4 Р Е Ш Е Н И Е № 58 София, 22.02.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1064 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1038 от 02.10.2012 година е допуснато касационно обжалване на решение № 3458 от 18.05.2012 година по гр.д. № 4532/2011 година на Софийски градски съд, с което на основание чл. 59, ал. 2 СК е определено местоживеене на детето Л. Л. Л., родено на 11.11.2001 г. при бащата Л. Й. Л., комуто е предоставено ползването на семейното жилище и упражняването на родителските права при определен режим на лични контакти между детето и майката Т. Я. Л., която е осъдена да заплаща месечна издръжка за малолетното дете в размер на 100 лева. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 59, ал. 2 СК - кои обстоятелства следва да се преценяват при предоставянето на родителски права и определяне местоживеене на детето. Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при определяне на мерките по упражняване на родителските права се изхожда от съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, каквито са възпитателските качества на родителите, полаганите грижи за детето и изразената готовност да го отглеждат и възпитават, привързаността на детето, полът и възрастта му, материално-битовите условия, помощта от близки и пр. обстоятелства от значение за интересите на детето. При преценката за умението на родителя да направлява правилно детето в живота, да му дава положителен пример и да го напътства към положителни постъпки е от значение конкретното проявление на възпитателските качества на родителя и реалните възможности да отделя време и грижи за отглеждането и възпитанието му. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че бракът между страните, родители на малолетното дете Л. е прекратен с влязло в сила решение по вина на двамата съпрузи; че след раздялата на родителите детето живее по една седмица при всеки от тях; че и двамата родители притежават необходимия капацитет и материални възможности за отглеждането и възпитанието му. Прието е, че при разрешаване на спора за местоживеенето и родителските права следва да се отчетат полът и възрастта на детето, налагащи необходимост от мъжко присъствие; че бащата е ангажиран непосредствено с помощта при подготовката на уроците му; че нежеланието на бащата да осъществява комуникации с майката не помага на детето да се адаптира към нежеланата ситуация на раздялата им, но бащата заявява готовност да преосмисли поведението си, предвид които съображения упражняването на родителските права са възложени на бащата при определен режим на лични отношения с майката. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че в нарушение на ППВС № 1 от 1974 г., съдът не е разгледал съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай – не е преценил, че детето е в една относително ниска възраст; отраснало е до осмата си година при непрекъснат контакт с майката, с която има силна емоционална връзка; не е взел предвид, че полаганите по време на съдебното производство целодневни грижи от бащата са свързани с обстоятелството, че бащата е безработен, т.е. няма постоянен социално осигурен доход, което е от съществено значение за сигурността при обезпечаване нуждите на детето; че работата, с която е ангажиран без трудов договор налага отсъствието му вечерно време, т.е. детето трябва да бъде оставяно без надзор или под грижите на родителите на ответника, които не живеят в същото домакинство и не на последно място, декларативно изразеното от бащата намерение за преосмисляне на поведението му по отношение на контактите с майката не гарантира възможността детето да живее в хармония, въпреки раздялата на родителите си. От доказателствата по делото е установено, че бащата е използвал влиянието си, за да отчужди детето от майката; да поддържа нагласа, че ще бъде изоставено и не обичано от родителя, с който е емоционално свързано от най-ранно детство. Същевременно, съдът не е преценил, че майката е на постоянна работа на половин работен ден, даваща и възможност да прекарва с детето голяма част от свободното му от училище време; че не затруднява контактите с бащата – осигурява възможност за непрекъснато общуване между детето и баща му въпреки обтегнатите им лични отношения; че е запозната с предпочитанията на сина си към учебните дисциплини и държи не само за правилното му физическо развитие, но и за добрата му учебна подготовка. Разгледани в тяхната съвкупност, обстоятелствата сочат, че към настоящия момент, в интерес на детето е да живее при майката при определен разширен режим на лични контакти с бащата, към когото детето също е емоционално привързано; по време на съдебния процес е осъществило чести продължителни контакти (пребивавало е еднакво време и при двамата родители), а навлизането му в юношеството ще налага често общуване с бащата, който за детето се явява авторитет и пример за подражание. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което да се определи местоживеене на детето при майката, която да упражнява родителските права. На бащата следва да бъде определен режим на лични контакти с детето всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя, както и един месец през лятото и десет дни през зимата по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. Бащата следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева при цялостната такава от 180 лева с оглед възрастта и нуждите на детето, като разликата се поема от майката, която ще полага и грижите за отглеждането и възпитанието му. Семейното жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 56,48 кв.м., придобито от съпрузите по време на брака им, следва да се предостави за ползване на жената, която ще упражнява родителските права. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени съдебни разноски в настоящата инстанция в размер на 555 лева, от които 55 лева държавни такси и 500 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 07.12.2012 г. с адвокат Д. Б. от Софийска адвокатска колегия. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 3458 от 18.05.2012 година по гр.д. № 4532/2011 година на Софийски градски съд, ІІ-ри въззивен брачен състав в частта му, с която на основание чл. 59, ал. 2 СК е определено местоживеене на детето Л. Л. Л., родено на 11.11.2001 г., при бащата Л. Й. Л., комуто е предоставено ползването на семейното жилище и упражняването на родителските права при определен режим на лични контакти между детето и майката Т. Я. Л., която е осъдена да заплаща месечна издръжка за малолетното дете в размер на 100 лева. ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Л. Л. Л., родено на 11.11.2001 г. на майката Т. Я. Л.. ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Л. Л. Л., родено на 11.11.2001 г. в дома на майката Т. Я. Л.. ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 56,48 кв.м. на Т. Я. Л.. ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Л. Й. Л. и детето Л. Л. Л. всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя, както и един месец през лятото и десет дни през зимата по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. ОСЪЖДА Л. Й. Л. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Т. Я. Л. с ЕГН [ЕГН] сумата 555 (петстотин петдесет и пет) лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: