират в причинна връзка с деянието. В случаи на увреждане пострадалият търпи болки и страдания, които пораждат за него правото да претендира неимуществени вреди от делинквента. При причиняване смърт на пострадалия неговите близки понасят също неимуществени вреди, които подлежат на възмездяване. Съгласно постановките на Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС родителите са от кръга на близките, които имат право на обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди при починало от деликт дете. С оглед на изложеното отговорът на правния въпрос е: Родителите имат право на обезщетение за търпените от тях болки и страдания от смъртта на починалото им дете, ако е доказана причинна връзка между телесните увреждания, получени от пострадалото лице в резултат на пътнотранспортното произшествие /деликт/, и последвалата смърт. По основателността на касационната жалба: С влязла в сила присъда № 149/3.09.2002г. по нохд№ 871/1999г. на Пловдивския районен съд подсъдимите Х. Г. и С. Г. Ф. са признати за виновни за това, че на 14.07.1998г. в [населено място], при условията на независимо съпричинителство, при нарушение на правилата за движение на ЗДвП , първия след употреба на алкохол и без да притежава свидетелство за правоуправление, са причинили по непредпазливост две тежки телесни повреди на В. С. изразяващи се в увреждане на главата, шията, гърдите, по съвкупност довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и контузия на гръбначния мозък, довела до невъзможност да се движат ръцете и краката и до осакатяването им. На пострадалата, конституирана като граждански ищец и частен обвинител в наказателното производство, е присъдено обезщетения за неимуществени вреди от нанесените й две тежки телесни повреди в размер на по 52 000 лв., дължимо от всеки от виновните водачи, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП. Пострадалата от ПТП В. С. е починала на 16.11.2011г. и като причина за смъртта в акта за смърт е вписана „мозъчен инфаркт.” Ищците са родители на починалата С., които претендират заплащане на неимуществени вреди от търпените от тях болки и страдания от смъртта на дъщеря им. Като родители и наследници по закон на пострадалата В. С., те имат самостоятелно право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря им, съгласно Постановление № 4/61г. на Пленума на ВС, след като настъпването й е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и получените от него увреждания от пострадалата. Пряката причинно - следствена връзка между получените при ПТП увреждания и настъпилата смърт се установя от заключението на съдебно медицинската експертиза, приета от първоинстанционния съд. Според в.л. д-р Х. Ж., при ПТП С. е получила следните травми: счупване с разместване на втори шиен прешлен, с контузия на гръбначния мозък; контузия на белия дроб; пневмоторакс в ляво; фрактура на напречните израстъци на 7-12 прешлени в ляво; фрактура на раменната кост в ляво; кома; шок. Заключението на СМЕ, е че при контузията на гръбначния стълб е получено най-високото възможно ниво на увреда на гръбначния мозък. В резултат на това увреждане е парализирана цялата дихателна мускулатура, довело до липсва и диафрагмено и гръдно дишане. Уврежданията на гръбначния мозък обясняват невъзможността за възстановяване на пълноценно спонтанно дишане при С. през целия тринадесет годишен период на живота й след травмата. Тежките поражения на белия дроб водят задължително до усложнения и допринасят за влошаване на дължащата се на гръбначно – мозъчна травма дихателна недостатъчност. В резултат на травмите С. е получила усложнения, задължителни след такава травма като сепсис, декубитоси, нозокомиална пневмония, микози. Тези увраждения, макар преодолени благодарение на правилното лечения и младия организъм на пострадалата, с натрупването са допринесли за съкращаване на живота на пациента. Заключението е, че претърпяното от С. ПТП е довело до тежка гръбначно – мозъчна травма, обуславяща пълна функционална непригодност и липса на собствено дишане. Това състояние на организма я е направило напълно зависима от дихателния апарат и е довело до много усложнения, които в крайна сметка са довели до настъпване на смъртта й. Заключението на вещото лице, което настоящия състав на ВКС приема като компетентно и обективно, установява по категоричен начин причинно - следствената зависимост между противоправното и виновно поведение на двамата делинквенти /при независимо съизвършителство/, настъпилите увреждания и последвалата в резултат на травмите смърт на пострадалата. В резултат на деянието – ПТП- се е стигнало до тежкото увреждане на С. и летален изход. Настъпилата смърт е следствие на получените тежки травми/ гръбначно-мозъчната травма, съчетана с тежката травма на белия дроб/, причинени при ПТП, както и на настъпилите задължителни при такава травма усложнения. В случая не е налице прекъсване на причинната връзка, доколкото тежките травми са обусловили крайния летален резултат. Както посочва вещото лице, само благодарение на положените изключителни и адекватни медицински грижи и на младия организъм на пострадалата, животът й е бил продължен тринадесет години. В други случай, при такава гръбначно-мозъчна травма, пострадалите не оцеляват или смъртността е изключително висока през острия период. Изводът на Пловдивския апелативен съд, че последвалата смърт, макар и да има връзка с поведението на двамата водачи – делинквенти, не е пряка и непосредствена последица от извършения от тях деликт, се явява необоснован с оглед на заключението на компетентната медицинска експертиза. С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, ТК намира, че предявените субективно съединени искове по чл.88 , т.1, б”б” ЗЗ отм. , във връзка с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди следва да се уважат в размери от по 130 000 лв. на всеки от тях. Към датата на ПТП е бил в сила чл. 88 от Закона за застраховането / отм/, който възлага на Гаранционния фонд изплащане на обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност” за причинени неимуществени вреди, ако делинквентът не е имал застраховка или не е бил правоспособен водач. Аналогичната уредба на отговорността на Гаранционния фонд към 1998г. и 2011г. за заплащане на обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт, ако ПТП е настъпило но територията на Република България и виновния водач няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”, обосновават извод за пасивната легитимация на фонда по предявените искове. От извършената проверка в Комисията за финансов надзор е установено, че към датата на ПТП и двата леки автомобила „В.” с рег.№ ПзА 74 85, и „БМВ” с рег.№ РВ 75 37, управлявани от виновните водачи, не са имали сключени застраховки „Гражданска отговорност”. При определяне на размера на обезщетението настоящият състав на ВКС съобрази дадените в Постановление № 4/1968г. разяснения, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението при смърт – възрастта на пострадалия, отношенията между пострадалото при ПТП лице и неговите близки, които претендират обезщетение, както и други обстоятелства, които имат значение в какъв размер по справедливост да присъди обезщетение за неимуществени вреди. От показанията на свидетелите се установява изключителната привързаност и всеотдайност на двамата родители към пострадалата В. С., да направят всичко възможно за поддържане на живота на дъщеря им. Въпреки прогнозите на лекарите за летален изход, родителите са правили всичко, което е възможно дъщеря им да живее. Майката на В. Н. С. е събирала средства за закупуване на апарат за поддържане на дишането в домашни условия; научила се е да извършва специфични медицински манипулации; през цялото време от увреждането до смъртта на дъщеря й Н. С. не е работила; поддържала е духа в семейството. След смъртта на дъщерята ищцата С., по показанията на св. Г., се „ пречупила” - има проблеми със зъбите, със сърцето; от недоспиване, преумора и изтощение поддържала високо кръвно. Имала проблеми с намирането на работа с оглед на напредналата възраст – св. Ц.. Бащата Д. С. бил с по-лабилна психика, не можел да издържи на напрежението около здравословното състояние на дъщеря ми, но въпреки това работил за да бъдат осигурени финансови средства за издръжка на семейството и посрещане на разходите за закупуване на медикаменти. След смъртта на В. бащата се „сринал” нацяло, плачел, поради което близките не го водили на гробището – св. Д. Ц.. Родителите утешавали мъката си, че имат и друга дъщеря и внуче, за които трябва да се грижат и живеят. Настоящият състав като взе предвид страданията и мъката изживяна от родителите, младата възраст на починалата им дъщеря, обстоятелството, че през тези години ежедневието им е било посветено на дъщеря им В., последвалите за тях здравословни проблеми, икономическите условия в страната, намира, че сумата от 130 000 лв. би била справедлив размер за възмездяване на търпените болки и страдания. Възражението за погасяване на вземането на ищците по давност е неоснователно, защото е преклудирано. Възражението е направено в открито съдебно заседание, а не с отговора на исковата молба. Съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/ 9.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС по силата на изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, с изтичане н срока за отговор на исковата молба се преклудират възраженията за погасителна давност. Неоснователно е възражението за съпричиняване на пострадалата по чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото не е установено по категоричен начин, че тя като пътник в МПС е пътувала без поставен предпазен колан. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Тежестта на доказване на това обстоятелство на ответника. В случая принос на увреденото лице за причинените му от ПТП вреди не е доказан. С оглед на изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищците направените от тях разноски за адв. защита в размер на 2233 лв. за всеки от тях, съразмерно с уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на ВКС ДТ общо в размер на 15 600 лв. Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 във връзка с ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 29 от 25.02.2015г., постановено по в. гр.дело № 1508/2014г. на Пловдивския апелативен съд, гражданска колегия, трети състав, вместо което постановява: ОСЪЖДА Гаранционен фонд - [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Н. Ц. С., ЕГН [ЕГН] и Д. Б. С., ЕГН [ЕГН], на всеки един от тях по 130 000 лв. /сто и тридесет хиляди лв./ – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им В. Д. С., в резултат на получени травми при ПТП на 14.07.`1998г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от завеждане на делото на 13.01.2014г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 2233 лв. за всеки един по отделно. ОСЪЖДА Гаранционен фонд - [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати по сметка на Върховния касационен съд ДТ 15 600лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: