Ключови фрази


10

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60240
София, 02.06. 2021 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1849 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№264252/15.03.2021г., подадена от А. С. Х., М. А. Х. и Х. Ш. П., чрез процесуалния им представител адв.Й. Ц. К. от АК-Разград, срещу решение №II-221, постановено на 04.12.2020г. от Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№314/2020г., в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд е допуснато извършването на делба на второстепенна постройка на допълващо застрояване, без кадастрален номер, изградена в северната част на ПИ с идентификатор ........, със застроена площ 33 кв.м., предназначение: навес/барбекю, представляваща принадлежност към първия и втория етаж на двуетажната еднофамилна жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор............, между съделителите и при права в съсобствеността, така, както са посочени във влязлото в сила решение за делба на двата жилищни етажа на двуетажна еднофамилна жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор .............
Поддържат, че постройката навес/барбекю следва да бъде изключена от делбата, тъй като никоя от страните по делбеното дело в преклузивните срокове по ГПК не е поискала тази второстепенна постройка да бъде включвана в делбената маса; в доклада по делото тази постройка не е била посочена и не е станало ясно дали тя влиза в делбата, като по този начин съделителят С. С. Ч. е бил лишен от възможността да заяви становище, което процесуалният му представител пред първата инстанция заявил от негово име, че счита тази постройка за негова индивидуална собственост, тъй като я построил със свои средства и я придобил по давност – ползва я за нуждите на хотела си и тя никога не е била принадлежност към жилищната сграда; постройката е незаконен и нетърпим строеж и не е установено да е постройка на допълващо застрояване, а още по-малко принадлежност към жилищната сграда. Според касаторите начинът, по който въззивният съд е допуснал делбата на тази постройка ще доведе само до бъдещи спорове, тъй като квотите не са уточнени в обжалваното решение, доколкото само ищците имат еднакви квоти за двата жилищни етажа, а останалите съделители имат различни квоти в съсобствеността на двата етажа.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Според касаторите въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:
1.Може ли съдът да поставя страните в процесуална изненада със съдебното си решение и да включи в делбената маса постройка, която не е поискана от никой от съделителите да бъде поделена в преклузивните срокове по ГПК, като и след подадена въззивна жалба съдът не е изготвил нов доклад, в който да посочи, че я включва и да даде възможност на съделителите да заемат становище относно съсобствеността (респ. липса на такава) и относно статута ѝ – поддържат противоречие с решение №221 от 30.06.2011г. по гр.д.№995/2010г. на IV г.о. на ВКС;
2.Може ли съдът да приеме безрезервно заключението на вещото лице, че една постройка не е „основна сграда“ (самостоятелен обект на право на собственост), а че е такава на допълващо застрояване и ако в същия поземлен имот, в който се намира тази постройка, са налице не само жилищна сграда, но и гараж, може ли съдът без да съобрази становищата на страните относно реалното предназначение на постройката, да приеме, че тя обслужва жилищата и оттук да признае право на съсобственост върху нея относно лицата, които са съсобственици и на жилищата – поддържат противоречие с решение №58 от 13.02.2012г. по гр.д.№408/2010г. на I на ВКС;
3.Може ли да е ирелевантен за допустимостта на съдебната делба въпросът за незаконността и нетърпимостта на сграда, построена в съсобствен имот от един от съсобствениците му, с мотива, че е сграда на допълващо застрояване – поддържат противоречие с решение №109 от 08.04.2014г. по гр.д.№7365/2013г. на I г.о. на ВКС;
4.Може ли при подадена въззивна жалба от ответниците по делбено дело, при положение, че все още е висящ спорът относно включване в делбата на една от постройките, изградена без надлежно учредено право на строеж в поземления имот от един от съсобствениците на имота, въззивният съд да приеме липса на правен интерес от част от жалбоподателите, още повече когато самият въззивен съд в диспозитива на решението си, препращайки съм решението на първата инстанция, мълчаливо приема съсобственост и от страна на тези жалбоподатели; може ли съдът да създава съмнение в решението си относно наличието на съсобственост и квотите на съделителите – поддържат противоречие с решение №26 от 26.02.2015г. по гр.д.№5318/2014г. на II г.о. на ВКС и решение №25 от 26.02.2015г. по гр.д.№5232/2014г. на II г.о. на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителят С. С. Ч. изразява становище, че не знае кой вариант е в негова полза, като посочва, че барбекюто/навес е от времето на родителите, не пречи на никого, както и че устно съделителите са се разбрали.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Производството е за делба във фазата по допускане.
А. М. Ч., С. С. Ч. и Д. С. Ч. са предявили срещу Х. И. Ч., А. С. Х. и С. С. Ч. иск за делба на основание наследство от общия им наследодател С. И. Ч. на дворно място, представляващо ПИ с идентификатор ........... по КККР на [населено място], заедно с построените в дворното място двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ........... и постройка на допълващо застрояване с идентификатор ............ Поддържат, че наследодателят С. И. Ч. е бил едноличен собственик на имота, като сключил граждански брак с ответницата Х. И. Ч. през 2006г., а последната се разпоредила в полза на А. С. Х. и С. С. Ч. като с договор за дарение от 14.03.2011г. им прехвърлила 5/8 ид.части от имота, макар по наследство да притежава ј ид.част. Твърдят, че Х. И. Ч. се е разпоредила с права, които не притежава, както и че по отношение на тях сделката се явява недействителна по смисъла на чл.76 ЗН.
В подадения отговор на исковата молба съделителите Х. И. Ч., А. С. Х. и С. С. Ч. са изразили становище, че по отношение на Х. И. Ч. искът за делба е недопустим, тъй като тя е прехвърлила правата си. Поддържат, че С. С. Ч. също е прехвърлил притежаваните от него 7/16 ид.части от сградите, (от които 2/16 ид.части, придобити по наследство от баща му и 5/16 ид.части, прехвърлени му по договор за дарение от неговата майка) като на 31.03.2014г. дарил на сестра си А. С. Х. 5/6 ид.части от поземления имот и сградите, а на М. А. Х. продал 2/6 ид.части от сградите в дворното място. Поддържат, че М. А. Х. следва да участва в делбата като съделител.
С определение от 05.07.2016г. първоинстанционният съд е конституирал М. А. Х. като съделител в производството по делото, след което с определение от 21.07.2016г. е конституирал като съделител и Х. Ш. П. – съпруг на М. А. Х..
От фактическа страна по делото е установено, че от 1954г. С. И. Ч., [дата на раждане] , се е установил да живее в [населено място], Разградски окръг, заедно с Х. И. Ч., [дата на раждане] , където от съвместното им съжителство се родили децата им С. С. Ч., А. С. Х. и С. С. Ч. и където живели до 1962г., когато заминали заедно с децата си за [населено място].
Установено е, че на 02.07.1965г. С. И. Ч. закупил дворно място от 1000 кв.м., съставляващо парцел III-.... в кв.... по плана на [населено място], ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, по реда на Закона за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти (н.а.№..., том ..., дело №.../1965г.), след което въз основа на одобрени (съгласувани) проекти на 08.11.1984г. и издадено разрешение за строеж №25, заедно с Х. И. Ч. съборили старата постройка и на нейно място построили друга.
От заключението на изслушаната по делото СТЕ на в.л.А. В. е установено, че по регулационния план на [населено място] от 1971г. от двор с пл.№... са образувани два парцела – ... и .....
На 03.11.1987г. (н.а.№..., том ..., дело №...../1987г.) С. И. Ч. и Х. И. Ч. дарили на сина си С. С. Ч. празно дворно място в [населено място], представляващо парцел X.-65 в кв.8 по плана на града, урегулиран за 525 кв.м.
С. И. Ч. и Х. И. Ч. сключили граждански брак на 02.03.2006г.
С. И. Ч. починал на 26.08.2008г. и като наследници по закон оставил преживяла съпруга Х. И. Ч., син С. С. Ч., дъщеря А. С. Х. и син С. С. Ч..
С. С. Ч. починал на 06.02.2009г. и като наследници по закон оставил преживяла съпруга А. М. Ч., син С. С. Ч. и син Д. С. Ч..
Установено е, че на 14.03.2011г. (н.а.№..., том ..., рег.№..., дело №..../2011г.) Х. И. Ч. дарила на децата си А. С. Х. и С. С. Ч. при равни квоти собствените си 5/8 ид.части (по 5/16 ид.части) от ПИ с идентификатор ........., ведно с изградените в него самостоятелни обекти, а именно самостоятелен обект с идентификатор .......... (жилище на първия етаж на сградата), самостоятелен обект с идентификатор .......... (жилище на втория етаж на сградата), самостоятелен обект с идентификатор .......... (гараж в сградата), след което на 31.03.2014г. (н.а.№..., том ..., рег.№..., дело №.../2014г.) С. С. Ч. дарил на сестра си А. С. Х. своите 5/16 ид.части от трите обекта в сградата.
Установено е също така, че на 14.03.2016г. А. С. Х. дарила на дъщеря си М. А. Х. 5/16 ид.части от ПИ с идентификатор ..........., както и от ПИ с идентификатор ......... и ПИ с идентификатор ............ (н.а.№..., том ..., рег.№..., дело №.../2016г.). На същата дата (14.03.2016г.) С. С. Ч. продал на М. А. Х. по време на брака ѝ с Х. Ш. П. 2/16 ид.части от обектите в сградата – ПИ с идентификатор ..........; ПИ с идентификатор ...........; ПИ с идентификатор ...............
В хода на делбеното производство на 15.09.2017г. е починала Х. И. Ч., чиито наследници по закон са дъщеря ѝ А. С. Х., синът ѝ С. С. Ч. и внуците ѝ С. С. Ч. и Д. С. Ч..
От заключението на изслушаната по делото СТЕ на в.л.А. В. е установено, че в дворното място е изградена двуетажна еднофамилна жилищна сграда въз основа на одобрени архитектурни планове от 04.06.1984г. и разрешение за строеж №25 от 11.08.1984г. на два етажа и гаражен етаж, както и масивна сграда, изградена от бетонови тухли, измазана, разположена в северния край на имота, със застроена площ от 33 кв.м., представляваща навес, който е използван за барбекю, която сграда е построена без строителни книжа и според вещото лице е на допълващо застрояване (заявено при разпита в открито съдебно заседание).
Според допълнителното заключение на в.л.А. В. няма образувано административно производство по чл.225а ЗУТ за премахване на постройката, наречена навес или барбекю.
При тези данни първоинстанционният съд е приел, че макар С. И. Ч. да е станал едноличен собственик на имота, след като го закупил на 02.07.1965г., волята му била да не упражнява единствено той владението върху него, а това да бъде съвместно с Х. И. Ч., с която той бил във фактическо съжителство и от закупуването на имота фактическата власт върху него принадлежала и на двамата. С оглед на това първоинстанционният съд е приел, че съвладението, което двамата се съгласили да упражняват, е имало за последица придобиване на половината от имота от страна на Х. И. Ч. след упражнявано в продължение на 10 години владение или на 02.07.1975г. Прието е, че тази воля е намерила израз в решението на двамата да съборят старата жилищна постройка и на нейно място да построят нова, както и при сключването на договора за дарение на част от имота на 03.11.1987г. Прието е също така, че като съсобственици на дворното място към 1984г. двамата са придобили и собствеността върху изградената от тях постройка, която понастоящем представлява сграда с идентификатор .............. при равни квоти в съсобствеността и поради това към 14.03.2011г. Х. И. Ч. е имала правото да се разпорежда с притежаваните от нея 5/8 идеални части от поземления имот и от самостоятелните обекти в тази сграда.
Прието е, че до смъртта си С. И. Ч. е притежавал заедно с Х. И. Ч. при равни квоти (по 1/2 ид.част) правото на собственост върху ПИ с идентификатор ............; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........., представляващ жилище на първия етаж на сградата; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............., представляващ жилище на втория етаж на сградата; самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............., представляващ гараж в сградата. След смъртта на С. И. Ч. първоинстанционният съд е приел, че Х. И. Ч. е продължила да бъде собственик на 1/2 ид.част от имотите, а останалата 1/2 ид.част е придобита на основание наследство от наследниците му по закон, които по правилата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН са придобили по 1/4 ид.част от тази 1/2 идеална част или Х. И. Ч. е притежавала 5/8 ид.части, а по 1/8 ид.част са притежавали С. С. Ч., А. С. Ч. и С. С. Ч..
Взето е предвид, че след като на 14.03.2011г. Х. И. Ч. прехвърлила на А. С. Х. и С. С. Ч. своите 5/8 идеални части от четирите имота, тя е прекратила участието си в съсобствеността, а А. С. Х. и С. С. Ч. са притежавали по 7/16 идеални части от четирите имота. Прието е, че С. С. Ч. е прекратил участието си в съсобствеността на самостоятелните обекти в сградата, след като на 31.03.2014г. дарил на А. С. Х. 5/16 (или 15/48) ид.части от трите самостоятелни обекта в сградата, а на 14.03.2016г. продал на М. А. Х. другите 2/16 (6/48) ид.части и продължил да притежава 21/48 ид.части от поземления имот.
Прието е, че понастоящем А. М. Ч., С. С. Ч. и Д. С. Ч. притежават по 2/48 ид.части от поземлен имот с идентификатор ............, самостоятелен обект в сграда .........., самостоятелен обект в сграда ............. и самостоятелен обект в сграда ...........; А. С. Х. притежава 6/48 ид.части от имот ............; 21/48 ид.части от самостоятелен обект ...........; 36/48 ид.части от самостоятелен обект ............ и 21/48 ид.части от самостоятелен обект ..........; С. С. Ч. притежава 21/48 ид.части от имот...........; М. А. Х. притежава по 15/48 ид.части от имот ............; от самостоятелен обект ............. и самостоятелен обект ...........; М. А. Х. и Х. Ш. П. притежават в режим на СИО по 6/48 ид.части от самостоятелен обект .........., от самостоятелен обект ............ и от самостоятелен обект .............
При тези квоти и между тези съделители съответните обекти са допуснати до делба от първоинстанционния съд, като в частта по предявения иск за делба на самостоятелни обекти с идентификатори ..........., ............. и .......... решението му като необжалвано е влязло в сила и понастоящем между страните не съществува спор за обема на правата в съсобствеността за тези обекти, както и за правното основание за придобиване на тези права.
Пред въззивния съд решението на първоинстанционния съд е било обжалвано само в частта, с която е допуснато до делба дворното място, както и изградената в дворното място постройка на допълващо застрояване, представляваща навес-барбекю.
По отношение на дворното място въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което същото е допуснато до делба между съделителите А. М. Ч. с дял от 2/48 ид.части; С. С. Ч. с дял от 2/48 ид.части; Д. С. Ч. с дял от 2/28 ид.части; А. С. Х. с дял от 6/68 ид.части; С. С. Ч. с дял от 21/48 ид.части; М. А. Х. с дял от 15/48 ид.части. В тази част решението на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на масивната постройка в северната част на имота, представляваща навес-барбекю със застроена площ от 33 кв.м., въззивният съд е приел, че има характер на допълващо застрояване и е незаконен и нетърпим строеж (както е посочено от вещото лице в заключението, прието от първоинстанционния съд), но няма влязла в сила заповед за премахването му (както е установено от допълнителното заключение на вещото лице пред въззивната инстанция). Изложени са съображения, че това обстоятелство е ирелевантно в първата фаза на съдебната делба, доколкото незаконни строежи могат да бъдат предмет на делба. Прието е, че обстоятелството, че сградата е „търпима“ по смисъла на §16 ПР на ДУТ е без значение за основателността на иска за делба, доколкото търпимостта на един незаконен строеж е относима към въпроса дали този строеж подлежи на събаряне, но не и към правото на собственост върху сградата. И доколкото по делото е установено безспорно, че няма влязла в сила заповед за премахването на незаконната постройка, въззивният съд е приел, че нетърпимостта на строежа следва да бъде отчетена във втората фаза на делбата при оценката на имотите с оглед евентуалното им бъдещо премахване.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на трайно установената практика на ВС и ВКС, според която и незаконни строежи могат да бъдат предмет на съдебна делба, дори когато не е установено същите да имат статут на търпими строежи, след като към момента на постановяване на решението по допускане на делбата предписание за премахването им не е издадено. В този смисъл са и посочените от въззивния съд решение №56 от 03.02.1997г. по гр.д.№1018/96г. на I г.о. на ВС; решение №234 от 18.03.1998г. по гр.д.№1177/96г. на I г.о. на ВС; решение №223 от 27.11.2012г. по гр.д.№195/2012г. на II г.о. на ВКС. Според трайно установената практика на ВКС търпимостта на незаконния строеж е относима към въпроса дали сградата подлежи на събаряне, но не и към принадлежността на правото на собственост (решение №195 от 23.02.2009г. по гр.д.№4951/2007г. на I г.о. на ВКС, посочено във въззивното решение).
Действително в соченото в изложението решение №109 от 08.04.2014г. по гр.д.№7365/2013г. на I г.о. на ВКС е прието, че по предявен иск за делба на сгради съдът е длъжен да приложи нормите на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. и § 16 от ПР на ЗУТ, съответно при спор между страните- е длъжен служебно да назначи съдебно-техническа експертиза за установяване законността или търпимостта на сградата- предмет на иска за делба, но с цел да установи дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по времето, когато е извършен, или по разпоредбите на ЗУТ, или е неузаконяема и нетърпима сграда, която подлежи на премахване. По настоящето дело обаче такава експертиза е била изслушана и е установено, че макар постройката да е незаконна и представляваща нетърпим строеж, към настоящия момент заповед за премахването ѝ не е издадена. Именно с оглед на това обстоятелство въззивният съд е приел, че и към настоящия момент постройката е съсобствена и следва да бъде допусната до делба в съответствие с посочената по-горе практика на ВС и ВКС.
Съответстващ на практиката на ВКС е и начинът, по който съдът е достигнал до извода, че постройката има характер на допълващо застрояване. Действително според посоченото в изложението решение №58 от 13.02.2012г. по гр.д.№408/2010г. на I г.о. на ВКС, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, но само при наличие на противоречиви заключения по делото (т.е. когато кредитира едното и отхвърля другото) или в хипотеза, при която по делото са установени факти и обстоятелства, които опровергават констатациите на вещото лице. Подобна хипотеза в настоящия случай не е налице – по делото не са представени доказателства процесната постройка да има характер на основно застрояване. Не е установено също така постройката да е била използвана по поддържания от касаторите начин.
Доводите, че тази постройка не е включена в делбата по искане на някой от съделителите и поради това не следва да бъде допускана до делба въззивният съд е приел за неоснователни, като е изложил съображения, че не се касае за самостоятелен обект, а за второстепенна постройка, принадлежност към жилищната сграда, която следва главната вещ съобразно разпоредбата на чл.98 ЗС. С оглед на това е прието, че същата е предмет на делото, тъй като искът за делба на главната вещ включва в себе си и искане за делба на принадлежността му.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която второстепенните постройки в мястото, които са предназначени да обслужват жилищната сграда, представляват принадлежност към тази сграда по смисъла на чл.98 ЗС и следва да се допуснат до делба заедно с нея (в този смисъл решение №100 от 25.06.2014г. по гр.д.№4966/2013г. на ВКС, І г.о. и решение №295 от 19.12.2014г. по гр.д.№4415/2014г. на I г.о. на ВКС). Поради това настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по първия, поставен в изложението въпрос – включването на второстепенна постройка в делбената маса с изрично определение и посочването на такава постройка в доклада не е необходимо.
Не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване и по въпроса, касаещ извода на въззивния съд, че част от съселителите, подали въззивни жалби, не са имали интерес от обжалването – в частта, с която две от въззивните жалби са оставени без разглеждане решението на въззивния съд не е обжалвано пред ВКС.
С оглед обстоятелството, че тази постройка има характер на допълващо застрояване, въззивният съд е приел, че тя следва да се преценява като принадлежност към жилищната сграда (без гаражния етаж) и навесът следва да бъде допуснат до делба между съделителите, които участват с права в двата жилищни етажа и при права в съсобствеността, посочени във влязлото в сила решение за допускане до делба на жилищната сграда (по 1/2 ид.част от навеса/барбекю за всеки жилищен етаж). Изложени са съображения, че тази постройка е второстепенна, не е самостоятелен обект на право на собственост (т.е. тя е принадлежност към самостоятелен обект – сграда, която сграда е главната вещ), поради което следва да бъде допусната до делба при квоти, идентични с тези на главната вещ.
Лицата, между които постройката е съсобствена, както и квотите в съсобствеността в обжалваното решение не са посочени, макар да са изложени съображения за начина на определянето им. Това създава неяснота по отношение на делбените права, които съдът следва да вземе предвид във фазата по извършването на делбата. Поради това следва да се приеме, че е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в тази му част по въпроса, уточнен от настоящия състав в рамките на правомощията му според разясненията по приложението на процесуалния закон, дадени с т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, следва ли въззивният съд да съобрази какви права е придобил всеки от съделителите в зависимост от придобивното си основание и да ги отрази в диспозитива на решението си чрез обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които да е равен на единица. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречивото му разрешаване с посоченото в изложението решение №25 от 26.02.2015г. по гр.д.№5232/2014г. на II г.о. на ВКС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №II-221, постановено на 04.12.2020г. от Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав по в.гр.д.№314/2020г. в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба на второстепенна постройка на допълващо застрояване, без кадастрален номер, изградена в северната част на ПИ с идентификатор ............, със застроена площ 33 кв.м., предназначение: навес/барбекю, представляваща принадлежност към първия и втория жилищен етаж на жилищната сграда, между съделителите и при правата в съсобствеността, така както са посочени във влазлото в сила решение за делба на двата жилищни етажа на двуетажната еднофамилна жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор ...................
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 75 лв. и да представят доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на държавната такса делото да се докладва на председателя на I г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:

Членове: