3 Р Е Ш Е Н И Е № 70 гр.София, 20.03. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 13 март 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Е. Томов Д. Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 5120 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Ю. В. срещу решение № 359 от 13.05.2013 г., постановено по в.гр. д. № 314 по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 87 от 24.01.2013 г. по гр. д. № 5004 по описа за 2012 г. на Русенския районен съд за отхвърляне иска на касатора срещу [фирма] за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 29.06.2012 г. до 29.11.2012 г. в размер на 5 286,56 лв. К. Н. Ю. В. твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Моли настоящата инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за периода от 29.06.2012 г. до 29.11.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Русенския окръжен съд относно отхвърлената част на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по осъдителен иск с цена над 5 000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 1272 от 18.12 2013 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса до кой момент страната може да представя релевантни доказателства за оставането си без работа. Отговорът на този въпрос се съдържа в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения № 1014 от 23.12.2009 г. по гр. д. № 221/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС и № 268 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 1004/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС и произтича от спецификата на иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Тази особеност се състои в това, че кратките срокове за защита на трудовите права, предвидени в КТ, налагат предявяването на иска за обезщетение за оставането на работника или служителя без работа в резултат от незаконното уволнение да стане преди изтичане на шестмесечния срок по чл.225, ал.1 от КТ, тоест-преди да са настъпили фактите, обуславящи основателността на този иск. Затова не е нужно за тези факти ищецът непрекъснато да поддържа твърдението си и да дава обосновка за целия период на делото/решение № 1014 от 23.12.2009 г. по гр. д. № 221/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 858/2010 г. на ІV ГО на ВКС/. Ето защо необходимост от представяне на доказателства, че работникът или служителят е останал без работа за целия исков период възниква тогава, когато работодателят оспори това обстоятелство. Когато крайният момент на периода, за който се претендира обезщетение, настъпи след последното по делото заседание пред първата инстанция, съгласно чл.266, ал.2, т.1 от ГПК работникът или служителят може да представи с въззивната жалба доказателства за оставането си без работа, с които е могъл да се снабди едва след това заседание. Такъв е и настоящият случай. К. е претендирал обезщетение за оставането си без работа за времето от 29.05.2012 г. до 29.11.2012 г. Последното заседание по делото пред Русенския районен съд е проведено на 7.11.2012 г.-преди изтичане на исковия период. С въззивнатата си жалба касаторът Н. Ю. В. е представил разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица от 11.07.2012 г. и регистрационна карта на Дирекция „Бюро по труда”-Р., която е издадена на 31.05.2012 г., но съдържа отбелязване за явяването му в Дирекцията на 27.11.2012 г. Разпореждането е издадено на датата на последното публично съдебно заседание на Русенския районен съд, а отбелязването в регистрационната карта е извършено след това заседание. Тези два документа установяват обстоятелство, което е от значение за иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, а касаторът не е имал възможност да ги представи пред първата инстанция. Ето защо, отказвайки да приеме разпореждането и регистрационната карта с отбелязването, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.266, ал.2, т.1 от ГПК, довело до погрешен извод за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за оставането на касатора без работа за периода от 29.06.2012 г. до 29.11.2012 г. Затова решението на Русенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 87 от 24.01.2013 г. по гр. д. № 5004 по описа за 2012 г. на Русенския районен съд за отхвърляне иска на касатора срещу [фирма] за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 29.06.2012 г. до 29.11.2012 г. в размер на 5 286,56 лв. трябва да бъде отменено като неправилно. Съобразно чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на Русенския окръжен съд, тъй като се налага приемането на представените с въззивната жалба на Н. Ю. В. писмени доказателства. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 359 от 13.05.2013 г., постановено по в.гр. д. № 314 по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 87 от 24.01.2013 г. по гр. д. № 5004 по описа за 2012 г. на Русенския районен съд за отхвърляне иска на Н. Ю. В. срещу [фирма] за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 29.06.2012 г. до 29.11.2012 г. в размер на 5 286,56 лв. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ