Определение на ВКС-ТК, І т.о. 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 416 София, 18.06.2020 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи април през две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Радостина Караколева Анжелина Христова като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1747 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 HПК. Постъпили са касационни жалби от Министерството на младежта и спорта (ММС) и от синдика на „Професионален футболен клуб ЦСКА”АД (н) срещу Решение № 604/13.03.2019 год. по т.д.№ 5588/2018 год. на Софийски апелативен съд. С него въззивният съд, сезиран с жалбите и на двете страни по спора е потвърдил Решение № 439 от 29.11.2007 год. по т.д.№ 4456/2016 год. на Софийски градски съд. Въззивникът-ищец е обжалвал решението на СГС в частта с която първоинстанционният съд е приел за неоснователен, предявеният от ММС срещу „Професионален футболен клуб ЦСКА”АД (н) иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ установяване съществуването в негова полза на вземания с правна квалификация чл.86 ал.1 ЗЗД в общ размер 127047.86 лв. – обезщетения за забава при плащането на данъци за два недвижими имота и такси за битови отпадъци за същите имоти за периода 2012 – 2015 год. Въззивникът-ответник „Професионален футболен клуб ЦСКА”АД (н), чрез синдика е обжалвал първоинстанционният акт в частта с която е бил уважен за сумата 762232.72 лв. искът на ММС за установяване съществуването на вземанията формирани от неплатените от несъстоятелния длъжник данъци върху двата недвижими имота и таксите за битови отпадъци за тях за същия период. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът-ищец се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на процесуалноправния въпрос: „Приложима ли е разпоредбата на чл.266 ал.1 ГПК по отношение на доказателствата, които страната представя за пръв път пред въззивната инстанция, при непълнота на доклада по чл.146 ал.1 ГПК?”. Твърдението е за противоречие с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът-ответник също се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на два процесуалноправни въпроса, свързани със задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи по жалбата, както и относно обема на препращането към мотивите на първоинстанционния съд и освобождава ли го това от излагане на собствени мотиви. Позоваването е на Решение № 212/2012 год. по т.д.№ 1106/2010 год. на ІІ т.о.; Решение № 283/2014 год. по гр.д.№ 1609/2014 год. на ІV г.о.; Решение № 210/2014 год. по гр.д.№ 6605/2013 год. на ІV г.о.; Решение № 59/2015 год. по гр.д.№ 4190/2014 год. на ІV г.о.; Решение № 101/2015 год. по т.д. № 1740/2014 год. на І т.о.; Решение № 34/2015 год. по гр.д.№ 6256/2014 год. на ІІ г.о.; Решение № 157/2011 год. по т.д.№ 823/2010 год. на ІІ т.о. и Решение № 194/2013 год. по гр.д.№ 1100/2012 год. на ІV г.о. Становището на настоящия съдебен състав по предпоставките за допускане на касационен контрол произтича от следното: Не е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на касатора-ищец Министерство на младежта и спорта. Твърдението, че непредставянето на доказателства пред първата инстанция се дължи на непълнота на доклада по чл.146 ГПК за първи път се въвежда пред ВКС, което е недопустимо. Такова твърдение пред въззивната инстанция липсва. Нещо повече, изричното посочване във въззивната жалба е, че непредставянето на доказателства пред СГС се основава на разбирането на ищеца ММС, че отправянето на покана за плащане не е било необходимо. Доводи за допуснато нарушение на процесуалния закон от страна на СГС, което да е обусловило представянето на доказателства пред САС във въззивната жалба не съдържат и мотиви относно порок по чл.146 ГПК съставът на САС не е изложил. Предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице по отношение на първия от въпросите, които е посочил касатора-ответник - задължението на въззивния съд да се произнесе мотивирано по доводите, касаещи именно спорния предмет, а не по принцип. Същинският спор в случая е за материалноправната легитимация на ММС да предяви като свое вземане спрямо несъстоятелния длъжник без да е удовлетворил получателя му – трето за спора лице. Съгласно чл.694 ал.2 ТЗ – внасянето на ДТ по реда на чл.18 ал.2 б."б" от Тарифата не се дължи. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 604/13.03.2019 год. по т.д.№ 5588/2018 год. на Софийски апелативен съд по жалбата на Министерство на младежта и спорта. ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 604/13.03.2019 год. по т.д.№ 5588/2018 год. на Софийски апелативен съд по жалбата на „Професионален футболен клуб ЦСК”АД (н). Делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.