Р Е Ш Е Н И Е № 183 гр. София, 02.12.2016 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Р. Иванова . при участието на прокурора Дечева изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 2224/2016г и съобрази следното : Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. Д. Г. ,чрез адв. С. С. срещу решение №2402 от 07.12.2015г по в.гр.дело № 2540/2015г. на Софийски апелативен съд. След отмяна на решение №1344/25.02.2015г на Софийски градски съд в една част, е бил отхвърлен иска на касатора за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ от незаконно наказателно преследване , за разликата над 200 лева , до присъдения на първа инстанция размер от 5 200 лева .Въззивното решение се обжалва включително в частта , с която е потвърдено отхвърлянето на иска до пълния предявен размер В касационната жалба се излага оплакването за нарушение на материалния закон при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост поради занижаването му и поради неправилно формиран извод, че ищецът е допринесъл за вредите си. Изтъкнатите в решението обстоятелства не могат да бъдат съпричиняващи. Ищецът е сезирал съда с искания за обезпечения .Представил е предварителни договори , които е считал за действителни . Не са отчетени всички обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер , като семейното положение на ищеца,влошеното му здраве . Не е съобразена тежестта на обвинението , възможността от конфискация. Размерът на обезщетението не е справедлив . Отговор от Прокуратурата по касационната жалба не е постъпил Същата се оспорва от представителя на Върховна касационна прокуратура по отношение на доводите за несправедливо определен размер на обезщетението, ако евентуално се приеме ,че има основание за отмяна на решението по отношение на приетото съпричиняване С определение № 513 от 10.06.2016г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал разглеждане по същество на касационната жалба на основание чл. 280 ал.1, т. 1 ГПК по въпроса в кои случаи пострадалият от незаконно обвинение е допринесъл за увреждането в хипотезата на чл. 5 ал.2 ЗОДОВ Допускане на решението до касационно обжалване по този въпрос е обусловено от решаващото съображение на въззивния съд да приеме съпричиняване на обвиненото лице при самото повдигане на обвинението в извършване на тежко умишлено престъпление. При ищеца обвинението е в опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество в особено големи размери – 1 056 000 лева от едно търговско дружество , с намерение да ги присвои - престъпление по чл. 212 ал.4 НК вр. ал.1 , вр чл. 18, чл. 26 НК , като за същия период бил използвал неистински частни документи (предварителни договори , РКО и др. ) , за да докаже съществуването на правоотношение , когато за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност от него – престъпление по чл.316 във вр чл.309 ал.1 НК , вр чл. 26 ал.1 НК. Въззивният съд е изтъкнал като мотив , че поведението на ищеца , дало повод за образуване на наказателното производство срещу него ,не е било преценено правилно от прокурора, който е прекратил същото в досъдебна фаза.Като собственик и представляващ две търговски дружества с капитал от 5 000 лева , за инкриминирания период ищецът е заявил искания за обезпечение пред съд въз основа на предварителни договори , подписани от него и следователно съставени , представял е ордери и квитанции за внесени на ръка , а не преведени по банков път парични суми ( в полза на продавача по предварителните договори) в размер на над един милион лева , каквито средства не били отразявани надлежно в капитала на дружеството ,което е представлявал . С оглед на това за целите на ЗОДОВ въззивният съд е приел съпричиняване на вредоносния резултат в съотношение 9/10 от ищеца Г. Д. Г. и в размер на 1 / 10 от ответната Прокуратура . Върховен касационен съд ІІІ г.о ,изтъква в отговор на поставения правен въпрос , че принципен отговор на същия е даден в ТР № 3 /22.04.2005г ОСГК , както и с решение №112 от 2011г по гр.д № 372/2010г ІV г,о на Върховен касационен съд , в което решение по чл. 290 ГПК чрез примери за съпричиняващо вредата поведение, са изведени общи фактически признаци на състава , които да се преценяват при възражение по чл. 5 ал.2 ЗОДОВ , а също и отликата им от други обстоятелства , които нямат отношение към законността на действието на правозащитните органи и не са в причинна връзка.Следва да се добави ,че противно на установената практика на ВКС по прилагане на чл. 5 , ал.2 ЗОДОВ е съпричиняването да се извежда от друга правна оценка на фактите ,дали основание на разследващите органи да квалифицират действията на обвиняемия като състав на извършено от него престъпление по НК , когато наказателното производство е прекратено поради несъставомерност на деянието. Действия или бездействия, дали основание за предявяване на обвинението , могат да са недобросъвестни в гражданско-правен смисъл ,да са административно нарушение или деликт , което не означава , че с осъществяването им гражданинът има принос в това да бъде обвинен, ако не е извършил престъпление.При повдигане на обвинение Прокуратурата на РБ носи пълна отговорност престъпленията да бъдат различавани от други укорими действия . Ето защо, ако при подлежащо единствено на друга правна санкция поведение , спрямо лицето бъде предявено незаконно обвинение , това не води до прилагане на чл. 5 ал.2 ЗОДОВ , що се отнася до преките неимуществени вреди от наказателното преследване, свързани с накърняването на основни човешки права.За други претендирани вреди при обезщетяване по ЗОДОВ в тези случаи , включително имуществени , се преценява конкретно и съгласно указанията в Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004г.ТР № 3 /22.04.2005г ОСГК по отношение на причинната връзка. При определянето на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост ,решаващият мотив на съда е израз на конкретна преценка на всички относими обстоятелства , включително поведението и личността на пострадалия . Трябва да се посочат конкретно засегнатите неимуществени блага и да се прецени стойността ,която са имали за увредения, за да е съответна на конкретните обстоятелства оценката за степента на накърняването им. Касационната жалба е частично основателна . Не е съобразено от въззивния съд , че ищецът Г. Д. Г. е търпял съществени ограничения на гражданските си права във връзка с конкретното наказателно производство при взетите и последователно налагани мерки за неотклонение, както и че обвинението е било за тежко престъпление .Ищецът е търпял най-тежката мярка за неотклонение „задължане под стража „ повече от два месеца , след което е бил под домашен арест. Оспорвал е повдигнатото на 19.02.2009г обвинение в извършване на продължавано престъпление чрез деяния , изразяващи предприети от него през 2008г по гражданско- съдебен ред действия за защита интереси и спорни вземания на дружествата ,които е представлявал , оспорвал е да е знаел ,че използваните при заявяване на претенциите документи са неистински. Възприемал е самото вменяване на тези действия като основание за обвинение за тенденциозно и репресивно Поддържал е , че е невинен. С процесуално или извънпроцесуално поведение не е препятствал разследването. Ищецът е давал обяснения , извършени са и други процесуални действия с негово участие . Г. Г. е привлечен да отговаря за обвинение в тежко умишлено престъпление по чл. 212 ал.4 НК с предвидено наказание лишаване от свобода до 15 години , с възможност спрямо него да се постанови конфискация на имущество , в която връзка последният е търпял притеснения. Същият е бил семеен, с деца за които се е грижел .От показанията на св.Х. се изяснява, че през 2009г ищецът е бил обезпокоен и за имуществото на своите дружества , тъй като е имал сключени лизингови договори , които е следвало да се обслужват. Освен страх и тревожност от неоснователно осъждане , не е установена в решаваща степен невъзможността ищецът да развива търговска дейност чрез дружествата, които е регистрирал представлявал , конкретни вреди в тази връзка не се твърдят,разчита се на презумпция . Ищецът не е посочил в коя сфера и област е развивал търговска дейност ,а от обстоятелствата, изяснени във връзка с повдигнатото обвинение , не може да се направи извод в тази насока. Конкретно злепоставяне на ищеца в сферата на упражняваното занятие и търговските му отношения с партньори в резултат на обвиненията не се установява, но следва да се отчете установеното от показанията на свидетелите , че служителите му за знаели за обвиненията срещу ищеца и това се е отразило на неговия авторитет сред тях. При вреди като накърняване на авторитет и злепоставяне в обществото , които също са предявени за обезщетяване с исковата молба , включително при оценката на негативните психически изживявания,свързани с наказателното преследване ,следва да се има предвид факта на водени други наказателни дела и осъждания на лицето. По две влезли в сила присъди ищецът е осъждан за престъпления от общ характер ,в това число му е било определено общо наказание „лишаване от свобода” през 2000г. . Следва да се отчете по-сериозно отражение върху общото здравословно състояние във връзка с упражненото първоначално задържане.При ищеца реакцията е била кризисна. След упражнено 72 часово задържане , здравето му се е влошило и на 23.02.2009г обвиняемият е постъпил по спешност в кардиологията на ВМА .Исканата като постоянна мярката за неотклонение „задържане под стража” първоначално не е наложена от СРС, предвид здравословното му състояние , но на 27.03.2009г ищецът е бил задържан под стража съгласно определение по в.н.д.№1267/2009г на СГС ,по искане на Прокуратурата .Мярката е изменена в „домашен арест” на 05.06.2009г., като в хода на нейното оспорване по съдебен ред Прокуратурата се е противопоставяла същата да бъде заменена с по- лека. Замяна е постановена на 01.09.2009г от СГС , с определяне на парична гаранция от 10 000 лева . На 08.04.2010г наказателното производство е прекратено на основание чл.243 ал.1, т.1 НК. Според постановлението на СГП , касаело се за правомерни действия по завеждане от страна на обвиняемия на искови претенции (обезпечения), за гражданско-правни и определени търговски отношения без престъпни намерения, нямащи за цел увреждане и без да са установени елементи на наказателно-правна измама .Липсвал е умисъл , посочените в обвинението престъпления са несъставомерни. Постановлението е влязло в сила . Незаконосъобразно при горните обстоятелства е становището на въззивия съд за ревизиране на крайния извод на разследващите органи в производство по ЗОДОВ, относно наличието или липсата на извършено престъпление от ищеца предвид деянията ,за които е разследван. Предпоставките за отговорност на държавата да обезщети вредите са при условията на чл. 4 ЗОДОВ , във вр чл. 2 ал.1, т.3 ЗОДОВ Неправилен е и извода за съпричиняване , подкпен от въззивния съд с изтъкване на обстоятелства , неотносими към хипотезата на чл. 5, ал.2 ЗОДОВ . От значение е и е това ,че при ищеца обвинението в опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество в особено големи размери –сумата 1 056 000 лева с намерение да ги присвои - престъпление по чл. 212 ал.4 НК вр. ал.1 , вр чл. 18, чл. 26 НК , като за същия период бил използвал неистински частни документи , за да докаже съществуването на правоотношение ,когато за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност от него – престъпление по чл.316 във вр чл.309 ал.1 НК , вр чл. 26 ал.1 НК , е било внесено в съда. С разпореждане от 29.06.2009г по н.о.х.д 6966/2009г. разследването е върнато на Прокуратурата за отстраняване на нарушения ,като с постановление от 06.04.2009г на СГП производството е прекратено . С връчването му на 19.04.2010г , е установен периодът на незаконно наказателно преследване по обвинение в две престъпления, предявени на 19.02.2009г след шестмесечно разследване по пр.№37648/ 20.08.2008г на СРП. Притеснението и безпокойството от неоснователно осъждане, което би довело до ефективно изтърпяване на наказание лишаване и би засегнало имуществото на ищеца , предвид характера и тежестта на обвинението в извършване на две престъпления , едното от които тежко, подлежи на справедливо обезщетяване,като се отчете обстоятелството ,че по това време срещу ищецът не имало висящо друго наказателно производство и същият е изтърпял наложените наказания по предходни осъждания . При така установената степен на засягане на неимуществени блага в резултат на процесното незаконно обвинение , въззивният съд неправилно е определил занижено обезщетение от 2000 лева , което също така неправилно е намалил на основание чл.5 ал.2 ЗОДОВ . За да бъде удовлетворен общественият критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено- икономически условия на живот и с оглед конкретните обстоятелства по делото , за обезщетяване на заявените с настоящия иск вреди като произтекли от обвинението , с оглед прекратяване на наказателното производство на основание , което не изключва отговорността на Прокуратурата за вреди , следва да се определи обезщетение от 5 000 лева, които включват и вредите от мерките за неотклонение . Разликата следва да се присъди от Върховен касационен съд . Отчитайки също така изтъкнатите от въззивния съд обстоятелства , най-вече периодът на наказателното преследване по конкретното обвинение , който не е продължителен ,претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение над посочения размер, се явява завишена . Ето защо решението на Софийски апелативен съд следва да се отмени и в една част и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2 ал.1 т. 3 ЗОДОВ да се уважи за още 4800 лева ,със законните последици .Лихва следва да се присъди от момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство на 26.04.2010г ,като законна последица. Разноски следва да се присъдят в тежест на ответника съгласно изхода на спора. За ищеца те са общо 1697лв за всички инстанции - разноските за държавни такси и за адвокатска защита. Съобразно уважената част от иска следва да се присъдят 283 лева . Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №2402 от 07.12.2015г по в.гр.дело № 2540/2015г. на Софийски апелативен съд в частта , с която е отхвърлен иска на Г. Д. Г. против Прокуратурата на РБ за обезщетение на неимуществени вреди,произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, което е прекратено ,за размера над присъдената сума от 200 лева до размера на сумата 5 000 лева и вместо това постановява : ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , [населено място] [улица] да заплати на Г. Д. Г. ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес адв С. С. [населено място] , [улица] , още 4 800лв. (четири хиляди и осемстотин лева) обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 212 ал.4 НК вр.чл212 ал.1 НК,във вр. чл. 18 , чл. 26 НК и престъпление по чл.316 НК ,във вр. чл.309 ал.1 НК , вр. чл. 26 ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 26.04.2010г до окончателното изплащане , както и сумата 283 лева разноски за всички инстанции Потвърждава решение №2402 от 07.12.2015г по в.гр.дело № 2540/2015г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: