Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 22.06.2022 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09.02.2022 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело № 3288 /2021 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. С., действащ като ЕТ с фирма „А. – С. С.“ срещу въззивно решение № 572 от 31.05.2021 г. по гр.д. № 4139 /2020 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която с него е отменено решение от 18.09.2020 г. по гр.д. № 532 /2019 г. на Софийски окръжен съд в частта, 1) с която [община] е осъдена да заплати на ЕТ С. С. на основание чл.74, ал.2 вр. чл. 72, ал.1 ЗС сумата 69 769 лева, представляваща увеличение на стойността на УПИ...... – „Хлебопроизводство и пудра захар“ в кв. по плана на [населено място] поради преустройство и изграждане на работилница за тестени закуски, външно електрозахранване и външен водопровод и канализация, ведно със законната лихва от 01.08.2019 г. до окончателното заплащане на сумата и 2) с която е отхвърлен насрещният иск на [община] срещу ЕТ С. С. с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 2 181.30 до 26 764 лева, ведно със законната лихва от 17.09.2019 г. и вместо това въззивният съд 1) е отхвърлил предявеният от ЕТ С. С. срещу [община] иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 69 769 лева и 2) е осъдил ЕТ С. С. да заплати на [община] на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 2 181.30 лева за обезщетение за ползване на процесния имот за периода от 01.11.2018 г. до 13.09.2019 г., ведно със законната лихва от 17.09.2019 г.
Ответникът [община] в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:
Ищецът претендира парична сума за подобрения в имота – СМР за периода от 1994 г. до 2000 г., които са довели до увеличаване на стойността на имота.
Въззивният съд е приел, че в представените между страните договори за наем (от 1993 г. до 1999 г.), сключени между страните по делото, изрично е включена клауза в раздел II, т.4, че наемателят няма право да пренаема имота, нито да извършва в него преустройства без предварително писмено съгласие на наемодателя.
Като се е позовал на ТР № 85 /02.12.1968 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че ищецът, който твърди, че е извърши подобренията в имота при действието на сключени договори за наем, не е бил владелец, както твърди, а държател. Той не може да бъде приравнен на владелец с оглед правата по чл.71 и чл.72 ЗС и исковата претенция следва да се квалифицира по чл.61, ал.1 ЗЗД за обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие.
Въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от договори за наем в периода, за който ищецът твърди, че е извършил подобренията, които са довели до увеличаване на стойността на имота.
На 09.07.2001 г. процесният имот е бил актуван като държавен.
На 03.06.2019 г. за процесния имот е съставен акт за общинска собственост на [община] въз основа на решение на МС от 30.11.2005 г. и договор за безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост между Софийска област и [община]
Въззивният съд е приел, че договорът за наем между страните е прекратен на 30.11.2005 г. и е възникнало ново (наемно правоотношение) между държавата и ЕТ С. С. за процесния имот, когато с приемо-предавателен протокол от 30.11.2005 г. комисия, назначена от областния управител на Софийска област, процесният недвижим имот е предаден на ЕТ С. С. заедно с построените в него стопански сгради, срещу задължение на ЕТ С. С. да заплаща месечно обезщетение.
От 30.11.2005 г. е започнала да тече давност за претендиране на стойността на направените подобрения. Въззивният съд се е позовал на съдебно решения на ВКС по гр.д. № 821 /2016 г., на IV г.о. и по т.д. № 21 //2009 г. на II т.о. за това, че давностният срок е започнал да тече от момента на предаването на имота след прекратяване на наемния договор, който е и моментът на връщането на наемния имот на наемодателя ( [община]). Поради което и е приел, че исковата претенция, предявена на 01.08.2019 г. е погасена по давност, изтекла за периода от 30.11.2005 г. до 30.11.2010 г., поради което следва да бъде отхвърлена.
По насрещния иск въззивният съд е приел, че на 01.11.2018 г. общината е придобила собствеността въз основа на решение на Министерския съвет, поради което има право на обезщетение за периода, за който едноличният търговец го е ползвал - до 13.09.2019 г., като размерът е определен съгласно наемната цена, определена в последния сключен между тях анекс – по 209.07 лева месечно. Така е определен размер 2 181.30 лева, за който искът е уважен.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:
· Коя е приложимата хипотеза при извършени подобрения от наемател в чужд имот, ако страните не са уговорили в договор за чия сметка ще са извършените разходи за подобрения и /или има забрана за извършване на такива без съгласието на наемодателя, по чл.61, ал.1 ЗЗД или по чл.59 от ЗЗД?
Твърди се противоречие с решения на ВКС по гр.д. № 821 /2016, IV г.о. и по гр.д. № 6740 /2014, IV г.о., с които е прието, че при липса на уговорка в договора за наем за чия сметка ще са извършените разходи за подобрения претенцията е по чл.59 ЗЗД.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд обуславяща е втората част (хипотеза) на въпроса (при налична уговорка за забрана за извършване на подобрения без съгласието на наемодателя).
Настоящият състав приема, че по този въпрос не е допуснато противоречие с двете посочени решения на ВКС, в които с оглед фактическите твърдения в исковите молби, на които са основани исковете, е прието, че правната квалификация е по чл.59 ЗЗД.
· По иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД от кой момент става изискуемо вземането и започва да тече погасителна давност за извършени подобрения в чужд имот, ако имотът продължава да е във владение на наемателя – подобрител след прекратяване на договора за наем? При промяна в собствеността върху подобрения имот от кой момент започва да тече погасителната давност за наемателя – подобрител, ако продължава да владее имота? Кой е задължен да заплати извършените подобрения – собственикът на имота към момента на извършването им, или собственикът към момента на предаването на владението върху имота от наемателя?
Първият въпрос не е обуславящ, тъй като, както беше посочено, въззивният съд е приел, че искът е с правна квалификация чл.61 ЗЗД, а не чл.59 ЗЗД. Първият и вторият въпроси не са обуславящи, защото въззивният съд е приел, че след актуването на имота като държавен, договорът между ЕТ С. С. и [община] е бил прекратен и държането от ЕТ С. С. на имота е било преустановено. С приемо-предавателен протокол от 30.11.2005 г. комисия, назначена от областния управител на Софийска област е предала на ЕТ С. С. държането на процесния недвижим имот въз основа на друг договор. Т.е. въззивният съд е установил по делото прекратяване на държането на имота от ЕТ С. С. и установяване на ново държане на друго основание по договор с друг наемодател.
При тези изводи правния извод на въззивния съд за началото на погасителната давност не е в противоречие, а в съответствие с приетото в посочените разрешения в т.7 от ППВС 1 /1979 г. и решение на по гр.д. № 821 /2016, IV г.о. на ВКС.
Вторият въпрос не е обуславящ и поради това, че въззивният съд, както беше посочено, в съответствие с установената практика е приел, че наемателят, който упражнява фактическа власт върху имот по силата на наемен договор, не е владелец, а държател на имота.
Третият въпрос също не е обуславящ, доколкото е установено, че вземането е за подобрения, извършени в период до 2000 г., което е станало изискуемо и по отношение на което е започнала да тече и е изтекла погасителна давност след като държането от ЕТ С. С. на имота по силата на наемните договори с [община] е било преустановено най-късно на 30.11.2005 г.
· Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по въпрос за погасителна давност, ако няма надлежно направено в срока на отговора (на исковата молба) възражение за погасителна давност пред първата инстанция?
Въпросът не е обуславящ, защото в отговора на исковата молба на [община] се съдържа и възражение за погасителна давност.
· В хипотезата на чл.54 ЗДС при сложен фактически състав кой е правопораждащият елемент за възникване правото на собственост2
Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд погрешно е приел, че [община] е станала собственик на имота с приемане на решение на МС от 01.11.2018 г.. По този въпрос се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпросът не е обуславящ. ЕТ С. С. не е оспорвал придобиването на собствеността върху имота от [община] на посоченото основание, нито е обсъждал представения акт за общинска собственост, в който посоченото основание за придобиване е решението на Министерски съвет. Възраженията му срещу иска се свеждат до твърдение, че никой не го е уведомил своевременно за промяната на собствеността, за датата на предаване на фактическата власт и за размера на иска. В отговора на въззивната жалба също не се съдържа нито един довод по основателността на предявените искове. Поради което въззивният съд не е обсъждал и не е следвало да обсъжда този въпрос.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания за допускане по касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски и не е представил доказателства да е направил такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 572 от 31.05.2021 г. по гр.д. № 4139 /2020 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.