Ключови фрази

7




Р Е Ш Е Н И Е

№ 60171

София, 20.12.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Анета Иванова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №2334 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№261451/11.03.2021г., подадена от Е. Г. П. и К. В. П., чрез процесуалния им представител адв. С. З., срещу решение №260011, постановено на 08.02.2021г. от Апелативен съд - В., с което първоинстанционното решение е изцяло отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от Е. Г. П. и К. В. П. против „ЕЛМЕ“ ЕООД иск за приемане за установено по отношение на ответното дружество, че ищците са собственици на недвижим имот с идентификатор ............по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], район „Приморски“, к.к. „Ч.“, м. „Б. А.“, с площ от 7043 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, при граници: имот ............, имот ............, имот ..............и имот ............., по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№...., т......., рег.№........, дело №......./22.08.2014г. на нотариус С. Д., рег.№.......на НК, вписан в Служба по вписванията с акт №........, т...., дело №......../22.08.2014г. и в полза на ответното дружество са присъдени направените по делото разноски.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно. За неправилен считат извода на въззивния съд, че ответникът по предявения иск има правото да оспорва собствеността на лицата, от които следва да е придобил собствеността, както и извода, че не следва да се разглежда въпросът за пределите на силата на пресъдено нещо на решението, постановено от Окръжен съд-Варна по т.д.№102/2015 г. Поддържат, че въззивният съд при постановяване на обжалваното решение не е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства; не е обсъдил обстоятелството, че с влязло в сила решение №801/01.11.2016 г. по т.д.№102/2015 г. на Окръжен съд – Варна е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№......, том ......., дело №....../18.09.2014 г., с който Е. Г. П. и К. В. П. са продали на „КТМ Г.“ ЕООД процесния имот, както и обстоятелството, че процесният имот е придобит от „ЕЛМЕ“ ЕООД чрез покупко-продажба от „КТМ Г.“ ЕООД на 16.01.2015 г. след издаването на обезпечителната заповед, с която е наложена възбрана върху процесния имот като обезпечение на бъдещия иск срещу „КТМ Г.“ ЕООД. Поддържат също така, че нищожността на договора за покупко-продажба от 18.09.2014 г. е установена и по настоящето дело, като несъразмерността на престациите, респ. противоречието с добрите нрави, е установено от приетата по делото съдебно-оценителна експертиза.
За неправилен считат и извода на въззивния съд, че по делото не е установена идентичността на процесния имот с някой от имотите, описани в н.а.№........от 02.04.1951 г., легитимиращ праводателя Д. Х. А. като собственик, като считат, че релевантно за това обстоятелство е и записването в кадастралния регистър на Д. Х. А. като собственик на имота, което не е опровергано по делото.
Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „ЕЛМЕ“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв. И. З., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С определение №60339/21.09.2021г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Варненския апелативен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за доказателственото значение на записите в кадастралния регистър и за способите, чрез които може да бъде установена идентичността на имот, отразен в кадастрална карта, изработена по реда на ЗКИР.
Според трайно установената практика на ВКС, в чл.2, ал.5 ЗКИР е установена законова презумпция, според която обстоятелствата, отразени в кадастралната карта и регистър са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното (решение №48 от 16.03.2015г. по гр.д.№6047/2014г. на I г.о. на ВКС), като при спор за идентичност на недвижими имоти следва да бъдат събрани и съобразени данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, въз основа на които данни в съвкупност с останалите доказателства да се формира извода по спора налице ли е идентичност на имотите, описани в актовете, легитимиращи правата на всяка от страните или на някои от тях и съществуващият в действителност недвижим имот – обект на кадастъра (решение №68 от 14.07.2015г. по гр.д.№7224/2014г. на II г.о. на ВКС).
Когато един недвижим имот не е бил нанесен в кадастрални и регулационни планове преди изработването на кадастрална карта по реда на ЗКИР, идентичността може да се изследва чрез съпоставяне на имената на съседите на имота, проследени при извършването на разпоредителните сделки. Ако обаче подобни данни липсват и не могат да бъдат установени, приложение следва да намери установената в чл.2, ал.5 ЗКИР законова презумпция.
Така изразеното в практиката на ВКС становище за доказателственото значение на записите в кадастралния регистър и за способите, чрез които може да бъде установена идентичността на имот, отразен в кадастралната карта, изработена по реда на ЗКИР, следва да намери приложение и по настоящето дело, доколкото липсват данни процесният имот да е бил нанасян в кадастрални или регулационни планове преди изработването на сега действащия кадастрален план.
Действително според трайно установената практика на ВКС, кадастралните карти и кадастралните регистри имат декларативно значение и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите (в този смисъл решение №60141 от 30.11.2021 г. по гр. д. № 553/2021 г. на I г.о. на ВКС и посочените в него ТР №8/23.02.2016 г. по тълк.д.№8/2014 г. на ОСГК на ВКС; решение №99 от 26.06.2014 г. по гр.д.№4583/2013 г. на I г.о. на ВКС; решение №145 от 30.10.2018 г. по гр.д.№779/2018 г. на I г.о. на ВКС). В настоящия случай обаче предявилите иска лица не основават претенцията си на извършените в кадастралния регистър записвания, а на извършени разпоредителни сделки в предвидената в закона нотариална форма за действителност, като спорът между страните касае идентичността на процесния имот с имотите, описани в н.а.№......./1951 г. Поради това настоящият състав приема, че данните, съдържащи се в кадастралния регистър, следва да бъдат съобразени.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
Е. Г. П. и К. В. П. са предявили срещу „ЕЛМЕ“ ЕООД по реда на чл.124, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот с идентификатор 10135.2573.281, находящ се в [населено място], район Приморски, к.к. „Ч.“, м. „Б. А.“, с площ от 7043 кв.м., с твърдението, че са собственици на имота въз основа на договор за покупко-продажба от 22.08.2014г. (н.а.№......., том ........, рег.№.........., дело №........./2014г.), като в последствие са продали имота на „КТМ Г.“ ЕООД ( н.а.№......., том ......, рег.№........., дело №......../18.09.2014г.), което дружество на 16.01.2015г. (н.а.№......., том .., рег.№......., дело №.../2015г.) прехвърлило имота на ответника „ЕЛМЕ“ ЕООД срещу задължение за строителство. Твърдят, че „КТМ Г.“ ЕООД не е придобило валидно правото на собственост върху имота, поради което и не е могло валидно да прехвърли това право на „ЕЛМЕ“ ЕООД, тъй като сключеният на 18.09.2014г. договор за покупко-продажба е нищожен и тази нищожност е установена по съдебен ред – с влязло в сила решение №801/01.11.2016г. по т.д.№102/2015г. на Окръжен съд – Варна.
В подадения отговор на исковата молба дружеството-ответник е оспорило предявения иск, вкл. обстоятелството, че предявилите иска лица са собственици на процесния имот, с твърдението, че техните праводатели В. С. В. и К. Т. В. не са били собственици на имота и сключеният на 22.08.2014г. договор за покупко-продажба не е произвел вещнотранслативен ефект. Поддържа, че В. С. В. и К. Т. В. не са притежавали правото на собственост върху имота, тъй като и те от своя страна са придобили имота от несобственик по н.а.№........, том .., рег.№........., дело №......./2013г. – техните праводатели И. К. К. и К. К. К. не са били собственици на имота, тъй като описанието, площта, вида и съседите на имота, описан в н.а.№......., том ..., дело №....../02.04.1951г., с който последните се легитимират, не съответства на процесния недвижим имот.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответното дружество има процесуална възможност и правен интерес да оспорва правото на собственост на ищците чрез съдържащите се в отговора на исковата молба възражения. Възражението, че праводателите на предявилите иска лица В. С. В. и К. Т. В. не са били собственици на имота и сключеният на 22.08.2014г. договор за покупко-продажба не е произвел вещнотранслативен ефект, тъй като описаните в н.а.№....../1951г. недвижими имоти не са идентични с процесния, е разгледано и прието за основателно.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено от представения по делото договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№........, том .., дело №......./02.04.1951г., че Х. Н. М. е продал на Д. И. С. следните си собствени недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], С.: 1. Нива от 6 дка в м.“Я. д.“ (нечетлива местност, може да е и м.“А. д.“ и „О. д.“), при съседи: С. К. С., А. А., К. Дим. К., Д. П. П.; 2. Нива от 5 дка в м.“К. път-т.“, при съседи по н.а. №....., т.........от 26.03.1943г.: К. Ат. Т., Г. Д. А., път и А. Т., а при сегашни съседи: Г. Д., Е. Н. М. и път; 3. Лозе (2.5 дка) в м.“Х. пунар“, при съседи: А. К., Ц. С., И. Х. М. и път; 4. Лозе (2 дка) в м.“Х. пунар“, при съседи по н.а.№.......от 1920г.: Т. К., Д. К., В. Т. и море, а при сегашни съседи: Д. В., Т. К., Д. К. и морето, като имотите са купени от Д. И. С. срещу храна, гледане, издръжка и живеене при нея до смъртта на продавача.
Въз основа на представено по делото удостоверение за наследници е прието, че наследници по закон на Д. Х. А. (Д. И. С.) са И. С. А. (съпруг, починал на 25.05.1982г.) и В. И. К. (дъщеря, починала на 12.03.1985г.), като след смъртта си И. С. А. е оставил за наследник по закон дъщеря си В. И. К., а законни наследници на В. И. К. са К. К. К. (съпруг, починал на 08.07.1991г.) и двете им дъщери, които са единствени наследници и на К. К. К. – И. К. К. и К. К. К..
Взето е предвид, че според скица, издадена на 27.09.2013г. за процесния поземлен имот с идентификатор .........с площ от 7043 кв.м., находящ се в м.“Б. А.“ по КККР, одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, изменени със заповед № КД-14-03-2036/06.08.2013г. на началника на С.-В., като собственик е вписана Д. Х. А. въз основа на н.а.№....., том ..., дело №......./02.04.1951г.
Прието е за установено, че с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№........, том ..., рег.№........, дело №....../02.10.2013г., И. К. К. и К. К. К. са продали на В. С. В. процесния имот с идентификатор ........., като продавачите са се легитимирали пред нотариуса като собственици на имота чрез н.а.№........, том ..., дело №........../02.04.1951г.
Взето е предвид, че с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №......., том ........., рег.№........., дело №......./22.08.2014г. В. С. В. и К. Т. В. са продали придобития в СИО процесен имот на К. В. П., след което К. В. П. и съпругата му Е. Г. П. са продали придобития в режим на СИО имот на „КТМ Г.“ ЕООД с договор, оформен с н.а.№........., том ......., рег.№......, дело №....../2014г.
Взето е предвид, че въз основа на обезпечителна заповед от 18.12.2014г., издадена по т.д.№2105/2014г. по описа на В. и вписана в СВ-В. на 19.12.2014г., е допуснато обезпечение на бъдещи искове на Е. Г. П. и К. В. П. срещу „КТМ Г.“ ЕООД за унищожаване на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. №....., том ....., рег.№......, дело №....../18.09.2014г., поради крайна нужда и явно неизгодни условия на основание чл.27 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху процесния имот с идентификатор ........по КККР на [населено място].
Посочено е, че Е. Г. П. и К. В. П. са предявили обезпечения иск, по който е било образувано т.д.№102/2015г. на В., като в условията на евентуалност е бил предявен и иск за прогласяване нищожността на същия договор по реда на чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД като накърняващ добрите нрави. Взето е предвид, че според изявлението на процесуалния представител на ищците по настоящето дело, направено в с.з. на 11.06.2020г., вписването на исковата молба по т.д.№102/2015г. е осъществено след 16.01.2015г.
Прието е, че с решение №801/01.11.2016г., постановено по т.д.№102/2015г. на В. искът по чл.33 ЗЗД е отхвърлен, но е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба от 18.09.2014г. поради противоречието му с добрите нрави, което решение е влязло в сила на -4.06.2018г.
Взето е предвид, че междувременно на 16.01.2015г. с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№.., т..., рег.№......, дело №.../2015г. „КТМ Г.“ ЕООД е продало на „ЕЛМЕ“ ЕООД процесния поземлен имот.
Взето е предвид, че в производството пред първоинстанционния съд е изслушано заключение на вещо лице по допусната СТЕ, което не е било оспорено от страните. Заключението е кредитирано като обективно и компетентно дадено и като резултат на извършена задълбочена проверка на всички относими документи и картен материал и въз основа на него е прието за установено, че описаните в н.а.№......, том .., дело №....../02.04.1951г. ниви и лозя, придобити от Д. А., не кореспондират с процесния имот с идентификатор ..........по действащата КК, тъй като в годините, в които са изработени кадастралните планове (КП-1956 и КП-1990г.) няма формирани имоти, съответно няма формирани съседни имоти, по които да се извърши изследване по граници и съседи, площ и местности. Взето е предвид, че според вещото лице първият КП за процесната територия е изработен към 1956г., но в него за територията, в който се намира процесния имот, не е бил формиран имот с планоснимачен номер и граници; че в КП от 1990г. процесният имот попада в терен без затворени имотни граници, отново без планоснимачен номер; че в КП от 2000г. процесният имот попада в ПИ №..., който е отразен в регистъра като общинска собственост, като за територията, в която се намира имотът, през 2008г. е бил изработен П. по чл.13а ППЗСПЗЗ на к.к.“Ч.“, но процесният имот е извън обхвата на този П.. Взето е предвид, че според заключението процесният имот с идентификатор .........за първи път е отразен в КК на административен район „Приморски“ от 2008г., одобрена на 14.10.2008г., като в регистъра на имотите същият е бил записан на Д.-Държавно лесничейство-В. и е отразен с начин на трайно ползване – извънселищен парк и лесопарк, след което е последвало изменение на вписването в кадастралния регистър със заповедта от 06.08.2013г., с което като собственик е записана Д. Х. А. въз основа на н.а.№........./1951г.
Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е приел, че не е установена идентичност на процесния имот с имотите по н.а.№......../1951г. Изложени са съображения, че придобитите с н.а. от 1951г. ниви и лозя се намират в различни местности, за които не се установява дали си граничат; по описаните в този нотариален акт граници едното от лозята граничи директно с морето, докато процесният имот се намира на запад от главния път, разделящ териториите, заключени между пътя и морето; не се установява и нито една идентична граница на процесния имот с описаните граници на имотите в н.а. от 1951г. Взето е предвид, че според заключението на вещото лице процесният имот е отразен едва в КК, одобрена през 2008г., а преди това в изработваните за територията КП и регулационни планове липсва отразяване на кадастрални или регулационни граници, в които същият да попада, както и че в КП от 2000г. процесният имот попада в един голям ПИ №..., който е отразен в регистъра като общинска собственост, а в КР към одобрената КК на 14.10.2008г. имотът е записан на Д.-Държавно лесничейство-В..
Прието е, че наличието на запис в кадастралния регистър от 06.08.2013г., че процесният имот е собственост на Д. А. въз основа на н.а.№......../1951г. не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на самия акт за собственост, какъвто довод се релевира от ищците.
С оглед на това е прието, че ищците не са изпълнили доказателствената си тежест да установят, че са собственици на процесния имот, тъй като техните праводатели по веригата от последователни продажби от 22.08.2014г. и от 02.10.2013г. не са го притежавали в своя патримониум, за да го прехвърлят на приобретателите и само на това основание предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен без да се изследват другите, релевирани от страните възражения.
Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл.235 ГПК) и при неправилно приложение на материалния закон (чл.77 ЗС).
Както беше посочено по-горе, когато един недвижим имот не е бил нанесен в кадастрални и регулационни планове преди изработването на кадастрална карта по реда на ЗКИР, идентичността може да се изследва чрез съпоставяне на имената на съседите на имота, проследени при извършването на разпоредителните сделки. Ако обаче подобни данни липсват и не могат да бъдат установени, приложение следва да намери установената в чл.2, ал.5 ЗКИР законова презумпция.
В настоящия случай неправилно въззивният съд е приел, че наличието на запис в кадастралния регистър от 06.08.2013 г., че процесният имот е собственост на Д. А. въз основа на н.а.№......./1951 г., не може да има доказателствено значение и легитимиращ ефект, по-големи от тези на самия акт за собственост. Не е отчетено на първо място, че преценката за доказателственото значение на записа в кадастралния регистър се извършва във връзка със спор за идентичността на имота, както и че съгласно чл.2, ал.5 ЗКИР обстоятелствата, отразени в кадастралната карта и регистър са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното, а в производството по настоящето дело така установената презумпция не е опровергана. Както е посочено в заключението на изслушаната по делото СТЕ, извършеното през 2013г. изменение в кадастралния регистър, при което е записано, че имот с идентификатор ..........е собственост на Д. според н.а.№........./1951г., следва първоначално записване от 2008г., според което имотът е записан на Д.-Държавно лесничейство-В. без посочен документ за собственост. За меродавна при липса на други данни следва да се приеме извършената при изменението от 2013г. проверка на собствеността, извършена по реда на чл.41-43 ЗКИР, вкл. въз основа на посочените в тези разпоредби източници на данни за собствеността, още повече при липса на оспорване от страна на Д.-Държавно лесничейство-В., посочено като собственик на имота при предходното записване. При липса на изработени и одобрени предходни кадастрални и регулационни планове данни за собствеността се набират и от представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3, регистрите на органите по приходите към общинските администрации. Изводът на АГКК следва да бъде опроверган по категоричен начин при спор за собствеността, свързан с оспорване на идентичността на имота, каквото опровергаване в настоящия случай не е налице, като невъзможността то да бъде проведено по делото се дължи преди всичко на обстоятелството, че дружеството-ответник не извежда свое противопоставимо на предявилите иска лица вещно право върху имота от друг праводател, който да е придобил и съответно да притежава право на собственост върху недвижим имот, за който да се твърди да е идентичен с процесния. Напротив, дружеството извежда своето право от факта, че лице, придобило имота от предявилите иска лица, му е предал владението върху процесния имот. Страните по настоящия спор не извеждат правата си от различни праводатели, а от друга страна предходното записване в кадастралния регистър е било извършено без данни от документ за собственост.
Въззивният съд не е взел предвид дадените от вещото лице обяснения при приемане на заключението, че описаните в н.а.№........./1951г. имоти са в землището на [населено място], но не кореспондират с процесния имот, тъй като в годините, в които за изработените кадастрални планове няма формирани имоти, съответно и няма формирани съседни имоти, по които да се извърши изследване по граници, съседи, площ и местности. При разпита в о.з. вещото лице е заявило, че само с нотариалния акт от 1951г. няма как да се ориентира за границите – в зоната на нито една от картите няма граници, нито формиран имот, за да се направи сравнение.
В подобна хипотеза, както вече беше отбелязано, следва да се приеме, че презумпцията за истинност на отбелязванията в кадастралния регистър, извършени въз основа на предходни регистри (както е посочено при изменението на КР, извършено през 2013г.) не е опровергана. От значение за крайния извод за наличието, респ. липсата на идентичност, е не само отговорът, който вещото лице е дало на поставената задача, но и обстоятелството на какви конкретни данни е основан този отговор. Когато вещото лице не разполага с достатъчно данни, въз основа на които да проследи границите и местоположението на един имот през годините (поради липса на кадастрални планове или предвид обстоятелството, че в съществуващите кадастрални и регулационни планове имотът не е бил нанесен – попада извън техния обхват), съдът следва да основе изводите си на анализ на всички събрани по делото доказателства, вкл. като прецени доколко съдържащата се в експертното заключение информация опровергава установените от останалия доказателствен материал данни за релевантните за спора факти и обстоятелства. Според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, съдът е длъжен да направи оценка на заключението на вещото лице и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото (решение №142/20.06.2017г. по гр.д.№3673/2016г., IV г.о. на ВКС и посочените в него решение № 113 от 28.02.11г.по гр.дело № 1062/10г.на ІV г.о.; решение № 108 от 16.05.11г.по гр.дело № 1814/09г.на ІV г.о. на ВКС).
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства в настоящия случай следва изводът, че праводателите на предявилите иска лица са притежавали правото на собственост върху процесния недвижим имот към момента на сключване на договора за покупко-продажба от 22.08.2014 г. (н.а. №......, том ........, рег. №......., н.д.№....../2014 г.). И тъй като договорът за покупко-продажба от 18.09.2014 г. (н.а. №......., том ........., рег. №....., дело № ....../2014 г.) е прогласен за нищожен с решение №801/01.11.2016 г., постановено по т.д.№102/2015 г. на Варненския окръжен съд, което е противопоставимо на „ЕЛМЕ“ ЕООД в качеството му на правоприемник на „КТМ Г.“ ЕООД, следва да се приеме, че и към настоящия момент в отношенията между страните Е. Г. П. и К. В. П. се легитимират като собственици на процесния недвижим имот.
Неоснователен е наведеният от ответника довод, че данните от кадастралния регистър не следва да се вземат предвид, тъй като Е. Г. П. и К. В. П. не са се позовали на записванията в кадастралния регистър при предявяването на иска.
Действително записванията в кадастралния регистър не пораждат и не променят вещни права и в този смисъл не представляват предвиден в закона способ за придобиване на такива права. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Именно на такъв, предвиден в закона придобивен способ (договор за покупко-продажба) са се позовали Е. Г. П. и К. В. П. при предявяването на иска. Доводите за доказателственото значение на записванията в кадастралния регистър са въведени от тях като защитно средство в отговора на подадената от „ЕЛМЕ“ ЕООД въззивна жалба във връзка с оспорването на идентичността на процесния имот с имотите, описани в н.а. №......../1951 г., тъй като с постановеното от първоинстанционния съд решение предявеният от тях иск е бил уважен. Поради това следва да се приеме, че доводът за доказателственото значение за записванията в кадастралния регистър е своевременно въведен, още повече като се има предвид, че този довод е правен по естеството си и може да бъде въвеждан от страната в процеса до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, ако се основава на вече събраните по делото доказателства.
Доколкото с решение 801/01.11.2016г., постановено по т.д.№102/2015г. на В., влязло в сила на 04.06.2018 г., е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба от 18.09.2014г. поради противоречието му с добрите нрави, следва да се приеме, че „КТМ Г.“ ЕООД, праводател на „ЕЛМЕ“ ЕООД, не е придобил правото на собственост по силата на сключения на 18.09.2014 г. договор за покупко-продажба и не е могъл валидно да се разпореди с това право в полза на ответника в настоящето производство. Задължителното действие на решението (неговата сила на пресъдено нещо) в подобна хипотеза не зависи от обстоятелството кога е вписана исковата молба, доколкото нищожността на сделката е неин изначален порок. Нищожната сделка не транслира вещни права и поради това такива права не може да придобие и последващият „приобретател“ „ЕЛМЕ“ ЕООД. След като е установено с влязло в сила решение, че праводателят е придобил собствеността по нищожна сделка, отпадат и правата на последващия приобретател, независимо дали е знаел или не за основанията, водещи до нищожността, респ. дали е участвал в производството по предявения иск на прогласяване на нищожността. Приложение в подобна хипотеза намира правилото, че никой не може да прехвърли право, което не е придобил и съответно не притежава. В същия смисъл е и решение №132 от 6.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 5049/2017 г., II г. о., в което е прието, че правният спор относно недействителността на прехвърлителната сделка на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД не е от категорията дела, подлежащи на вписване, поради което за липсата на транслиране на вещни права при последваща "прехвърлителна сделка" няма отношение вписването на исковата молба. "Приобретателят" по една недействителна сделка не придобива вещното право, поради което и не може валидно да го прехвърли на друго лице. Инициираният исков процес за разкриване на недействителността на сделката, от която "приобретателят - последващ прехвърлител" черпи правото си на собственост, може да бъде от значение от гл. т. на датата на образуване на исковия процес по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, само в случай на своевременно заявено възражения за придобивна давност като евентуално придобивно основание на спорното вещно право.
По така изложените съображения следва да се приеме, че към настоящия момент Е. Г. П. и К. В. П. се легитимират като собственици на процесния имот. Обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено, като по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК спорът бъде решен по същество и предявеният от тях иск – уважен. Възражението на ответника за нищожност на сключения на 22.08.2014 г. договор за покупко-продажба е недопустимо поради липса на правен интерес, поради което не следва да бъде разглеждано.
С оглед изхода на спора в полза на касаторите следва да бъде присъдена сумата от 2561.56 лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение решение №260011, постановено на 08.02.2021 г. от Варненския апелативен съд, ГО по в.гр.д.№485/2020 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между Е. Г. П., ЕГН [ЕГН] и К. В. П., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет.5, ап.9 и „ЕЛМЕ“ ЕООД, ЕИК 110517901, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] че Е. Г. П. и К. В. П. са собственици по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№......., том ..........., рег.№........., дело №........../2014 г. на нотариус С. Д., вписан в Служба по вписванията с акт №........, том .., н.д.№...../2014 г., на недвижим имот с идентификатор ..........., находящ се в [населено място], район „Приморски“, к.к. „Ч.“, м.“Б. А.“, с площ от 7043 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, при граници: имот .........., имот .........., имот ........., имот ..........., имот ...........
ОСЪЖДА ЕЛМЕ“ ЕООД, ЕИК 110517901, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Е. Г. П., ЕГН [ЕГН] и К. В. П., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет.5, ап.9 сумата от 2561.56 лв. (две хиляди петстотин шестдесет и един лева и 56 ст.) представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: