О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 26 гр. София, 25 февруари 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участие на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА ЧНД № 76/ 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. Настоящото производство е инициирано с определение (разпореждане) № 53 от 23. 01. 2020г., на съдията- докладчик при Районен съд – гр. Велико Търново, 4 наказателен състав, постановено по НАХД № 105/ 2020г., с което е прекратено производството пред същия съд и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС на РБ, на когото делото е изпратено за произнасяне. Изложени са пространни съображения, че делото неправилно му е било изпратено за разглеждане и решаване от Софийски районен съд, тъй като именно в района на последния е извършено инкриминираното административно нарушение, и следователно, той е компетентният да се произнесе по жалбата, с която е сезиран, в производството по ЗАНН. Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Софийски районен съд, който поначало не е имал основание за промяна на местната подсъдност. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото, взе предвид становището на прокурора, намира следното: Съдебното производство по НАХД № 9735/ 2019г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 10 състав, е било образувано на 14. 06. 2019г. по жалба на „фирма“ - [населено място], представлявано от Д. Р. С.- управител, срещу наказателно постановление № 1181 от 21. 05. 2019г., издадено от Председателя на ДА „агенция“. С разпореждане от 8. 08. 2019г., постановено по същото дело, съдията- докладчик при СРС е насрочил делото в открито съдебно заседание, допуснал е до разпит свидетел, изискал е от наказващия орган доказателства и е дал съответни указания на страните. В съдебно заседание, проведено на 16. 10. 2019г., делото е отложено за друга дата. Така, на 15. 01. 2020г. съдът отново не е дал ход на делото и с определение е прекратил производството по делото, като е изпратил същото по подсъдност на РС – гр. Велико Търново. Мотивирал се е, че производството следва да бъде проведено от РС- гр. Велико Търново, за да не се допуска ограничаване процесуалните права на една от страните, а именно да бъде представлявана от избрания адвокат от АК- Русе, с преобладаващи ангажименти в същия съдебен район. Същевременно е изтъкнал, че процесуален представител на наказващия орган е юрисконсулт от ТД „Държавен резерв“- [населено място], както и единствения свидетел по делото, за които също явяването пред РС- Велико Търново би било по- малко затруднително. В постановения съдебен акт, въз основа на който е инициирано производството пред ВКС, съдията- докладчик при РС- Велико Търново е приел, че съобразно правилото на чл. 59, ал. 1 ЗАНН, делото е подсъдно на СРС, в чиито район е извършено инкриминираното административно нарушение, и следователно този съд не е имал основание да му го изпрати по подсъдност. Освен това, мотивите на СРС, основно отнасящи се до минимализиране на възможните затруднения за страните в производството, техните представители и свидетеля по делото, са извън правомощията на районен съд, доколкото са в обхвата на дискрецията на ВКС в производство по чл. 43, т. 1 НПК, каквото настоящото не е. ВКС, в настоящия си състав намира, че позоваването на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗАНН в съдебния акт на РС- Велико Търново, с който е иницииран спора за подсъдност пред ВКС, аналогична на чл. 36, ал. 1 НПК, е законосъобразно. Критерий за определяне на местната подсъдност при съдебно обжалване на наказателно постановление е мястото, където е извършено или довършено административното нарушение. Субсидиарно приложимият закон по силата на чл. 84 ЗАНН е НПК и в частност разпоредбата на чл. 42, ал. 1 НПК, според която съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението. В процесния случай в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление се съдържат достатъчно данни, въз основа на които въпросът за местната подсъдност да бъде решен еднозначно и правилно. Изрично е визирано конкретно населено място като местоизвършване на административното нарушение- [населено място], [улица]. Ето защо не би могло да съществува съмнение, че административното нарушение е извършено на територията на [населено място]. Освен това, и в акта, и в наказателното постановление подробно са описани фактическите обстоятелства на самото нарушение, за което е санкционирано търговското дружество- жалбоподател, а именно, че е предоставило невярна информация в ЦУ на ДА /агенция/ за периода от 1. 01. 2018г.- 31. 12. 2018г., със справка- декларация по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН по отношение на извършените през 2018г. вътрешно- общностни пристигания за различните видове гориво, с което е нарушен чл. 60 ЗЗНН. Оценката на обсъдените до тук релевантни данни, при действащата и приложима нормативна уредба- чл. 59, ал. 1 ЗАНН безусловно определя местната подсъдност пред СРС, който е компетентен да реализира съдебния контрол, като се произнесе по жалбата, депозирана от „фирма“- [населено място] срещу цитираното наказателно постановление. При това положение е очевидно, че след като веднъж е приел, че делото му е подсъдно и го е насрочил в открито съдебно заседание, СРС не е имал основание да прекрати производството и да го изпрати на РС- Велико Търново, при това с мотиви, относими към съвсем друго производство (уреденото по чл. 43, т. 1 НПК), и то от изключителната компетентност на ВКС, различно от това по ЗАНН, по което дължи произнасяне. Липсва необходимост, поради това, да се обсъжда дори и в принципен план основанието за промяна на местната подсъдност от ВКС по реда на чл. 43, т. 1 НПК. Нито едно от изложените в мотивите на определението съображения няма отношение към въпроса за определяне местната подсъдност по конкретното дело и правилното му решаване в производството по ЗАНН, с който поначало съдът е следвало да се занимае. В този смисъл същите не могат да бъдат споделени. Казаното се отнася и за крайния извод в акта на СРС, който поначало незаконосъобразно се е десезирал. Изложеното до тук обуславя извода, че делото следва да се изпрати по подсъдност, за разглеждане на Софийски районен съд. Воден от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА НАХД № 105/ 2020 г. (прекратено), по описа на Районен съд – гр. Велико Търново, по подсъдност, за разглеждане и решаване на Софийски районен съд. Препис от определението да се изпрати за сведение на Районен съд – гр. Велико Търново. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: