Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 477

София, 26.07.2022 г.


Върховен касационен съд Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 735 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК.
„Фингарови" ООД, представляван от управителя Н. Г. В. чрез адв. Г. М., оспорва решение № 102/19 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което след отмяна на решението на ОС Пазарджик, в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на възнаграждение за извършени СМР по т. 1-28 вкл. от протокол обр. 19 № 2 от 08.01.2016 г. за обект „Къща за гости и кафе аперитив" [населено място], съгласно договор за строителство № 1 /2015 г. от 29.01.2015 г., е отхвърлен иска за заплащане на възнаграждения за извършване на СМР за разликата над уважения размер от 36 502,43 лв до 43 471,50 лв, както и в частта, с която осъдителният иск против „Фингарови" ООД е отхвърлен за разликата над 8 066,50 лв до 9 606,87 лв и вместо това е постановено друго решение, с което осъден „Фингарови" ООД, [населено място] да заплати на „Артстрой инвест" ЕООД още 6 969,07 лв над присъдената сума 36 502,43 лв с първоинстнационното решение № 273 от 26.11.2018 г., постановено по т.д. 203/16 г. по описа на ОС Пазарджик сума от 36 502,43 лв, представляваща дължимо възнаграждение за извършени СМР по т. 1-28 вкл. (изключая т. 23) по протокол обр. 10 № 2 от 08.1.2016 г. за обект „Къща за гости и кафе аперитив" в [населено място], съгласно договор за строителство 1/2015 г. от 29.01.2015 г., а също да заплати сумата от 1 540,37 лв, представляваща договорна неустойка за забава в плащането на възнаграждението по протокол обр. 19 № 2 от 08.1.2016 г. в размер на 6 969,07 лв, за периода 05.04.2016 г. до 11.11.2016 г., ведно със законната лихва върху двете посочени главници в размер 6 969,07 лв, и 1 540,37 лв, считано от датата на подаване на исковата молба 11.11.2016 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 499,73 лв, представляващи съдебни разноски за въззивната инстанция съобразно уважената част от жалбата и е потвърдено решението в частта, „Фингарови" ООД са осъдени да заплатят сумите както следва: 12 826,20 лв с ДДС, представляваща възнаграждение за извършени СМР по протокол обр. 19 № 1от 07.09.2015 г. за обект „Къща за гости и кафе-аперитив" в [населено място], съгласно договор № 1 /2015 от 29.01.2015 г. на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата от 36 502,43 лв, представляваща възнаграждение за извършени СМР по т. 1-28 вкл. от протокол обр. 19 № 2 от 08.01.2016 г. за обект „Къща за гости и кафе аперитив съгласно договор за строителство 1/2015 г. от 29.101.2015 г., на основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, 2 200 лв частично от 2300 лв, представляващи неустойка за забава в плащането на авансова сума от 100 000 лв, съгласно чл. 4.1. от договор за строителство 1/2015 г. за периода 18.02.2015 г. - 13.03.2015 г. на основание чл. 92 ЗЗД, 19 820 лв, представляваща неустойка за забава на сумата от 250 000 лв, съгласно чл. 4.2. договор за строителство 1/12015 г. от 29.01.2015 г. за периода 29.04.2015 г. до 13.08.2015 г. на основание чл. 92 ЗЗД , 2 835,43 лв, представляваща неустойка за забава плащането на остатъка от възнаграждението по протокол 19 № 1/7.9.2015 г. в размер на 12 826,20 лв, за периода 05.04.2016 г. - 11.11.2016 г., представляваща неустойка за забава в плащането на възнаграждението по протокол обр. 19 / 2 от 08.1.2016 г. в размер на 36 502,43 лв, за периода от 05.04.2015 г. до 11.11.2016 г. на основание чл. 92 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба от 11.11.2016 г.
Излага съображения, че в тежест на ищеца по делото бил установяването на факта, че същият е извършил всяко едно от подробно описаните в протокол обр. 19 № 2 от 8.1.2016 г. обект „Къща за гости и кафе аперитив" [населено място] съгласно договор за строителство 1/2015 г. СМР в пункт 1 до пункт 28 по описа в протокол вид , количество и качество Оспорва, че има незавършени и недовършени видове работи, респ. законосъобразното им извършване като гаранция за безопасност. Налице било пълно несъответствие на представените фактури по време, количество и вид на закупените материали с претендираните за извършени с тях СМР.
Съгласно подписания протокол за възлагане на допълнителни дейности от 24.08.2015 г. всички видове СМР, които трябва да се извършат от него, трябвало да бъдат доказани с подробна количествена сметка. Такава подробна количествена сметка нямало подписана от страна на възложителя, в срока на действие на договора. Нямало представени анализни цени за отделните видове СМР (това изрично е посочено в забележката в протокола). Отделни СМР от претендираните в исковата молба били раздробени на отделни операции, които следвало да са част от даден вид СМР. Други видове СМР били заложени още в количествено-стойностната сметка към договора за строителство.
Счита, че има недопустимо изменение на решението в частта за неустойките, защото не било направено в срока, предвиден в чл. 372, ап.2 от ГПК, тъй като реално било допуснато след като е депозирана допълнителната искова молба, в открито съдебно заседание преди даване ход на устните състезания.
Моли да се обезсили решението или да се отмени.
Сочи основание за допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК - очевидна неправилност на съдебното решение. Излага подробни съображения по видове строително-монтажни работи с твърдения, че не било доказано извършването им.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:
1. Следва ли при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 от ГПК? Счита, че е налице основание съгласно чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като решението било постановено в отклонение от задължителната съдебна практика TP 1/2001 г. по гр.д. 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение 331/4.7.2011 г. гр.д. 1649/10 г, ГК, 4 ГО на ВКС, решение № 92 от 22.2.2011 г. гр.д. 1863/10 г. 4 ГО на ВКС, решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр.д. 1857/10 г. 4 ГО на ВКС? Излага съображения, че съдът не бил изложил съображения в подкрепа на извода, че ищецът е доказал претендираните в исковата молба СМР, оценени по заключенията на назначаваните по делото вещи лица. Извършването било прието само по твърдения на ищеца.
2. При търговски спор, искане за изменение на иска, ищецът следва ли да заяви в срока по чл. 372, ал. 2 от ГПК или се прилагат сроковете, посочени в чл. 214 ГПК. Счита, че по този правен въпрос е налице допълнителното основание, формулирано в чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, като решението било постановено в противоречие с определение № 752/29.12.2015 г. на ВКС по ч.т.д. 3475/15 г., II ТО на ВКС, определение № 630 от 12.11.2015 г. по т.д. 284/15 г. на II ТО на ВКС, определение № 112 от 19.02.2014 г. по ч.д. 3791/13 г. II ТО на ВКС.
Ответникът „Артстрой инвест" ООД оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане касационно обжалване, тъй като допуснатото изменение на иска касае само неговия размер и не е допуснато недопустимо изменение.
Третото лице помагач „Пимо-СВ" ООД не е подал отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е в срок, подадена от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че между страните, включително третото лице помагач „Пимо СВ" ООД, е бил сключен тристранен договор за строителство № 1/2015 г. от 29.01.2015 г. за изпълнение на СМР на обект „Къща за гости и кафе-аперитив", находящ се в [населено място], собственост на възложителя-ответник „Фингарови" ООД, като ищецът „Артстрой инвест" ЕООД бил главен изпълнител, а „Пимо СВ" ООД подизпълнител. Твърди се, че договорът обхваща СМР, подробно описани в количествено-стойностна сметка, представляваща приложение 1 към договора, на обща стойност 625 196,11 лв с ДДС. Тази сума, според твърденията на ищеца, била заплатена от възложителя, но били установени повече количества по изпълнени СМР на стойност 12 826,20 лв, която сума била включена в общата сума по протокола. Също така е възприето основанието на иска, че с два протокола от 10.02.2015 г. и 24.08.2015 г. възложителят, на основание чл. 3, ал. 3 от договора възложител допълнителни СМР по укрепването на съществуващата конструкция на обекта, както и други дейности, необходими за успешното завършване на изграждания обект. Остойностяването на тези допълнителни дейности се осъществявало по ценообразуващи показатели, приети КСС приложение 1 към основния договор. Според ал. 4, чл. 3, от договора между страните, при доказани изменения в количеството на договорените видове СМР, в рамките на строителството, същите се приемали от възложителя и остойностявали по единични цени, приети като за определени в КСС. Прието е, че е уговорен ред, в който да се уведомява възложителят, главният изпълнител и строителният надзор в случаите когато подизпълнител установи несъответствие между одобрения технически проект и фактическото положение на строителната площадка, като това се извършва чрез доклад, адресиран до посочените лица и изпълнението може да продължи след получаване на писмено разпореждане на възложителя.
Прието е, че съгласно чл. 27 от договора е уговорена неустойка в случаите на забава за заплащане от страна на възложителя към главния изпълнител по негова вина, в размер на 0,1 % за всеки просрочен ден.
Въззивният съд е приел за установено, че между страните са подписани два протокола от 07.09.2015 г., подписани от представител и на възложителя и на главния изпълнител, с приемане на работите, конкретно описани СМР и' посочена сума за плащане от 638 022,32 лв с ДДС. Прието е, че е изпълнено парично задължение от възложителя в размер на 625 196, 11 лв с ДДС за дейностите по протокол обр. 19 № 1 от 07.09.2015 г. и е установено, че се дължи сумата от 12 826,20 лв.
Освен това е прието, че с протокол от 10.02.2015 г. по реда на чл. 7 от договора страните са констатирали несъответствие между одобрен проект и фактическо състояние на място на строителната площадка и било взето решение за изпълнение на описаните в протокола СМР с цел укрепване на съществуващата конструкция съгласно указания на инженер - конструктор. Количествата били установени като изпълнени с ведомости за изпълнение. С протокол от 24.08.2015 г. било взето решение за извършване подробно на описаните допълнителни видове СМР, необходими за успешно завършване на обекта „къща за гости и кафе-аперитив", като било посочено, че всички дейности се доказвали с подробна количествено-стойностна сметка, а нови дейности по анализни цени, съобразно ценообразуващите показатели по приложение 1 към договора.
Въззивният съд е обсъдил протокол обр. 19, № 2 от 08.01.2016 г., подписан от представители на гл. изпълнител и подизпълнител, но не и от възложителя, за приемане на конкретно извършени СМР, подробно обозначени по наименование на работата с позиции към т. 1 до т. 38, с посочване единична цена, количество и стойност. Към протокола била приложена подробна количествена сметка от същата дата, между страните от 10.02.2015 г. и 24.08.2015 г. Прието е, че съгласно позиция 1 от протокола „допълнително укрепване в нулев цикъл", следвало да се приеме, че е извършена дейност, като стойността й е посочена в заключението на в.л, К. в размер на 4 115,02 лв. Нямало данни да се дължи по-голяма сума от присъдената по позиция 1.
Относно позицията № 3 от същия протокол „монтаж на алуминиеви ръбоохранители по отвори на прозорци и външни ъгли при направа на гипсова шпакловка по стени и тавани", като с оглед заключението на вещите лица от тройната експертиза, била установила извършването и обща стойност, определена съгласно уговореното за цените в договора и е в размер на 1 128,52 лв, т.е. възнаграждението е в повече с 279,91 лв в сравнение с единичната експертиза. Прието е, че се дължи от възложителя. По позиция 5 от протокол 2 - доставка и монтаж на шапки с водобран от сив гранит, полиран върху парапети на тераси", е възприето заключението на тройната експертиза в размер на 5 341,44 лв, а не посочената такава в заключението на единичната експертиза. Прието е, че се дължи допълнително над присъдените от 1 580,94 лв.

По позиция 6 - доставка и монтаж на подпрозоречни первази от сив гранит, е възприето заключението на вещите лица от тройната експертиза, съгласно които стойността е 3 141,44 лв. , дължат се повече 1430,78лв да установените от вещото лице К. от 1710,66 лв
По позиция 13 - облицовка на външно стълбище и стълбищна площадка - фасада изток с гранит, тройната експертиза била извършила разбивка като фасада с гранит на стойност 1 849,86 лв , фасада изток с гранит настилка 377,60 лв и фасада изток цокъл на стойност 1 430,47 лв. Общо дължимата сума е 3 657,13 лв, съгласно заключението на тройната експертиза. Преценено е, че следва да с е присъдят още 1 886,73 лв.
По позиции 14 и 15 от протокол 2 монтаж на хоризонтални фризове в санитарни помещения и монтаж на фаянсови плочки декор в санитарни помещения е прието, че действително извършените на място работи, остойностени от тройната експертиза са 1778,59 лв и 93,12 лв. Отчетени са площта на изпълнени фаянсови плочки, но при дублиране на количества и приспадане отчетено количество за монтаж на фаянсови плочки в санитарни помещения, платени по предходен акт на стойност 303,31 лв и общата дължима за монтажа сума 1871,71, след като се извърши корекция на количествата и стойност съобразно измерването на фризовете на линеен метър, се приспадне 303,31 лв, се получава сумата от 1568,40 лв .
По позиция 21 от протокол 2, представляваща „изграждане на система за автоматично изключване на ел. захранването в помещенията - доставка в монтаж на а СВТ 3 х 2,5, и от заключението на тройната експертиза се установило, че пункт 21 действително било изпълнено на място, но са под мазилки и облицовки и не било възможно измерване на тяхното количество от място. Наред с това липсвали и документи за скрити работи, поради което се приема, че не е доказана тази претенция, в размер, по-голям от вече присдъения с първоинстанционното решени, част от присъдената сума от 36 502,43 лв. По отношение позиция 23 относно моноблок, бил формулиран отказ от иска.
По позиция 26 „преходни лайсни по врати" , е прието, че са извършени работите, като съгласно тройната експертиза стойността е 654,56 лв, разликата от 222,31 лв.
Така е обобщено, е общата стойност на допълнително възложените работи, съгласно протоколи от 10.02.2015 г. и 24.08.2015 г. и установени като изпълнени, с протокол обр. 19 /8.1.2016 г. ответникът дължи още 6 969,07 лв над присъдените от първата инстанция 36 502,43 лв.
Предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба на"Фингарови" ООД, въззивният съд възприема констатациите за изплнение на строително монтажните работи и изграждането на обекта, съответно приемането му с актове образец 14 и 15, така както е установено от първоинстанционния съд.
Прието е, че с оглед заключението на вещите лица от тройната експертиза тези работи са извършени, като е доказано и възлагането им с посочените протоколи.
Прието е, че с оглед клаузата на чл. 27 от договора , сключен между страните, при неизпълнение на установеното задължение в размер на 6 969,07 лв. Забавата е в периода от 05.04.2016 г. до исковата молба 11.11.2016 г. 221 дни забава и размер на неустойка от 0,1 % за всеки просрочен ден, като върху сумата 6 969,07 лв неустойката е 1 540,37 лв.
С оглед липсата на конкретни основания за неправилност на въззивното решение, които да са посочени във въззивната жалба на „Фингарови" ООД, въззивният съд е приел, че няма императивни правни норми, които да следва да се приложат и следва да се потвърди, решението на първоинстанционния съд в осъдителната част.
Допускането на касационно обжалване се извършва на основание чл. 280 от ГПК, при спазване предпоставките, предвидени от законодателя. В настоящия случай, при извършената служебна проверка, не се установиха основания, водещи до извод, че решението е възможно да е нищожно или че е налице постановен недопустим съдебен акт, поради което не следва да се допуска касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.2 пр. 1 или пр. 2 от ГПК. Изцяло в съответствие с претенциите на ищеца, така както са уточнени в допълнителната искова молба с препращане към приетите протоколи образец 19 , е извършено произнасянето.
По отношение твърдението, че е недопустимо съдебното решение в частта за разглеждане на исковете с правно основание чл. 92 от ЗЗД и за присъждане на неустойки, в частта, с която е допуснато изменение на исковете чрез увеличаване на размера в срока до приключване на делото в първата инстанция, настоящият съдебен състав намира, че липсват основания, от които да се приеме, че е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо. Съдът се е произнесъл по исковете, така както е бил сезиран, без отклонение от заявената от ищеца защита и няма основание да се приеме, че е вероятно да е налице недопустимост на съдебното решение. Не може да се приеме, че не са били налице предпоставките за произнасяне по същество на спора от въззивния съд. Допуснатото изменение на исковете е по размер, като съгласно трайната практика на ВКС, израз на която е определение 94 от 17.02.2017 г. по ч.т.д. 2465/16 г., I ТО на ВКС и определение № 751/10.12.2015 г. по ч.т.д. 3160/15 г. ВКС, II ТО, срокът за изменение на исковете само относно размера на същите и по търговските дела е този, предвиден в чл. 214 от ГПК - приключване на съдебното дирене в първата инстанция. В практиката е направено разграничение между изменението на иска, свързано с изменение на основанието на иска, и с изменение на петитума на иска, като е прието, че в тези случаи когато се разглеждат търговски дела, изменението е свързано с преклузивния срок съгласно чл. 372, ал. 2 от ГПК. Но изменението на исковете по размер е прието като такова, с което ответникът няма да се затрудни да организира защитата си, ако се измени иска по размер. Поради това е прието, че и при търговските дела, относно изменението на иска по размер се прилага чл. 214 от ГПК и срокът не е този, предвиден в чл. 372, ал. 2 от ГПК, а този, предвиден в чл. 214 от ГПК - приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Ето защо в случая като е допуснал изменение на иска по размер до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, въззивният съд не е допуснал изменение на иска след преклузивния срок, което да обуславя извод за вероятна недопустимост на съдебното решение.
Извън посочените основания съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр.2 от ГПК за служебно допускане на обжалваните въззивни решения до касационен контрол, касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване.
По отношение на формулираното от касатора основание очевидна неправилност на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че съгласно трайната практика на ВКС, изразена в множество съдебни актове, соченото основание следва да се изведе само от обжалвания акт, без извършване на същинска проверка, на сочените от касатора основания в касационната жалба съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК и по реда на чл. 290 от ГПК с призоваване на страните. Поради това основанието очевидна неправилност е налице само тогава, когато може да се установи особено тежко нарушение на материалния закон, изразяващо се в приложение на несъществуваща правна норма или тълкуване contra legem, както и ако е допуснато особено съществено процесуално нарушение, обуславящо неправилност на въззивното решение, като същото следва да се установи от обжалвания акт, без проверка на данните по делото. Налице би било соченото основание и когато съдът е постановил решение при наличие на нарушение на правилата на формалната логика при обосноваване на съдебното решение.
В изложението по чл. 284, ал.З, т. 1 от ГПК касаторът е обосновал очевидна неправилност с твърдение за липса на претенция, както и за
недоказаност на претенциите. Но сочените основания не могат да се установят от самия акт, за установяване неправилността на съдебното решение, би следвало да се допусне касационно обжалване (ако са налице основания за това) и да се извърши проверка съгласно оплакванията в касационната жалба. Обсъдено бе, че съдът е разгледал исковете, така както са формулирани в исковата молба, пояснени с допълнителната искова молба. Ето защо не е налице соченото основание.
По отношение на първия поставен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че по принцип поставеният правен въпрос е релевантен тогава когато касаторът в качеството му на въззивен жалбоподател е изложил конкретни основания за неправилност на въззивното съдебно решение и въззивният съд не ги е обсъдил. В настоящия случай, с оглед предмета на въззивно обжалване, следва да се посочи, че въззивният съд е приел наличието на договорно правоотношение между страните, възлагане на допълнителни дейности за извършване на СМР във връзка с качественото изпълнение на задълженията за строителни и монтажни работи по сключения договор, като съгласно протокола от 10.02.2015 г. били възложени дейности за укрепване на конструкцията на сградата, а с втория протокол от 24.08.2015 г. за успешно довършване на същата. Прието е, че тези дейности са неразривно свързани с възложените дейности по договора и не могат да се отделят самостоятелно, поради това е приложена нормата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, възложени са с тристранно подписани протоколи и поради това въззивният съд е преценявал тяхното извършване. Освен това е прието, че се дължи възнаграждение за всички дейности, така както са описани в протоколите образец 19 и за които според заключението на единичната и тройната експертизи, се установява извършването им. Преценил е с помощта на вещи лица, че посочените строително-монтажни работи (уточнени с допълнителната искова молба) и констатирани като извършени от вещите лица, са извършени и се дължи заплащане на уговореното възнаграждение, както първоначално уговореното, така и за допълнително извършените дейности, съгласно уговорените цени в договора и изчисленията на вещите лица. Поради това не може да се приеме, че в настоящия случай, посоченият правен въпрос, представлява основание за допускане касационно обжалване. Извън предмета на производството по делото е правилността на съдебното решение, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на втория поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че отново следва да се посочи, че липсват оплаквания във въззивната жалба и не е посочено процесуално нарушение, недопустимо изменение на исковете за неустойки по размер. Вече бе посочено при служебната преценка за допускане касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК, че е налице и трайна практика на ВКС по приложението на чл. 372, ал. 2 и чл. 214 от ГПК, съгласно която спрямо търговските дела се прилагат правилата за изменение на иска, така както са предвидени в чл. 214 от ГПК, като е допустимо изменение на иска само по размер в срок до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за разлика от другите форми за изменение на иска, изменение на основанието на иска или изменение на петитума на иска. В случая, само по размер, е направено изменение на исковете. Цитираните от касатора определения на ВКС, доколкото не разрешават правен въпрос, тъй като с тях не е допуснато касационно обжалване на определения, на основание чл. 274, ал.З от ГПК, не представляват трайна практика на ВКС, която да обуславя извод за наличие на допълнително основание за допускане касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят направените по делото разноски. Удостоверено е от представения договор за правна защита и съдействие, че „Артстрой инвест" АД е заплатило на представляващия го адвокат И. П. сумата от 1 620 лв, в брой. Поради това следва да се приеме, че разноските са заплатени реално и касаторът следва да възмезди тези разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260105 от 02.12.2020 г. по в.т.д. 102/19 г. по т.д. по описа на Апелативен съд - Пловдив в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Фингарови" ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „Артстрой инвест" ООД, ЕИК[ЕИК] [населено място], [улица] сумата от 1 620 лв, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените разноски за производството пред
ВКС.
Определението не подлежи на о бжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: