Р Е Ш Е Н И Е №336 Гр.София, 30 октомври 2015 година Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ:КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар МАРИЯНА ПЕТРОВА и с участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 983/2015 г. Осъденият Ч. С. П. чрез свой защитник е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е бил осъден – нохд 1620/2014 г. на Варненския окръжен съд. Делото е завършило в този съд като първоинстанционен с присъда № 13/29.І.2015 г., в която има и част, посветена на групирането на наложеното с нея наказание и наказанията, които са били наложени на П. по предишни присъди, по едни от тях – наказания, наложени за съвкупност (чл.23 НК) от престъпления с престъплението по сегашната присъда, по други – за престъпления при рецидив (чл.27 НК) с това престъпление. Присъдата не е била обжалвана и не е проверявана друг път по реда на възобновяването. Било е обаче искано от прокурор при Варненската окръжна прокуратура нейното тълкуване по реда на чл.414, ал.1, т.1 НПК относно изтърпяването на групираните наказания, но с определение, отразено в протокола на съдебното заседание от 19.V.2015 г. по същото дело – 1620/14, тълкуването не е допуснато. В подаденото сега искане пред ВКС за възобновяване на делото се преследва цел, сходна с целта на поисканото тълкуване - този път чрез проверка на присъдата с оглед на допуснати нарушения при групирането на наказанията, да бъде постигнат възможният според искателя и чрез тълкуването й по-благоприятен резултат за осъдения при тяхното изтърпяване. Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според участващия прокурор трябва да бъде отхвърлено като неоснователно. ВКС намери, че влязлата в сила оспорена част от присъдата трябва да бъде оставена в сила и по реда на възобновяването. Съдебният акт е правилен в тази му част. Не представлява нарушение твърдяното в искането за възобновяване, че бил неясен изразът в диспозитива на присъдата „ Н а о с н о в а н и е ч л.25, а л. 2 о т Н К при изпълнението на наказанията да се приспаднат изтърпяните наказания по посочените по-горе дела” – неяснота, която при това създавала затруднение да бъдат определени въпросните дела. Кои точно са „посочените по-горе дела” е съвсем ясно от самото основание, на което се позовал ВОС и дори го е подчертал в текста – „ ч л. 2 5, а л. 2 о т Н К” не се прилага в други случаи, освен при съвкупности от престъпления, а такава в случая е взета предвид само по три дела – 2381/ и 57/12, заедно с последното – 1620/14, по което трите са групирани. Затова не може да има съмнение, че между „посочените по-горе дела” не е 1941/10, за което ВОС също е посочил подчертано основанието за групиране – „ ч л. 2 7, а л. 3 о т Н К”, т.е. основанието важащо, само за престъпления при рецидив, какъвто в случая е взет предвид поотделно за престъпленията по 1941/10 и 503/07 спрямо престъплението по последното дело – 1620/14. Онова, което е породило както отклоненото по-рано искане за тълкуване, така и сегашното искане за възобновяване е всъщност друго – не някаква неяснота около групирането на петте дела спрямо осъдения, а единствено неговата правилност относно приспадането на изтърпяното от групираните наказания. И в тази насока обаче липсва нарушение. Законът е ясен, че щом става въпрос за приспадане на изтърпяни наказания на основание чл.25, ал.2 НК, приспадането е възможно за наказания само „ п о н я к о я о т п р и с ъ д и т е” за престъпления в съвкупност – в случая само по трите дела с такива присъди (2381/12, 57/12 и 1620/14). Присъдата по 1941/10 е извън така формираната съвкупност и затова изтърпяното по нея наказание пробация, приравнено на лишаване от свобода (чл.25, ал.3 НК), няма как да бъде приспаднато на основание чл.25, ал.2 НК. Присъдата по 1941/10 е сега предмет на специалния интерес на осъдения, не за друго, а защото е участвала в предишното групиране на наказанията за престъпленията в съвкупност – по 2381/12, и то заедно с всички посочени дотук дела (с изключение, разбира се, на 1620/14, което още не е съществувало). Интересът на осъдения е породен освен това от вече извършеното на практика приспадане на изтърпяната по 1941/10 пробация, приравнена към лишаване от свобода, което приспадане е станало възможно с оглед както на предишното групиране по 2381/12, така и на последвалото го съвсем самостоятелно (частно наказателно дело – 1527/14 за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на предишното наказание. Усложнението едни и същи престъпления да са част както от съвкупности, така и да са в рецидив е познато на съдебната практика и то подлежи на разрешаване според дадените указания в П. 4/1965 – Пл. на В (К) С. Такова усложнение се е получило и спрямо осъдения П., и то е разрешено законосъобразно – по това няма никакъв спор – тъкмо със сега оспореното, второ поред групиране на неговите наказания. Второто групиране обаче е л и ш и л о о т з а д ъ л ж и т е л н о с т п ъ р в о т о и в с и ч к о д р у г о, с в ъ р з а н о с н е г о, при това без да е необходима отмяна на съответните съдебни актове (на тези въпроси пък е посветено ТР 3/09- ОСНК), включително на определението по чнд 1527/14 за условното предсрочно освобождаване на осъдения. В заключение, с други думи, след като проверената сега оспорена част на присъдата се оказва и ясна, и правилна, за актуалното правно положение на осъдения трябва да бъде меродавно извършеното с нея групиране на всички досегашни наказания на осъдения и всичко следващо от групирането, а не някое предишно групиране и следващото от него. Ето защо ВКС – І н.о., съобразно приложимите разпоредби от глава тридесет и трета от НПК Р Е Ш И: Оставя в сила по реда на възобновяване на наказателните дела присъда № 13 от 29 януари 2015 г. по нохд 1620/2014 г. на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: