4 РЕШЕНИЕ № 533 София, 23.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело№204/2012 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №1053/05.10.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №1344/16.11.2011 г. по гр.д.№1880/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., ІІ състав. С решението на въззивната инстанция е потвърдено решение №3440/27.7.2011 г. по гр.д.№16036/2010 г. по описа на Варненския районен съд, 19-ти състав, и е прието, че работодателят е спазил процедурата по чл.193, ал.1 КТ, като е без значение при изпълнението на визираната процедура дали са приети писмени обяснения или са изслушани устни такива от наказаното лице. Съдът е стигнал до извод, че от ищцата са поискани както писмени обяснения, така и е налице изискване на устни такива. По съществото на спора съдът е приел, че от съвкупната преценка на събраните поделото доказателства може да се достигне до извод за установеност на посоченото в атакуваната заповед нарушение. Изложени са изводи за спазване разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ при налагане на дисциплинарното наказание, като в случая въпреки понесената от работодателя значителна имуществена вреда, на ищцата е наложено най-лекото дисциплинарно наказание, и е налице правомерно упражняване на дисциплинарната власт от страна на работодателя. В. решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос “Длъжен ли е работодателят писмено да поиска обяснения от служител по открита процедура за налагане на дисциплинарно наказание, след като това е единствената форма на искане на обяснение, съгласно правилника за вътрешния ред на работодателя, с който е бил запознат служителя ?”. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о, намира, че по поставения въпрос следва да се има предвид следното: Разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ предвижда, че “Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.”. Когато обаче в правилник за вътрешния трудов ред на едно предприятие е предвидено работодателят да изисква писмени обяснения по образец, на тази от хипотезите, заложени в чл.193, ал.1 КТ, следва да се даде приоритет, тъй като изискването и даването на писмените обяснения е по-сложната процедура по посочената разпоредба. В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното въззивно решение. Относно приложението на чл.193, ал.1 КТ касационната жалбоподателка се позовава на нарушение от страна на работодателя на предвидената в Правилника за вътрешния ред процедура, изисквана получаване на писмени обяснения от работника. Освен това се прави оплакване, че работодателят не е установил с ангажираните от него свидетелски показания кога са искани обясненията – в деня на получаване на доклада от прекия ръководител, в деня на връчването на заповедта или в друго време. Освен това се прави оплакване, че въззивната инстанция незаконосъобразно и необосновано е приела, че е налице виновно неизпълнение на трудово задължение, което не е заложено в длъжностната характеристика на служителката, в трудовия й договор, в К., в правила или в заповеди на работодателя. Като касационно оплакване се сочи, и че по делото няма доказателства за неизпълнение на задължението за анализ на резултатите от продажбите на електроенергия, както и че служителката не е имала задължение за проверка и анализ на константата на електромерите, през които се доставя електроенергия до клиентите, тъй като в длъжностната характеристика няма такова задължение. Сочи се, че въззивният съд е изложил мотиви, които са в пълно противоречие в мотивите и решението по спора за наличието на такива загуби, по които е образувано търг.д.№60/2011 г. на В., респ. решение №229/15.7.2011 г. по т.д.№225/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представителна касационната жалбоподателка – адв. С., който претендира и разноски за всички производства по настоящото дело. Ответникът по касация “Е,О.Н. Б. п.” АД - В., посредством процесуалния си представител – адв. П. Г., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по касация – адв. Г., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като поддържа изложеното в писмения отговор. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК, намира за установено следното: С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос съдът намира, че работодателят е получил от служителката писмено обяснение по смисъла на чл.193, ал.1 КТ, озаглавено “доклад”, с входящ номер при работодателя от 10.9.2010 г. От съдържанието му може да се направи извод, че в него се засягат проблеми, поради които на служителката е наложено дисциплинарно наказание “забележка”. Поради това всички оплаквания, наведени в касационната жалба относно спазването на разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ са неоснователни. Наведените в касационната оплаквания по съществото на самото дисциплинарно наказание не следва да се разглеждат, тъй като не са налице изводи на въззивната инстанция в обжалваното решение. Изводите на въззивния съд по съществото на уволнението са бланкетни, поради което оплакванията в касационната жалба следваше да се отнасят до нарушения на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд, поради неотговаряне на оплакванията във въззивната жалба. Такива оплаквания в касационната жалба обаче не се навеждат. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила. С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 360 лева. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №1344/16.11.2011 г. по гр.д.№1880/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., ІІ състав, с което е потвърденорешение3440/27.7.2011 г. по гр.д.№16036/2010 г. по описа на Варненския районен съд, г.о.,ХІХ състав. ОСЪЖДА Н. Д. О., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок , вх., ет., ап. , да заплати на [фирма] – [населено място], деловодни разноски в размер на 360/ТРИСТА и шестдесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: