Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * имуществена отговорност на работодател * обезщетение за имуществени вреди * обезщетение за неимуществени вреди * пропуснати ползи * професионално заболяване * възражение за изтекла давност


10
РЕШЕНИЕ


№ 119


София, 12.07.2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА


при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №675/2012 година.


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв. К. И. – процесуален представител на ищеца Р. Б. П. от [населено място] и от адв. И. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] –, против въззивно решение от 31.3.2010 г. по гр.д.№199/2008 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-А въззивен състав.
С обжалваното решение е отменено решение от 02.12.2007 г. по гр.д.№19123/2006 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГК, 76 състав, в частта, с която [фирма] – , е осъдено да заплати на Р. Б. П. от [населено място] сумата над размера от 2394,29 лева – разлика между получавано трудово възнаграждение за длъжност “шофьор-продавач” и длъжност “зареждач на амбалажни материали и поддръжка хигиена”, за периода от 03.12.2003 г. – 31.7.2004 г. в резултат на професионална болест “дискова херния Л., отхвърля иска по чл.200 КТ над размера от 7000 лева – неимуществени вреди за периода от 03.12.2003 г. – 01.9.2005 г. и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД – законна лихва върху главниците за периода от 10.01.2003 г. – 18.9.2006 г. до размер на сумите 1116,25 лева и 3263,52 лева, и се осъжда [фирма] – София, да заплати по сметка на СРС възнаграждение за вещо лице в размер над 19,20 лева и вместо това [фирма] е осъдено да заплати на Р. Б. П. от [населено място], на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1116,25 лева – мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от професионална болест дискова херния Л. за периода от 10.01.2003 г. – 18.9.2006 г., на основание чл.200, ал.1 КТ сумата 7000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от същата болест за периода 03.12.2003-31.7.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 18.-9.2006 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 3263,52 лева – мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 10.01.2003 г.-18.9.2006 г., сумата 208,17 лева – деловодни разноски за първа и въззивна инстанция, сумата 281,38 лева – д.т. по сметка на СРС и сумата 140,69 лева – д.т. по сметка на СГС. Със същото решение е отхвърлен предявения от Р. Б. П. против [фирма] – София, иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ над размер на сумата 2394,29 лева – обезщетение за имуществени вреди от професионална болест дискова херния Л., за периода от 03.12.2003 г.-31.7.2004 г., а в останалата отхвърлителна част по исковете решението на районния съд е оставено в сила.
Въззивната инстанция е приела, че съгласно чл.200, ал.3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване, като целта е репариране на липсата на трудовото възнаграждение за съответния период, което работникът или служителят би получавал като здрав. Прието е също така, че обезщетението за имуществени вреди при временна нетрудоспособност не се определя само на базата на елементите на трудовото възнаграждение по смисъла на чл.285 КТ, а обхваща всички доказани имуществени вреди във вид на пропуснати ползи по смисъла на чл.51, ал.1 ЗЗД, а именно доходи със сигурен и постоянен характер, които единствено заболяването е попречило да бъдат получени. Изложени са изводи, че ако ищецът е бил здрав и е работил на длъжността отпреди трудоустрояването и нетрудоспособността поради професионалното заболяване, ищецът би получавал и всички премии и начисления по фиш, поради което относно размера на обезщетението за имуществени вреди следва да се възприеме предложения от допълнителната ССЕ вариант, според който на стойност 6739,55 лева възлиза разликата между фактически получаваното от ищеца трудово възнаграждение, включващо Б., премии и всички начисления по фиш за длъжност “шофьор-продавач”, с това на длъжност “зареждач на амбалажни материали и поддръжка хигиена”, за периода от 03.12.2003 г.- 31.7.2004 г. Относно ползуваният от ищеца неплатен отпуск за остатъка от процесния период 01.8.2004 г. – 01.9.2005 г., е прието, че то изключва очаквано със сигурност получаване на по-високо заплащане за този период, и затова за него не се дължи обезщетение. От посочената по-горе сума съдът е приспаднал изплатеното от НОИ обезщетение за трудоустрояване от 937,25 лева и изплатената от [фирма] застраховка за нетрудоспособност от 495 лева, като се съобразят и последвалите запори върху заплатата на ищеца в размер на 483,30 лева за връщане на изплатеното, съобразно ССЕ. Приспадането на застраховката се обосновава както с оглед разпоредбата на чл.200, ал.4 КТ, но и предвид установената преди приемането на посочената разпоредба съдебна практика в посочения смисъл. Поради това въззивната инстанция е намалила размера на присъденото от първата инстанция обезщетение общо със сумата 948,55 лева. Освен това е приспадната и получена инвалидна пенсия в размер на 3396,71 лева за периода от м.12-31.7.2004 г., поради което на работника се дължи обезщетение по чл.200, ал.1 КТ за имуществени вреди в размер на 2394,29 лева.
Относно претенцията за неимуществени вреди въззивната инстанция е приела, че предвид характера на болките и страданията, които ищецът е изпитвал и с оглед определената от ТЕЛК инвалидизация, както и предвид липсата на бъдещи прогнози за състоянието на ищеца, по справедливост се следва обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лева.
Изложени са и изводи относно изчисляването на присъдените лихви то двата главни иска.
С определение №1363/27.12.2012 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение по следните въпроси:
От касационния жалбоподател – ищец.
1. Как се формира обезщетението за имуществени вреди при доказано професионално заболяване и кои получени суми от работника следва да се приспаднат от това обезщетение ?;
2. От кой момент се дължи на работника обезщетение за имуществени вреди ?, и
3. Какви факти и обстоятелства следва да обсъди съдът при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди 2 и Към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди и може ли то да се определя за конкретен период от време ?.
От касационния жалбоподател – ответник по исковата молба.
1. “Дали съдът е бил длъжен да отговори по направеното възражение за давност на претенциите по чл.200 КТ, предвид разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3, във връзка с ал.2, т.2 КТ?”
2. “Дали премиите следва да бъдат включвани в обезщетението по чл.200 КТ, във връзка с неговото изчисляване ?”,
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното:
По въпросите на касационния жалбоподател – ищец:
1. Как се формира обезщетението за имуществени вреди при доказано професионално заболяване и кои получени суми от работника следва да се приспаднат от това обезщетение ?
Отговорът на този въпрос е даден в разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ, а именно, че “Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.”. Развитие на тази правна норма в контекста на поставения въпрос са отговорите, дадени с решение №492/19.7.2010 г. по гр.д.№1114/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., и решение №548/06.12.2010 г. по гр.д.№1119/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., с които е прието, че вредата трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би получил ако беше здрав и работеше и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, тъй като само между тези величини има причинно-следствена връзка.”, и разликата между получаваното трудово възнаграждение, което би било получаване, ако не е налице професионалното заболяване и възнаграждението за по - ниско платената длъжност, следствие трудоустрояването.
Относно начинът на формиране на обезщетението за имуществени вреди е налице задължителна практика – т.т.5 и 6 от параграф І от ППВС №4/1968 г., съгласно която “В размера на трудовото възнаграждение, което се взема за база при определяне размера на имуществените вреди, се включват всички добавки, които имат постоянен характер. Когато увреденият работник или служител освен трудовото си възнаграждение е имал и други доходи, които имат постоянен характер, за тях той може да търси обезщетение на общо основание.”.
Относно втората част на въпроса, отнасяща се до сумите, които следва да се приспаднат при изчисляване на обезщетението по чл.200, ал.1, във връзка с ал.3 КТ следва да се взе предвид и посоченото в ал.4 на същата правна норма, а именно приспадане с размера на получените суми по сключени договори за застраховане на работниците и служителите.
2. От кой момент се дължи на работника обезщетение за имуществени вреди ?
С оглед разпоредбата на чл.51, ал.1, изречение първо ЗЗД, че “Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането” може да се направи извод, че обезщетението за имуществени вреди се дължи от момента, от който то е изискуемо, т.е. от момента, от който тези вреди се търпят реално.
3. Какви факти и обстоятелства следва да обсъди съдът при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди и може ли то да се определя за конкретен период от време ?.
Отговорът на въпроса се съдържа в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и приетото въз основа на нея в т.11 от ППВС №4/1968 г., а именно, че “При определяне размера на имуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Като такива обстоятелства визираното ППВС приема, че могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., включително и прогнозата за в бъдеще.
По въпросите на касационния жалбоподател – ответник по исковата молба.
1. “Дали съдът е бил длъжен да отговори по направеното възражение за давност на претенциите по чл.200 КТ, предвид разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3, във връзка с ал.2, т.2 КТ?”
Отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.12 ГПК, респ. чл.188, ал.1 ГПК/отм./ съгласно които Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение.”.
2. “Дали премиите следва да бъдат включвани в обезщетението по чл.200 КТ, във връзка с неговото изчисляване ?”.
Отговорът на посочения въпрос се съдържа в отговора по първия въпрос на ищеца в частта му относно начинът на формиране на обезщетението за имуществени вреди.
По съществото на касационните жалби.
В касационната жалба на ищеца се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния акт в частта, както за имуществените, така и за неимуществените вреди. Сочи се, че неправилно е приспаднато от сумата 6739,55 лева получената от ищеца инвалидна пенсия за периода от месец декември 2002 г. до 31.7.2004 г. сумата 3396,71 лева. Твърди се, че сумата е следвало да бъде намалена с получената инвалидна пенсия от 03.12.2003 г. до 31.7.2004 г. със сумата 1522,95 лева, тъй като само за този период е претендирана разликата между брутното трудово възнаграждение за двете длъжности. С оглед това оплакване се сочи, че искът за обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата 4267,65 лева, а не както и приел СГС – за сумата 2394,29 лева. Във връзка с това се иска да бъде изменено и решението в частта относно присъдената лихва за забава при съобразяване на размера на дължимата главница, възлизаща на 1989,34 лева, а не на 116,25 лева.
Твърди се също така, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лева е значително занижено, тъй като не отговаря на характера на увреждането, претърпените болки и страдания, както и състоянието на ищеца към настоящия момент.
В касационната жалба на ответника по исковата молба се навежда довод за недопустимост на обжалваното решение, тъй като исковете са погасени по давност. Сочи се, че нетрудоспособността на ищеца е констатирана на 10.01.2003 г. с експертно решение на ТЕЛК, а исковата молба е заведена на 18.9.2006 г., поради което тригодишната давност по чл.-358, ал.1, т.3, във връзка с чл.358, ал.2, т.2 КТ е изтекла на 10.01.2006 г., т.е. девет месеца преди подаване на молбата, и което възражение съдът не е зачел. К. жалбоподател счита, че незаконосъобразно въззивната инстанция е стигнала до извод, че ЕР на ТЕЛК №43/10.01.2003 г., е влязло в сила на 11.11.2005 г., когато е влязло в сила решението на СГС по административното дело. Навежда се и довод, че оспорването на ЕР на Н. отстрана на ищеца не прекъсва давността по отношение на установената в ЕР на ТЕЛК №43/10.01.2003 г. начална дата на неработоспособност – 10.01.2003 г., тъй като тази дата, като дата на възникване на неработоспособността и последващите експертни решения, не съществуват в правния мир.
По съществото на спора се навежда довод, че случая с ищеца не попада в хипотезата на чл.200, ал.1 ГПК, тъй като визираната разпоредба има предвид “трайна неработоспособност над 50 на сто”.
Като необоснован се сочи изводът на съда относно включването на премиите в присъденото обезщетение за имуществени вреди.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя - ищец – адв. И., която пледира за нейното уважаване. Претендират се разноски. Представена е и писмена защита.
Ответникът по касация – [фирма] – , посредством процесуалния си представител – адв., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби, взе предвид становището на процесуалния представител на ищеца, изразено в съдебно заседание пред настоящата инстанция и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
С оглед наведения от ответника по исковата молба довод за недопустимост на въззивното решение, предвид направеното възражение за погасяване на исковете по давност, настоящата съдебна инстанция намира, че този довод е неоснователен. Погасителната давност е институт на материалното право, поради което постановеното решение е процесуално допустимо, и доводът следва да се разгледа на плоскостта на оплакванията за неправилност на обжалвания въззивен акт.
Оплакването е неоснователно по следните съображения:
Съгласно правната норма на чл.358, ал.2, т.2 КТ давностният срок по посочената правна норма започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.
Правото на работника да получи обезщетение от работодателя, на основание чл.200, ал.3 КТ, за вреди, произтичащи от професионално заболяване, се поражда от момента, в който се установи, че е налице разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал, ако можеше да работи на длъжността, която е заемал преди установяването на професионалното заболяване, и реално получената като обезщетение за ползуван отпуск по болест или като пенсия за инвалидност сума, от който момент настъпва и изискуемостта на всяко конкретно вземане. Правото да се претендира разликата между трудовото възнаграждение, което работникът би получавал, ако продължаваше да работи на заеманата преди установяване на професионалното заболяване длъжност, и получаваната от него пенсия за инвалидност може да се претендира, т. е. да се получи, едва от момента на влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК, от който момент по правилата на чл.358, ал.2, т.2 КТ започва да тече и погасителната давност, а не - от момента на постановяване на ЕР на ТЕЛК, дори настъпилите увреждания да са били трайни и с необратим характер още от момента на установяване на професионалното заболяване. Преди влизането в сила на това решение за работникът не възниква право за обезщетение по чл.200, ал.3 КТ. Законът не установява общ тригодишен срок от датата на установяване на професионалното заболяване, след изтичането на който да се считат погасени всички претенции на пострадалия работник за получаване на обезщетение за имуществени вреди. Установеното в чл.358, ал.2, т.2 КТ правило се основава на общия принцип за обвързване на началото на давностния срок с момента на изискуемостта на вземането с оглед неговото естество, т. е. с оглед на всички предпоставки, които следва да бъдат налице, за да възникне правото на работника да го претендира. Този момент правилно е установен от въззивния съд и правилно е прието, че към момента на предявяването на исковете по настоящето дело предвиденият в закона давностен срок не е изтекъл.
Неоснователно е и оплакването, че случаят на ищеца не попада в хипотезата на чл.200, ал.1, тъй като визираната разпоредба има предвид “трайна неработоспособност над 50 на сто”.
Съгласно утвърдената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, опредметена в решение № 472 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 550/2010 г., IV г. о., ГК, ; решение № 723 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 290/2010 г., III г. о., ГК, и др., съгласно която “Когато на работник бъде призната с решение на ТЕЛК трайно намалена работоспособност от 50 % в резултат на трудова злополука и професионално заболяване, то той има право на обезщетение по чл.200, ал.1 КТ. И когато трайно намалената работоспособност е под 50 %, работодателят дължи обезщетение за вредите, които стоят в причинна връзка с професионалното заболяване или ексцесът от него”.
С оглед дадения отговор по втория въпрос на ответника основателно е и оплакването на касатора- ответник по исковата молба, относно включването на премиите в обезщетението за имуществени вреди. Същите по естеството си не са възнаграждения с постоянен характер. Поради това сумата за премии в размер на 160,42 лева следва да бъде сторнирана от общия размер на присъденото обезщетение за имуществени вреди.
По оплакванията в касационната жалба на ищеца.
Неоснователно е оплакването за неправилно приспадане на сумата 3396,71 лева. Тази сума е приспадната именно с оглед получената пенсия в периода от 03.12.2003 г. до 31.4.2004 г., а не както твърди касационния жалбоподател за периода от месец декември 2002 г. до 31.7.2004 г. Поради това, както в тази част, така и в частта относно претенцията за мораторна лихва за имуществените вреди, въззивното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, след приспадане на сумата за премии.
Необосновано обаче СГС е определил размера на обезщетението по чл.200, ал.1 КТ за неимуществени вреди. Както от показанията на разпитаната по делото свидетелка, така и от данните в заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че прогнозата за ищеца е неблагоприятна по отношение на излекуването, предвид хронично-прогресивния ход и рецидиви на заболяването, в зависимост от определени условия, като с всеки нов рецидив състоянието му ще се влошава. Поради това настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД претенцията на ищеца за неимуществени вреди следва да бъде уважена до размер – 15000 лева, като в останалата част до пълния предявен размер – 20000 лева, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед направените от страните искания за присъждане на разноски, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че същите следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.



Р Е Ш И:



ОТМЕНЯ решение от 31.3.2010 г. по гр.д.№199/2008 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-А въззивен състав, в частта, с която [фирма] –, е осъдено да заплати на Р. Б. П. от [населено място] сума над размера от 2233,87 лева до 2394,29 лева/или за 160,41 лева/ - имуществени вреди по чл.200, ал.1 КТ, представляваща премии за периода от 03.12.2003 г. до 01.9.2004 г., и ОТХВЪРЛЯ иска за тази част.
ОТМЕНЯ решение от 31.3.2010 г. по гр.д.№199/2008 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-А въззивен състав, в частта с която оставено в сила решение от 02.11.2007 г. по гр.д.№19123/2006 г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав, за неимуществени вреди за разликата от 7000 лева до 15000 лева, и
ОСЪЖДА [фирма] – , да заплати Р. Б. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място][жк], блок , ет., ап., още сумата 8000/осем хиляди/ лева, представляваща неимуществени вреди от професионално заболяване , на основание чл.200, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от 10.01.2003 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 31.3.2010 г. по гр.д.№199/2008 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-А въззивен състав, в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: