1 РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА №.50051 София, 23.11.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 900 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. „Дженерали застраховане“ АД чрез юрисконсулт Г. Р. обжалва решение № 143 от 16.12.2021 г. по в.гр.д. 455/21 г., по описа на Апелативен съд – Бургас, в частта, в която е потвърдено решение № 260042 от 13.08.2021 г. по т.д. 89/19 г, ОС – Ямбол, в частта, с която ЗК „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на Т. И. А. за разликата от 22 000 лв до 24 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Т. А., в пътно-транспортно произшествие на 16.01.2019 г. В касационната жалба са изложени съображения за допуснато съществено процесуално нарушение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. Въззивният съд не бил обсъдил въведеното своевременно в процеса възражение за наличие на плащане на сумата от 2 000 лв, с което обезщетението било погасено до посочения размер. Счита, че са събрани доказателства, установяващи частично погасяване на задължението, чрез плащане, направено от деликвента, преди предявения срещу застрахователя процес. Моли да се отмени решението в обжалваната част. Ответникът Т. И. А. оспорва касационната жалба. Счита, че свидетелят, твърдящ наличие на плащане, е заинтересован, тъй като е деликвентът на деянието. Застрахователят не бил посочил на какво основание е платена сумата и не бил го доказал. Счита, че следва да се отхвърли жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: За да потвърди решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че е установено наличието на противоправно деяние от страна на лицето, управляващо лек автомобил „Фолксваген Пасат“ рег. [рег.номер на МПС] , както и че застрахователят отговаря за уврежданията, причинени виновно от този водач, на основание сключен договор за застраховка гражданска отговорност. Приел е също така, че при състоялото се на 16.01.2019 г. пътно-транспортно произшествие, водачът на лекия автомобил е причинил, виновно и противоправно вреди, на пострадалото лице Т. И. А.. Вредите са получени след като е била блъсната каруцата, в която е бил Т. А. от водача на лекия автомобил. Пострадалият е изпаднал от каруцата и е получил травми по тялото: контузия на главата и мозъка, контузия на шията, гърба и двете подбедрици, охлузвания и рани по челото и двете подбедрици. Контузията на мозъка се е изразила като краткотрайна загуба на съзнанието – комоцио и посткомационно главоболие. При контузията на шията не се е стигнало до фрактури/фисури на шийните прешлени, а било настъпило сътресение на лигаментарно-укрепващия механизъм на шийния гръбнак. Понесена била мекотъканна травма, която довела до последващо пукане, хрускане при движението на врата и двигателна ограниченост. При спазване на двигателно пасивен режим и носене на имобилизационна яка до третия месец, както и на назначената противовъзпалителна и аналгетична терапия, страданията и болките от травмите биха се овладели до 2-3 месеца, с намаляващ интезитет. Няма остатъчни увреждания, стегнатост, втвърденост на вратната мускулатура и болки в коленните стави при натоварване не се дължали на получените травми, а на физиологична изява на артрозно-дегенеративни хронични изменения по скелета и укрепващата скелета мускулатура. Преценено е, че с оглед начина на настъпване на увреждането, болезненото преживяване, сравнително лекото възстановяване, липсата на трайни и необратими последици от травмите, както и социално-икономическите условия в страната, израз, на която са нивата на застрахователно покритие към 2019 г, обезщетението за неимуществени вреди е определено в размер на 36 000 лв. С оглед въведеното своевременно възражение за съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че от една страна, водачът на автомобила е нарушил правилата на чл. 20, ал.2 ЗЗД и се бил движил със скорост, при която не бил в състояние да спре. При движение през нощта на къси светлини, той можел да види каруцата на разстояние от 70 м, което било недостатъчно, за да спре и да избегне удара, тъй като при скорост от 91 км/ч, опасната зона за спиране била около 122 м. От друга страна, управляващият каруцата, пострадал, не бил носил светлоотразителна жилетка, съобразно задължението, предвидено в чл. 106, ал.2 ЗДвП. Каруцата, представляваща пътно- превозно средство с животинска тяга, по смисъла на ЗДвП, не била оборудвана с два бели или жълти светлоотразителя отпред, с два червени светлоотразителя отзад и със светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина – отзад вляво, съгласно задължението, предвидено в чл. 71, ал. 1 ЗДвП. Едновременно с това управляващият каруцата, пострадал, е бил с концентрация на алкохол в кръвта 1,63 промила. С оглед заключението на вещото лице, съдът е приел, че водачът на автомобила късно е възприел неосветената каруца и много късно е предприел аварийно спиране. При наличето на светлина в лявата задна част на каруцата би било възможно водачът на автомобила да възприеме светлината на разстояние от 200 – 300 м в зависимост от неравностите на пътя, скоростта на автомобила и да предприеме намаляване на скоростта или спиране. Така е обобщено, че при допуснатите нарушения на чл. 71, ал. 1 и чл. 106, ал.2 ЗДвП, както и установеното алкохолно опиянение, обективно са допринесли за настъпване на увреждането. Определено е, че размерът на съпричиняването е 1/3. Така е прието, че следва да се намали определеното обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 432 от КЗ вр. 2 от ЗЗД до 24 000 лв. С определение № 50155 от 23.03.2023 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на постановения от него акт да обсъди всички доказателства, събрани по делото, както и да обсъди всички доводи и възражения, релевирани от страните и относими към предмета на спора? Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради наличие на произнасянето на въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, изразена в ППВС 1/53, 1/2001 на ОСГК на ВКС, ТР 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 163 от 06.02.2020 г. по т.д. 271/19 г., решение № 134/02.12.2019 г. по т.д.2780/18 г., решение № 144 от 22.11.2019 г. по т.д. 2579/18, решение № 55 от 03.04.2014 г. по т.д. 1245/13 г. С оглед посочената задължителна и трайна практика, съгласно която, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по всички своевременно въведени в процеса доводи и възражения на страните, като изложи изрични мотиви. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че липсват изложени мотиви по отношение въведени доводи и възражения и делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, въззивният съд е длъжен да обсъди, въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. С оглед отговора на поставения правен въпрос, в настоящия случай следва да се посочи, че след разпита на Тако З. в процеса, в качеството му на свидетел, в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, касаторът в качеството си на ответник по иска е изложил в писмена молба, след проведеното заседание с разпит на посочения свидетел, възражения, че обезщетението за неимуществени вреди, от процесното пътно-транспортно произшествие, е частично погасено чрез плащане на сумата от 2000 лв. Посочено е, че плащането е именно на основание отговорността на деликвента за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и с оглед функционалната отговорност на ответника в качеството му на застраховател, следва да се съобрази посоченото плащане. Във въззивната жалба, ответникът въззивник, е посочил, че съдът не е отчел посочения своевременно факт –плащането на 2000 лв, с което следва да се счита погасено задължението и не е изложил мотиви. Липсва отговор на така наведеното основание. Допуснато е съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилност на решението в обжалваната част, основание за отмяна съгласно чл. 281, т.3, пр. 2 от ГПК. Поради липсата от необходимост да се извършват процесуални действия, следва да се разреши спора пред настоящата инстанция, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. В случая, се установява, че в нарочна молба в процеса, ответникът – застраховател, отговарящ за противоправните деяния на деликвента, деликвентът е платил сумата от 2000 лв, на пострадалото лице. Възражението за плащане е направено своевременно, веднага след узнаване на факта от страната, в процеса. Основанието, на което е платена сумата, е посочено от ответника като това са претендираните от ищеца неимуществени вреди, причинени му в пътно-транспортно произшествие на 16.01.2019 г. от деликвента Тако З.. Действително Тако З. е деликвент и е разпитан в качеството му на свидетел в хода на процеса между Т. А. и ЗК „Дженерали застраховане“ АД. Следва да се посочи, че показанията му са допустими, последователни и непротиворечиви. Евентуалната заинтересованост на свидетеля, не може да изключи установяване на твърдения от негов факт. С оглед на изложеното следва да се кредитират свидетелските показания и да се приеме, че е извършено плащане на сумата от 2000 лв. По отношение на соченото възражение от Т. А., че не е установено основанието, на което е извършено плащането, следва да се посочи, че в процеса не е изтъквано друго основание, различно от претендираното основание от ищеца – обезщетение за неимущесвени вреди, за дължимост на сумата между страните и пострадалият не е оспорил, че има друго основание, по което да е получил плащането. Неоснователни са доводите на ответника по касация, че доказателствената тежест на основанието следва да се докаже от ответника по иска. Предвид въведеното основание в процеса и изложеното защитно възражение за погасяване на задължението на ответника, частично, чрез плащане, следва да се приеме, че застрахователят е посочил основанието – обезщетение за неимуществени вреди. Основанието винаги се предполага, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Следователно в тежест на ищеца е било да установи липсата на основание, което би противоречало на търсената от него защита в процеса, респ. да установи, че плащането е на друго основание, съществуващо между страните. При така изложените съображения, събрано в процеса доказателство за частично плащане, следвало е въззивният съд да приеме, че част от дължимото от застрахователя обезщетение е погасено. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1 / 23.12.2015 г. по тълк. д 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, паричното задължение на застрахователя, на основание гражданската отговорност на деликвента, водач на моторно-превозно средство, е обусловено от отговорността на деликвента. Обхватът и размерът на вредите е един и същи и третото лице, което се ползва от предвидената от законодателя гаранционна отговорност на основание прекия иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, не може да получи повече, отколкото би дължало лицето, чиято отговорност е застрахована, прекия причинител на увреждането. Отговорността на застрахователя е обусловена от деликтната отговорност. Именно поради наличието на общо основание на отговорността, а именно увреждащото действие, погасяването на част от задължението от деликвента, следва да се отчете. Отговорността на деликвента обхваща поправяне на всички вреди, на основание чл. 45 от ЗЗД, причинени на пострадалия. Застрахователят на риска „Гражданска отговорност“ отговаря за същите вреди. Следователно когато е налице доброволно плащане на обезщетение при пряко право на погасяване на задължението, то следва да се вземе предвид. По изложените съображения, следва да се приеме, че е налице погасяване на задължението за заплащане на неимуществени вреди до размер от 2000 лв. При наличие на частично погасяване на задължението, следва да се приеме, че дължимата от застрахователя сума е в размер на 22 000 лв. В тази част решението на въззивния съд е постановено при наличие на съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, които са основания за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. След отмяна на решението на въззивния съд частично следва да се отхвърли предявения иск за сумата от 2000 лв, за разликата над 22 000 лв до 24 000 лв. По отношение на дължимите разноски. С оглед частична отмяна на въззивното решение досежно обжалваната част на решението, за разликата над 22 000 лв до 24 000 лв, следва да се променят и присъдените от въззивния съд разноски. По отношение на присъдените разноски на „Дженерали застраховане“ АД, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за първоинстанционното производство от 343,75 лв, следва да се присъдят още 56,38 лв, за първоинстанционното производство; за въззивното производство над присъдените 456,25 лв се присъдят още 76,04 лв. Дължимата държавна такса за първоинстанционното производство от ответника съобразно осъдителната част е 880 лв, като присъдената държавна такса следва да се намали от 960 лв до 880 лв. По отношение на присъдените разноски за първоинстанционното производство, дължими от ответника в размер на 774 лв. , следва да се отмени за разликата над 591,25 лв. По отношение на дължимото възнаграждение за адвокат Щ. Щ., за оказаната безплатна правна помощ като процесуален представител на Т. И. А., следва да се намали за първоинстанционното производство до сумата от 1 071 лв и се отмени за разликата до напълно присъдения размер от 1500 лв, за въззивното производство, с оглед посоченото за защита срещу въззивната жалба на ответника, от 1 644 лв, и съобразно изхода на спора, на адв. Щ. се дължат разноски в размер на 1255,83 лв, като за разликата над този размер до присъдените 1500 лв следва да се отмени. Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 143 от 16.12.2021 г. по гр.д. 455/21 г., по описа на Апелативен съд – Бургас, в частта , с която е потвърдено решение № 260042 от 13.08.2021 г. по т.д. 89/19 г, ОС- Ямбол за разликата от 22 000 лв до 24 000 лв, както и присъдената лихва от предявяване на иска и присъдените разноски в тази част, както и в частта относно присъдената държавна такса за разликата над 880 лв до 960 лв, на основание чл. основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и в частта за присъдените разноски за разликата над 591,25 лв до присъдения размер 774 лв, както и в частта относно присъденото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв относно първоинстанционното производство за разликата над 1 071 лв, както и относно въззивното производство за разликата над 1255,83 лв и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ иска на Т. И. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], ж.к. „Златен рог № 17, вх. Г, ет. 2, ап. 75 срещу ЗК „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 16.01.2019 г. за разликата над 22 000 лв до 24 000 лв. ОСЪЖДА Т. И. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [жк], вх. , ет. 2, ап. 75, да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати допълнително разноски за първоинстанционното производство още 56,38 лв, както и за въззивното производство още 76,04 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: