О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 831 София, 17.12.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №7393/2013 година. Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№84088/15.7.2013 г., подадена от адв. Й. Й. – процесуален представител на ищците Г. С. М. и В. Г. М., и двамата от [населено място], против определение №12328/28.6.2013 г. по ч.гр.д.№2644/2013 г. по описа на Софийския градски съд, І-ви въззивен брачен състав. С обжалваното определение въззивната инстанция е потвърдила определение от 04.02.2013 г. по гр.д.№53175/2012 г. по описа на Софийския районен съд, ІГО, 40 състав с което е върната искова молба, вх.№20685/08.11.2012 г., подадена от Г. Г. М. и В. Г. М., и двамата от [населено място], против [фирма] – С., и производството поделото е прекратено. Въззивната инстанция е споделила изводите на първата инстанция, на основание чл.272 ГПК и е приела, че съгласно чл.124, ал.4, изречение второ ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон, като в случая не е налице изрично уредена със закон възможност за установяване по съдебен ред на фактите предмет на предявения иск, още повече, че съществуването на вземането, предмет на исковата претенция е било установено с постановено решение по гр.д.№22149/2010 г. на СРС, ГО, 57 състав, което се ползва със сила на пресъдено нещо, постановено по чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, и имащо за предмет установяване съществуването на вземане по заповед за изпълнение от 08.02.2010 г., постановено по гр.д.№1627/2010 г. по описа на СРС, 82 състав. Прието е ,че липсата на посоченото условия за предявяване на иска по чл.124, ал.4 ГПК прави исковата претенция процесуално недопустима. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице въпрос, отнасящ се до това, “Допустим ли е иск в хипотезата на чл.124 ГПК за установяване на недължимост на парично вземане, поради изтекла погасителна давност и следва ли съдът да вземе предвид позоваването на изтекла погасителна давност за вземания на кредитор, като приеме и разгледа по същество установителен иск, основан на възражение/твърдение/ за изтекла погасителна давност на вземането?”. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. По поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ГК, ІV г.о., намира следното: Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл.422 или чл.415, ал.1 ГПК. Ако иск не бъде предявен в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по чл.424 ГПК, а именно: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК или с които не могъл да се снабди в същия срок. Това производство има характеристиките на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Длъжникът оспорва вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение, а не съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, поради което и производството е специално. В общия случай, след отмяната по чл.307 ГПК се постановяване ново решение по съществото на спора, докато с иска по чл.424 ГПК се отрича съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Нормата на чл.439, ал.1 ГПК следва да се тълкува във връзка с хипотезите по чл.439, ал.2 ГПК, а не според поддържаната теза от частният жалбоподател, че исковата защита може да се основе или на чл.439, ал.1 ГПК, или на чл.439, ал.2 ГПК. От значение в случая е и пояснението, че фактите следва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на ГПК в сила от 01.03.2008г. заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда. Прилагането на исковия ред по чл.439 ГПК за защита на длъжника, срещу който е издадена заповед за изпълнение, не влиза в колизия с правата му по чл.424 ГПК. Фактическите състави за оспорване на изпълнението, съответно на вземането са различни. В първия случай, длъжникът може да се позовава на факти, които са новонастъпили, докато във втория – фактите или доказателствата следва да са новооткрити. Следователно искът по чл.439 ГПК е предоставен на длъжника и преди изтичане на сроковете по чл.424, ал.2 ГПК. Оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с възражението по чл.414 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 ГПК. На новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Длъжникът в заповедното производство може да ползва исковата защита по чл.439 ГПК. Разпоредбата на чл.439 ГПК урежда един фактически състав – оспорване на изпълнението на основание новонастъпили факти, поради което искът е допустим и ако длъжникът не е оспорил вземането по чл.424 ГПК и ако сроковете по този ред не са изтекли. Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото на чл.416 ГПК. Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422 или чл.451, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 ГПК или чл.439 ГПК. С оглед на изложеното правилна е констатацията на въззивния съд, че оспорването на вземането по заповедта за изпълнение се основава на факти, които са били известни на ищците и те са могли да ги посочат в срока за възражение по чл.414 ГПК, както и че тези факти не са от категорията на предвидените в чл.124 ГПК, чл.424 ГПК и чл.439 ГПК, тъй като нямат качеството на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства. Обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение №12328/28.6.2013 г. по ч.гр.д.№2644/2013 г. по описа на Софийския градски съд, І-ви въззивен брачен състав,, по частна касационна жалба, вх.№84088/15.7.2013 г., подадена от адв Й. Й. – процесуален представител на Г. С. М. и В. Г. М., и двамата от [населено място]. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: