О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 748 гр. София, 12.11.2013 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 05 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №3559 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на [фирма]-гр. София срещу определение № 1841/12.07.2013 г. по ч. гр.д. №1210/2013 на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 15.05.2013 г. по ч.гр.д. №297/2013 г. на Несебърския районен съд за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.3 ГПК и изпълнителен лист в полза на дружеството-жалбоподател срещу [фирма]-КК С. б. за сумите от: 1 009 379,40 щатски долара и 87 338,07 лева ,ведно с междинната лихва в размер на 3,5 на сто на годишна база върху главниците за периода от 14.12.2012 г. до 26.02.2013 г. и законната лихва върху сумите от 27.02.2012 г. до окончателното им изплащане. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба не изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване,съгласно чл.280 ал.2 ГПК съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на съдържанието на уговорките в сключеното на 14.12.2012 година споразумение с нотариална заверка на подписите,в което , според състава на съда, липсват основания да се приеме, че двете суми претендирани със заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК са с настъпила към датата на подаване на същото заявление изискуемост. Съдът се е аргументирал с това,че т.VІ от споразумението не предвижда автоматична изискуемост на цялото вземане, т.е. и на сумите,за които е предвиден падеж на дати след тази на подаване на заявлението, а урежда само правомощието на кредитора да направи тези бъдещи вземания предсрочно изискуеми.Упражняването на това право, обаче следвало да се удостовери с представяне към заявлението на документи по чл.418 ал.3 ГПК, което не било направено. Като обуславящ изхода на спора , с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на частната жалба се сочи въпрос, който уточнен се свежда до допустимостта да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.3 ГПК въз основа на споразумение с нотариална заверка на подписите за вземания, чиято предсрочна изискуемост е уговорена в самото споразумение и е поставена в зависимост от неплащането от същия длъжник на парично задължение с падеж настъпил преди подаването на заявлението. Видно от съдържанието на отделните уговорки в процесното споразумение с нотариална заверка на подписите сключено между страните по делото на 14.12.2012 година, с него последните уреждат отношенията помежду си във връзка със спорове по претенции на заявителя срещу [фирма] за дължими за връщане суми платени като цена и разноски по два договора-окончателен и предварителен,сключени от ответника като продавач и заявителя като купувач за два недвижими имота, които в последствие се оказват изключителна държавна собственост. Със споразумението / т.ІІІ/ [фирма] се задължава да заплати на [фирма] сумите от 1 009 379,40 щатски долара и 387 338,07 лева, както следва: 300 000 лева в 45 дневен срок от подписване на споразумението, 87 338,07 лева и 1 009 379,40 щатски долара не по-късно от 10.12.2015 г. на три равни месечни вноски:10.12.2013 г., 10.12.2014 г. и 10.12.2015 г.. До окончателното погасяване на разсрочените суми се дължи междинна лихва от 3,5 % върху непогасения остатък и се начислява към момента на уговорените поетапни плащания и е дължима с всяко от тях/ т.ІV/. След изтичане на 30 датата на съответния падеж на плащанията по т.ІІІ се начислява лихва за забава върху просрочената вноска.След изтичането на този допълнителен 30 дневен срок вземанията основани а договора стават предсрочно изискуеми. При наличие на цитираните уговорки в споразумението и при неплащане на първата вноска от 300 000 лева на уговорения падеж от длъжника, за която заповедният съд е издал заповед за незабавно изпълнение №304/15.05.2013 г. на РС-Несебър по ч.гр.дело №297/2013 за първата вноска от 300 000 лева е ясно,че условието за настъпване на предсрочната изискуемост и на останалите две вземания по споразумението е настъпило по силата на самата уговорка в договора, без да има каквато и да е необходимост от удостоверяването на това с документ по чл.418 ал.3 ГПК, който касае съвсем други хипотези. В случая самата предсрочна изискуемост настъпва по право с изтичане на определения от самите тях в договора срок за заплащане на първата вноска и не е необходимо никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника за това. Разпоредбата на чл.60 ал.2 ЗКИ е специална и не се прилага в общите облигационни отношения, за които е приложима договорната свобода при определяне настъпване на предсрочна изискуемост на едно вземане/чл.20 а ЗЗД/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че е налице основание за допускане до касационно обжалване-чл.280 ал.1 т.3 ГПК и с оглед дадения отговор обжалваното определение на въззивния съд, заедно с потвърденото с него разпореждане следва да се отменят като незаконосъобразни и вместо тях ВКС,ТК,ІІ т.о. да постанови издаване на заповед по чл.417 т.3 ГПК, съобразно заявлението на молителя за това и съдържанието на процесното споразумение. На молителят следва да се присъдят разноските пред трите инстанции в размер на общо 54 045,57 лева. На основание изложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № определение № 1841/12.07.2013 г. по ч. гр.д. №1210/2013 на Бургаски окръжен съд , ведно с потвърденото разпореждане от 15.05.2013 г. по ч.гр.д. №297/2013 г. на Несебърския районен съд. ОСЪЖДА [фирма]-КК С. б. да заплати на [фирма]-гр. София сумите от: 1 009 379,40 щатски долара и 87 338,07 лева, ведно с междинната лихва в размер на 3,5 на сто на годишна база върху главниците за периода от 14.12.2012 г. до 26.02.2013 г. и законната лихва върху сумите от 27.02.2012 г. до окончателното им изплащане ОСЪЖДА [фирма]-КК С. б.да заплати на [фирма]-гр. София разноски в общ размер на 54 045,57 лева. Делото да се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.