Р Е Ш Е Н И Е № 159 София, 12.12.2019 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3305 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Подадена е касационна жалба от кооперация „Съгласие“, гр. Цар Калоян, чрез адв. Ж. Ч., АК – Р., против решение № 24 от 18. 04. 2018 г. по в. гр. д. № 118/2017 г. на Разградския окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 45 от 9. 03. 2017 г. по гр. д. № 657/2015 г. на Разградския районен съд, е отхвърлен предявеният от ПК „Съгласие“, гр. Цар Калоян, срещу Община – гр. Цар Калоян иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на общината, че кооперацията е собственик на недвижим имот с площ от 1900 кв.м., съставляващ реална част от имот № ...., отразена със синя линия на скица-проект вариант 2 към заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. Х. П. вх. № 310/12. 01. 2017 г., съставляваща неразделна част от решението. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон - чл. 222 и 223 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията (обн. ДВ, бр. 7/12. 04. 1934 г.) и чл. 26 от Закона за имуществата, за собствеността и сервитутите (обн. ДВ, бр. 29 от 7. 02. 1904 г., отм. Изв., бр. 92 от 16. 11. 1951 г., в сила от 16. 12. 1951 г.), както и поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – извършена служебна преценка относно валидността на придобивната сделка, посочена от ищцовата страна като придобивно основание, без въведено от ответната страна възражение за нищожност на договора. Твърди се и необоснованост на извода, че имотът е със статут на общинска собственост, тъй като не е установено след прехвърлянето му на кооперацията да е отчуждаван или придобиван от общината или държавата на някакво основание. Община – гр. Цар Калоян не е изразила становище по подадената касационна жалба. С определение № 335 от 24. 06. 2019 г. по гр. д. № 3305/2018 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в очевидно несъответствие на извода на съда за наличие на нормативна забрана, предвидена в чл. 24 и чл. 26 ЗИСС /отм./ и в чл. 222 и 223 ЗБОП /отм./, за сключване на прехвърлителни сделки с имоти публична и частна общинска собственост. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: По предявения от ПК „Съгласие“, гр. Цар Калоян, против Община – гр. Цар Калоян установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за недвижим имот с площ от 2150 кв.м. ищцовата страна сочи като придобивни основания за 1900 кв.м. от имота договор за дарение, сключен с н.а. № .... г., между общината и Кредитна кооперация „Съгласие“ и преобразуване на КК „Съгласие“ в Кооперативна фирма „Съгласие“ по Указ № 56/1989 г., а на последната – в Потребителна кооперация „Съгласие“ след влизане в сила на Закона за кооперациите, обн. ДВ, бр. 63/3. 08. 1991 г., а за останалите 250 кв.м. – проведено отчуждително производство по ЗТСУ /отм./. Ответната община е направила възражение за неоснователност на иска. Въвела е възражение, че действието на договора за дарение е отпаднало, тъй като до края на 1947 г. кооперацията не е построила в подарения имот комбинат от фурна, баня и пералня. Твърди, че имотът е със статут на публична общинска собственост, тъй като от 1992 г. има предназначение „За общински център“, съставлява част от площада на [населено място] и попада в нормата на пар. 7, т. 4 ПР ЗМС. С първоинстанционното решение искът за собственост е уважен за 1900 кв.м., предмет на договора за дарение, а за останалите 250 кв.м. е приет за недоказан, тъй като не е установено от събраните по делото доказателства проведено за нужди на кооперацията отчуждително производство по ЗТСУ /отм./. В отхвърлителната част за 250 кв.м. от имота първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. С обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение първоинстанционният акт е отменен в частта, с която искът за собственост е уважен за 1900 кв.м. от процесния имот, предмет на договора за дарение, и за тази спорна част искът е отхвърлен. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, въз основа на писмени доказателства, показания на разпитани свидетели, шест заключения на основна и допълнителни съдебно-технически експертизи, че с н.а. № .... г., поправен с н.а. № .... г. досежно индивидуализацията на процесния имот (по първия – дворно място от 1900 кв.м. в кв. ...., а по втория – парцел .... от 1900 кв.м.), Община – Цар Калоян, чрез кмета, дарява на КК „Съгласие“ процесното дворно място от 1,9 дка с условие надарената кооперация да построи в срок от две години – 1946 и 1947 г. комбинат от фурна, пералня и баня. Общината се е легитимирала като собственик с н.а. № .... г. За сключване на договора е взето решение от общинската управа, обективирано в протокол № 22/26. 06. 1946 г., на осн. чл. 23, б.“и“ от Закона за хлебопроизводството и хигиенизиране на селото (ДВ, бр. 60/15. 03. 1946 г.). В протокола е посочено, че имотът за изграждане на фурна-комбинат следва да се даде на кооперацията „даром-безплатно“, като в полза на кооперацията и за нейна сметка следва да се издаде нотариален акт. Със заявление от 3. 05. 1951 г. от кооперацията до председателя на ОНС – с. Калоян е поискано отписване на дарения имот като собственост на селсъвета и записването му като собственост на кооперацията. Върху молбата е разпоредено да се извърши пререгистрация на имота на името на кооперацията. Фурна е построена от кооперацията върху друг общински имот в [населено място], различен от дарения, а в подарения кооперацията е построила триетажна търговско-административна сграда със застроена площ 617 кв.м., включваща следните обекти: на партерен етаж - кафе-аперитив от 168 кв.м., магазин от 58 кв.м., магазин от 34 кв.м., офис на банка от 26 кв.м., магазин за промишлени стоки от 65 кв.м., кафе-аперитив от 130 кв.м., на първи етаж - две зали, две складови и санитарни помещения, на третия етаж - десет стаи. Строителството е осъществено в периода 1973 г. – 1982 г. законно, въз основа на издадени строителни книжа, а изградените обекти са въведени в експлоатация и е издадено разрешение за ползването им. За сградите в полза на ПК „Съгласие“ е издаден констативен нотариален акт за собственост № .... г., въз основа на писмени документи – нотариален акт № .... г. и нотариален акт за поправката му № .... г., строителни разрешения, протоколи за въвеждане в експлоатация, удостоверения и др. Сградите и обектите в тях са осчетоводени като дълготраен материален актив на кооперацията. Въз основа на писмените доказателства към приложеното ф.д. № 5/1989 г. е прието правоприемство между КК „Съгласие“ и ПК „Съгласие“ (през 1989 г. КК „Съгласие“ се пререгистрира в КФ „Съгласие“ по Указ 56/1989 г., а през 1991 г. последната се пререгистрира в кооперация „Съгласие“ по ЗК от 1991 г.). От правна страна въззивният съд е приел, че договорът за дарение на процесния имот от 1900 кв.м., сключен с н.а. № .... г., е нищожен, тъй като има за предмет имот, който е изключен от гражданския оборот с императивните разпоредби на чл. 24 и 26 ЗИСС /отм./ и чл. 222 и 223 ЗБОП /отм./. Според същите, имотите публична и частна собственост на държавата и общините са били обявени за вещи извън гражданския оборот, който ограничителен режим бил възприет и в ЗС от 1951 г. по отношение на държавните имоти. Прието е, че върху имота в полза на КК „Съгласие“ е отстъпено само право да ползва терена за построяване на фурна-комбинат, но не и право на собственост върху земята. Прието е, също, че имотът е със статут на публична общинска собственост. Решението е неправилно. Основателно е оплакването в касационната жалба за постановяването му в противоречие с чл. 26 ЗИСС /отм./ и чл. 222 и 223 ЗБОП /отм./. Съгласно чл. 26 от Закона за имуществата, за собствеността и сервитутите (обн. ДВ, бр. 29/7. 01. 1904 г., отм. Изв., бр. 92/16. 11. 1951 г.) имуществата на окръжията и на общините се разделят на имущества оставени за общо ползване (обществени имущества) и на частни имущества /ал. 1/. Обществените имущества на общините са отчуждаеми, доколкото специален закон не постановява противното /ал. 2/. Отчуждаеми са и частните общински имущества, като отчуждаването им се определя с особени закони. Съгласно чл. 223, вр. чл. 222, вр. Глава ХХII от Закон за бюджета, отчетността и предприятията (обн. ДВ, бр. 7/12. 04. 1934 г., в сила и през 1946 г.),държавните и общински имоти не могат да се придобиват по давност, а съгл. чл. 9 от Закона за давността от 1898 г., в сила до 1951 г., давността не се прилага за вещи извън гражданско обръщение. От редакцията на цитираните норми следва, че към сключване на процесния договор е съществувала нормативна забрана да се придобиват по давност държавни и общински имоти, но не и нормативна забрана за сключване на прехвърлителни сделки с имоти публична и частна общинска собственост. Такава възможност е предвидена изрично в чл. 26 ЗИСС /отм./. Не съществува въведена нормативна забрана за сключване на разпоредителни сделки с имоти публична и частна общинска собственост и в Наредба-закон за селските общини (ДВ, бр. 100/1934 г.) и Наредба-закон за градските общини (ДВ, бр. 114/1934 г.), действали до 1951 г. В Наредба-закон за селските общини е предвидена изрично възможността общината да дарява общински недвижими имоти за обществени нужди (чл. 23, ал. 4). Същата възможност е предвидена и в Наредба-закон за градските общини (чл. 24, ал. 4). В случая дарението е извършено за обществена нужда, на основание Закона за общественото хлебопроизводство и хигиенизиране на селото (обн. ДВ, бр. 60/15. 03. 1946 г.). Целта на закона е да се създадат обществени фурни, комбинирани с баня и пералня, от които да се ползват всички жители на населеното място /чл. 1/. Обществените фурни, комбинирани с баня, пералня и пр. се строят, обзавеждат и стопанисват от общините или съществуващите кооперативни сдружения, поотделно или съвместно, като се дава предимство на кооперациите /чл. 3/. Необходимата площ земя за изграждане на фурната – комбинат се отпуска от общината на кооперацията безплатно, като кооперацията се снабдява с нотариален акт /чл. 23, б.“и“, изр. 1/. Ако общината не притежава подходящ за целта и леснодостъпен парцел, отчуждава се от общината и за нейна сметка някой частен такъв по реда на Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза /чл. 23, б.“и“, изр. 1/. От формулировката на цитираните правни норми не следва, че се „отпуска безплатно“ само право на строеж върху земята, а не собствеността върху земята, нито че е установена забрана за безвъзмездно прехвърляне на собствеността от общината на съответното кооперативно сдружение. Ответната страна не е направила възражение за нищожност на договора, поради противоречието му с императивна правна норма, уреждаща реда за прехвърляне на на обществените и/или частни общински имущества, предвидена в специален закон, или на друго основание. Съдът е оправомощен да се произнесе по действителността на договор, от който за ищеца произтича защитимо по делото материално право, само при надлежно въведено от ответника, в съответния преклузивен срок, възражение за нищожност. Служебна проверка на действителността на сделката може да се извърши само в случай, че нищожността следва от неспазване на предвидена в закона форма за действителност или от друг факт, осъществяването на който личи и се установява от съдържанието на самия договор и обективираните в него волеизявления. Неоснователен е доводът на общината, според който договорът за дарение е действителен, но е прекратен с обратно действие, тъй като в посочения в същия двугодишен срок кооперацията не е построила фурната върху дарения имот, а върху друг общински имот. Касае се за договор за дарение с тежест, тъй като страните са постигнали споразумение дареният да извърши строителство на определена по вид сграда върху подарения имот. Дори да се възприемат становищата в правната доктрина, според които дарението с тежест е двустранен договор, тъй като клаузата за тежест е част от съществените му елементи и поражда задължение за надарения, както и че тези договори подлежат на разваляне при неизпълнение на тежестта от страна на надарения, то в случая нито се твърди, нито има данни по делото договорът да е развален по съдебен ред, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съотв. унищожен по съдебен ред, на осн. чл. 70 ЗЗД от 1982 г. /отм./. Необоснован е изводът на окръжния съд, че имотът е придобил статут на публична общинска собственост с влизане в сила на пар. 7, ал. 1, точки 4 и 6 ЗМСМА. По делото няма твърдения и данни след придобиване на собствеността върху имота от кооперацията през 1946 г. същият да е придобит от държавата/общината чрез проведени отчуждителни производства или на друго основание. По делото е установено, че по одобрената през 2016 г. кадастрална карта градският площад е част от поземлен имот с идентификатор ...., дарената площ от 1900 кв.м. попада в поземлен имот с идентификатор ...., който граничи с градския площад (видно от заключението на СТЕ на в.л. инж. Т. от 8. 01. 2018 г. и скица-приложение № 7 към него, от заключенията на СТЕ на в.л. инж. П. вх. № 12106/5. 12. 2016 г. и вх. № 310/12. 01. 2017 г. и скица към последното и устните разяснения на експерта в проведените на 12. 01. 2016 г. и 6. 12. 2016 г. заседания, както и от показанията на свидетелите Д. и М.). Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено. Тъй като по делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, след отмяната следва да бъде постановено решение по същество, с което ПК „Съгласие“, гр. Цар Калоян, бъде призната за собственик, на основание договор за дарение, на недвижим имот с площ от 1900 кв.м., съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-19/23. 03. 2016 г., която реална част е изобразена със синя линия на скица-проект вариант 2 към заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. Х. П. вх. № 310/12. 01. 2017 г., подписана от състава на съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение (л. 153 от делото на районния съд). При този изход на делото Община – гр. Цар Калоян ще следва да бъде осъдена да заплати на ПК „Съгласие“, гр. Цар Калоян, сумата 1700 лв. разноски за трите инстанции. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 24 от 18. 04. 2018 г. по в. гр. д. № 118/2017 г. на Разградския окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 45 от 9. 03. 2017 г. по гр. д. № 657/2015 г. на Разградския районен съд, е отхвърлен предявеният от ПК „Съгласие“, гр. Цар Калоян, срещу Община – гр. Цар Калоян иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за 1900 кв.м. от спорния имот И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община – гр. Цар Калоян, че Потребителна кооперация „Съгласие“, ЕИК 000492530, със седалище и адрес на управление гр. Цар Калоян, пл. „Демокрация“ № 1, е собственик, на основание договор за дарение, на недвижим имот с площ от 1900 кв.м., съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-19/23. 03. 2016 г., която реална част е изобразена със синя линия на скица-проект вариант 2 към заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. Х. П. вх. № 310/12. 01. 2017 г., подписана от състава на съда и съставляваща неразделна част от решението. ОСЪЖДА Община – гр. Цар Калоян, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ПК „Съгласие“, гр. Цар Калоян, сумата 1700 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: