Р Е Ш Е Н И Е № 173 София, 29 август 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 20/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.Д., защитник на подсъдимия К. К., срещу въззивно решение № 320 от 08.12.2010г. на Апелативен съд-Велико Търново, постановено по внохд № 323/10г.Постъпило е допълнение към жалбата по реда на чл.351, ал.3 от НПК. В жалбата се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а именно нарушение на материалния закон.Искането е за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, моли жалбата да бъде оставена без уважение.Счита, че въззивният съд служебно е проверил присъдата на първата инстанция и подробно е отговорил на всички доводи, включително касаещи авторството на деянието.Намира за установено е, че нанесеният удар с нож, ако е попаднал в областта на шията, би довел до по-тежки последици.Във връзка с наказанието изразява становище, че същото е справедливо отмерено. Частният обвинител и граждански ищец Д. Й., редовно призован не се явява.Не се явява и повереникът му , също редовно призован. Адвокат Й., защитник на подсъдимия пледира за уважаване на касационната жалба, като искането му е за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане.Твърди, че трудно може да се обоснове опит за убийство, като липсват доказателства и за хулигански подбуди.Заявява, че между подсъдимия и пострадалия е имало свада, при която подсъдимият е използвал по-опасно оръжие. Подсъдимият К. се присъединява към становището на защитата си, като моли за намаляване размера на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 115 от 14.09.2010г., постановена по нохд № 48/10г., ОС-Велико Търново е признал подсъдимия К. В. К. за виновен в това, че на 20.08.2009г. в [населено място], като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди, направил опит умишлено да умъртви Д. Й. Т., като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.11, вр. чл.115, вр. чл.18, вр. чл.63, ал.2, т.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимият К. е бил осъден да заплати на гражданския ищец Д. Т. сумата от 20 000лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва , считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, дължимата държавна такса и деловодните разноски. С решение № 320 от 08.12.2010г., постановено по внохд №323/10г., Апелативен съд-Велико Търново е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда в гражданско-осъдителната й част, като е намалил размера на присъденото обезщетение от 20 000лева на 15 000лева, коригирана е и дължимата държавна такса. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Възразява се във връзка с допуснато нарушение на материалния закон, което се свърза с неправилна правна квалификация на деянието, реализирано от подсъдимия.Позоваването е , че става въпрос за причиняване на телесни повреди, а не опит за убийство.По делото е безспорно установено, че на пострадалия са били причинени прободни рани на лявото рамо и дясното бедро, и порезна рана в основата на първия пръст на лявата ръка.Тези травми покриват медико-биологичните характеристики на две леки и една средна телесна повреда.Независимо от характера на уврежданията, тезата на защитата не може да бъде възприета за правилна. За да се прецени дали е осъществен съставът на инкриминираното обвинение-опит за убийство или е налице телесна повреда е необходимо да се установи дали е могло да настъпи смърт от съответните наранявания и да се изясни въпросът за субективната страна на деянието, която при опита за убийство може да бъде само пряк умисъл.Правилно е принципното разбиране, застъпено в жалбата, че за формата на вината изводи се правят не само от последвалите обяснения на подсъдимия, а от конкретните и обективни действия, осъществени по време на извършване на деянието.Във връзка с изложеното дотук, конкретиката на казуса сочи, че подсъдимият е нанесъл няколко удара, насочени в шията, рамото, гърдите, като същите не попаднали в съответните области поради защитни действия от страна на пострадалия.Също така, първоначално преди ударите подсъдимият е опрял ножа в шията на пострадалия.Това, че не са засегнати жизнено важни органи, като са причинени две леки и средна телесна повреди, не означава автоматично, че се изключва опита за убийство.Мястото на травматичните увреждания и техния характер не могат да бъдат разгледани изолирано, а трябва да бъдат прецени с оглед на конкретната ситуация.В случая подсъдимият е бил седнал на предната дясна седалка на автомобила, а пострадалият изправен. Ситуацията е била динамична, тъй като двамата не са били в статично положение.Подсъдимият се е отбранявал, както твърди в показанията си, а също така е предприел движения, за да вземе бухалката от задната седалка на автомобила.Всичко това обяснява причините, поради които ударите не са попаднали в местата, към които са били насочени.Причиняването на леки и средна телесна повреди в съответните области на тялото е само резултат от движенията и действията по защита на пострадалия.Ето защо, не може да се приеме, че става въпрос за причиняване на телесни увреждания.Събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност сочат на умисъл да убийство, което е останало във фазата на опита. Не може да се възприеме тезата на защитата, че става въпрос за рани, получени при спречкването между подсъдимия и пострадалия, при което пострадалият е бил въоръжен с бухалка.Цитираните свидетели в действителност установяват, че са възприели подсъдимия и пострадалия извън автомобила да държат бухалката и да се борят.Това не промяна горните изводи, тъй като по несъмнен начин, от показанията на пострадалия и съпругата му, тези на работещите в бензиностанцията, както и видеозаписа се установява, че при борбата, когато вече пострадалият е бил извън колата не са били нанасяни удари с нож от подсъдимия.Горните доказателствени източници категорично доказват, че нараняванията на пострадалия са били причинени докато той е бил седнал в автомобила. Твърденията, че не са обсъдени разликите в показанията на свидетелите Т. както и тези, че в обжалваното решение съдът се позовава единствено на свидетелите, които обосновават обвинителната теза са доводи по съществото си за процесуални нарушения, каквито възражения не се правят с жалбата. Независимо от това, следва да се отбележи, че въззивното решение отговаря на изискванията на чл.339 от НПК, като съдът освен оценка на доказателствената дейност на първата инстанция е направил самостоятелен анализ на всички доказателства.Твърдението, че неизяснено е останало противоречието дали пострадалият и съпругата му, са си сменяли местата в автомобила, е невярно, тъй като по категоричен начин е доказано, че по време на инцидента пострадалият е седял на предната дясна седалка, а дали е имало смяна преди това е факт, който е ирелевантен. Подробно и аргументирано, въззивният съд е обсъдил квалифициращият признак на деянието, а именно извършено по хулигански подбуди/л.10-11 от въззивното решение/.Тълкуването на правната норма, направено в контекста на установените факти по делото е вярно и почива на правилното разбиране, застъпено в теорията и практиката по отношение на това кога едно убийство е съпроводено с хулигански подбуди.Изцяло се възприема становището на въззивния съда, поради което не се налага да бъде преповтаряно. С жалбата не се правят оплаквания за явна несправедливост, поради което доводите за завишен размер на присъденото обезщетение, направени в допълнението към жалбата не могат да бъдат предмет на обсъждане. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 320 от 08.12.2010г., постановено по внохд № 323/10г. по описа на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: