Р Е Ш Е Н И Е № 422/12 гр.София, 06.03.2013г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 69/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от С. А. Д. чрез адв. Ж. А. от АК – Я. срещу въззивно решение № 188/25.10.2011 г. на Ямболския окръжен съд, постановено по гр.д. № 354/2011 г. в частта, с която иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 2 340 лв. до 5 875,20 лв., и за размера на присъдените по делото съдебноделоводните разноски Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд е потвърдил първостепенния съдебен акт в частта, с която исковете на С. А. Д. против Народно читалище „Й. А. – 1927”, [населено място], [община], обл. Я. за отмяна на заповед за уволнение и за възстановяване на предишната длъжност са уважени. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за шест месеца, считано от уволнението на база брутното трудово възнаграждение от 979,20 лв.. Общо обезщетението е в размер на 5875,20 лв. Въззивният съд е изменил в тази част първоинстанционното решение, като е присъдил обезщетение в размер на 2 340 лв. Установено е по делото, че С. Димитрова била уволнена и по-рано – през месец април 2010 г., като съдът отменил уволнението и я възстановил на старата работа. Въз основа на това решение се явила през месец септември 2010 г. на работа и отработила 9 дни, след което била отново уволнена. Съдът установил още, че за тези девет работни дни е получила брутно трудово възнаграждение от 175,50 лв. През месец март 2010 г. /пълният отработен месец преди предишното уволнение/ получила брутно трудово възнаграждение от 390 лв. Приел, че дължимото в случая обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се определи в размер на 2340 лв. Касационно обжалване е допуснато по въпросите за начина, по който се изчислява обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, когато уволненият работник не е могъл да отработи пълен месец преди уволнението, което е извършено след възстановяването му на работа по чл.345, ал. 1 КТ и може ли съдът да извършва проверка за размера на дължимата по чл. 225, ал. 1 КТ сума, когато няма такова оплакване във въззивната жалба; доводите за неправилност са само във връзка със законосъобразността на заповедта за уволнение. Съставът на Върховния касационен съд приема следните отговори: Материалноправният въпрос за базата, на която следва да се изчисли обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, когато поради предишно уволнение, възстановеният работник или служител не е могъл да отработи пълен работен месец преди новото прекратяване на трудовия договор, е разрешен от въззивния съд в противоречие с Р-359-2010-ІV ГО по гр.д. № 1448/2009 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че следва да се вземе предвид брутното трудово възнаграждение, което работникът или служителят би получил за пълен работен месец, ако е имал възможността да го отработи. Тази възможност е осуетена от работодателя, който, освен това не е и отправил месечно предизвестие преди прекратяване на възстановеното трудово правоотношение и на практика не е допуснал възстановения служител да изпълнява трудовите си функции по възстановеното от съда трудово правоотношение. Разрешението е задължително за по-долните инстанции и настоящият състав го намира за правилно. По процесуалноправният въпрос дали въззивният съд може да извършва проверка за размера на дължимата по чл. 225, ал. 1 КТ сума, когато няма такова оплакване във въззивната жалба, съставът на Върховния касационен съд намира, че следва да се отговори отрицателно. Гражданският съда дава защита в рамките, в които е сезиран. Предметът на иска се очертава с исковата молба чрез насрещните срани, правопораждащите юридически факти и петитума. Ищецът не може да въвежда правно значими твърдения, представляващи по съществото си изменение на иска по всяко време и не по начина, изрично предвиден в ГПК, даващ възможност за промяна на иска от обективна или субективна страна. Съдът от своя страна, не може по своя преценка да променя заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства, факти и петитум, а е длъжен да вземе решението си при съобразяване с онези от тях, които са поддържани от страните. Това се отнася и до въззивната инстанция, която, освен това, не може да се произнася по невъведени в жалбата оплаквания за неправилност, нито по доводи, по които не е предоставила възможност на страните да изразят становищата си. Предметът на въззивната проверка се определя с въззивната жалба и щом страните спорят само относно законосъобразността на уволнението, но не и по останалите елементи от фактическия състав на обусловената претенция за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ГПК, въззивният съд е следвало да се произнесе при установени от първата инстанция факти. В заключение, въззивното решение се явява неправилно в обжалваната му част и следва да се касира, като спора се разреши от състава на Върховния касационен съд. С влязло в сила решение по чл. 344, ал.1 КТ е отменено уволнението на С. Д. със заповед № 12/12.10.2010. Страните не спорят, че тя не е получавала доходи по трудово правоотношение в следващите шест месеца, както и, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за този период е общо в размер на 5876,20 лв. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е основателен и следва да бъде уважен за посочената сума. Димитрова има право да получи от насрещната страна и сторените в първоинстанционното производство съдебноделоводни разноски, които са 395 лв., поради което работодателят трябва да бъде осъден да й заплати разликата над присъдената сума от въззивната инстанция 253,60 лв., която е 131,40 лв. В производството пред въззивна и касационна инстация няма представени доказателства за сторени от Димитрова разноски. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на № 188/25.10.2011 г. на Ямболския окръжен съд, постановено по гр.д. № 354/2011 г. в частта, с която иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 2 340 лв. до 5 875,20 лв., отменено е решението на Ямболския районен съд в частта, с която Народно читалище „Й. А. – 1927”, [населено място], [община], област Я. е осъдено да заплати на С. А. Д. съдебноделоводни разноски за разликата над 253,60 лв. до 395 лв. и С. А. Д. е осъдена да заплати на Народно читалище „Й. А. – 1927”, [населено място] съдебноделоводни разноски в размер на 46,62 лв. и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА Народно читалище „Й. А. – 1927”, [населено място], [община], област Я. да заплати на С. А. Д. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на още 3535,20 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и още съдебноделоводни разноски в размер на 131,40 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: