Р Е Ш  Е Н И Е                                             № 916/09                               София, 19.01.2010 г.                                 В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  първо гражданско отделение  в съдебно  заседание  на деветнадесети ноември две хиляди и девета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                 ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр.дело 4205/2008 година  и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 141 от 17.10.2007 г. по гр.д. № 1299/ 2006 г. на Пловдивски районен съд, оставено в сила с решение № 596 от 16.04.2008 г. по гр.д. № 3190/ 2007 г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от П. к. “З”- с. Ц., с. Г. против О. “К”, с. К. за признаване на собствеността и предаване владението върху втория етаж от търговска сграда, намираща се в с. Г., УПИ- ІV, кв.12 по плана на селото., състоящ се от салон- клуб, целият от 97, 57 кв.м. Решението на въззивния съд е обжалвано от ищеца П. к. “З”, с. Ц., с. Г.. С определение № 404 от 13.05.2009 г. касационната жалба е допусната до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с приложението на чл.2, ал.3 ЗОбС/ отм./ при смесено финансиране на строителството, извършено от кооперацията. По съществото на спора в жалбата се поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на решението и уважаване на претенцията с признаване на ищцовата к. за собственик на втория етаж от търговската сграда и предаване на владението му. Ответникът- О. с. К. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че сградата е общинска собственост, тъй като е построена със средства, отпуснати от държавния бюджет, както и със средства от самооблагането и доброволен труд на населението на общината. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е безспорно установено, че построяването на търговската сграда е станало през 1970 г. със средства на Окръжния кооперативен съюз, както и такива на общинския съвет, набрани по линията на самооблагане, а също и с полагането на доброволен труд от населението. Тези данни дават основание да се приеме, че е налице смесено финансиране, което в приблизително равна степен е използвано за строителство на сградата. Сградата не е построена изцяло със средства на кооперацията, поради което не може да се приеме, че тя е и изцяло нейна собственост, прилагайки разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОбС / отм/. Тази норма е създадена за да защити интересите на кооперации, които са построили сгради върху държавни / общински терени/ без да имат отстъпено право на строеж, тъй като в противен случай по силата на чл.92 ЗС сградите биха били общинска или държавна собственост. Поначало източникът на средствата, с които е построена една сграда няма отношение към придобиването на правото на собственост, но в защита на обществения интерес, справедливостта и реституцията на кооперативното имущество законодателят е предвидил, че кооперациите стават собственици на това, което са построили със свои средства, както и на прилежащия терен. Налице е едно самостоятелно, изрично уредено в закона основание за придобиване на право на собственост, което следва да се прилага в разумните му граници. В закона не е посочено дали съответната сграда трябва да е построена изцяло със средства на кооперацията, за да стане нейна собственост и как следва да се уреждат случаи като настоящия, при който има смесено финансиране с приблизително равно участие на кооперацията и общината. Като се изхожда от целта и смисъла на нормата на чл.2, ал.3 ЗОбС следва да се приеме, че върху построения обект е възникнала съсобственост между кооперацията и общината, при равни дялове, а очевидно такава е била и тяхната воля, изразена при разпределяне ползването на сградата, като първият етаж е предоставен на кооперацията, а вторият на общината. С влязло в сила решение № 324 от 5.06.2007 г. по гр.д. № 73/ 2006 г. на ВКС, ІІ г.о. кооперацията е призната за собственик на първия етаж от сградата, което съответства на правата й, придобити по силата на чл.2, ал.3 ЗОбС. Вторият етаж съответства на правата на общината съобразно вложените средства, поради което за него искът следва да се отхвърли. В този смисъл, макар и по други съображения е и крайният извод на въззивния съд, поради което решението му следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 596 от 16.04.2008 г. по гр.д. № 3190/ 2007 г. на Пловдивски окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: