Р Е Ш Е Н И Е № 291 гр. София, 14 юли 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на тринадесети юни двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1663/2011 год. Производството по чл. 423 ал.5 НПК е образувано по искане на задочно осъдения И. Г. С. за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на влязлата в сила присъда № 58 от 28.03.2008 год. по НОХ дело № 117/2007 год. по описа на Радомирския районен съд. В искането, в допълнението към него и в съдебно заседание от осъдения и защитника му се поддържа довод, че влязлата в сила присъда е постановена в негово отсъствие и е предаден от друга държава на Република България за изтърпяване на наложеното с нея наказание при предоставена гарания за възобновяване на делото. По същество се иска наказателното дело да бъде въобновено и върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 59 от 28.03.2008 год. постановена по НОХ дело № 117/2007 год. Радомирският районен съд е признал подсъдимия И. Г. С. за виновен в това, че на 14.03.2007 год. в гр. Радомир, в условията на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, отнел от владението на Р. А. С. чужда движима вещ на стойност 1 035лв. с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 196 ал.1т.2 пр.1 във вр. с чл. 195 ал.1 т.3 пр.2, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”а” и чл. 54 НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна и в шестмесечния срок по срока по чл. 423 ал.1 НПК, в който задочно осъденият е узнал, че срещу него има постановена влязла в сила осъдителна присъда. Този извод се налага от данните по приложената преписка № 15997/2008 год. на отдел “Международно правно сътрудничество” при Върховната касационна прокуратура, касаеща производството по Европейска заповед за задържане на осъдения И. Г. С., издадена от Благоевградска районна прокуратура. В нея се съдържат данни, че по силата на тази заповед И. Г. С. е установен и задържан на 21.03.2011 год. на територията на Република Кипър и на 1.04.2011 год. е предаден на българските власти за изтърпяване на наложеното с присъдата наказание. Разгледано по същество искането е основателно. С разпоредбата на чл. 423 ал.5 НПК се предоставя възможност на задочно осъдения, когато е предаден от друга държава за изтърпяване на наложеното с присъдата наказание, да поиска възобновяване на наказателното дело. По този начин се гарантира прокламираното от чл. 5. т.3 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи и чл. 55 НПК право на осъдения да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушан от съда. Упражняването на правото на задочно осъдения са поиска възобновяване на наказателното дело зависи изцяло от волята му, не е свързано с наличието на пороци при постановяване на съдебния акт или недобросъвестно процесуално поведение, довело до невъзможност да узнае за съдебното производство. Целта на този институт е във всички случаи на задочно осъждане, когато замолената страна допусне екстрадиция при предоставено уверение от молещата страна, че гарантира на исканото лице правото на повторно разглеждане на делото, при което ще бъдат спазени правата му, наказателното дело да бъде възобновено. В конкретния случай, от данните по делото е видно, че досъдебното производство е проведено и приключило с участие на обвиняемия. С постановление от 26.04.2007 год. е привлечен като обвиняем, разяснени са му процесуалните права и му е предоставена възможност да даде обяснение по обвинението. Събрани са доказателства и разследването му е предявено на същата дата. В този стадии на процеса е изтърпявал наказание лишаване от свобода по друго дело и не му е взета мярка за неотклонение. В съдебната фаза на процеса не се е явил, като призовката за първото съдебно заседание е върната от затвора гр. Враца в цялост, с отбелязване, че е освободен по изтърпяване на наказанието. Положени са усилия за издирването и призоваването му, с телеграма 65402/2007 год. е обявен за общодържавно издирване, в съдебно заседание на 5.11.2007 год. му е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”. Събрани са доказателства, че на 11.10.2007 год. е напуснал страната и местонахождението му не е известно, поради което делото е разгледано при условията на задочното производство. С цел изпълнение на наложеното с присъдата наказание, на 24.09.2008 год. от Благоевградската районна прокуратура, е издадена Европейска заповед за арест. След установяването и временното му задържане на територията на Република Кипър, е изпълнена процедурата по екстрадирането му. На 1.04.2011 год. компетентните кипърски власти са го предали на служители на ГД “Охрана” при Министерство на правосъдието на Република България, след като са се уверили, че вътрешното ни право му гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. От тази дата е настанен в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. При тези данни следва да се приеме, че са налице изискванията на закона за възобновяване на наказателното дело. Осъденият се е възползвал от правото си да поиска в срок възобновяването на делото и това искане следва да бъде уважено. Налице са предпоставките на чл. 423 ал.5 НПК, като не е необходимо да се изследва фактът дали е знаел за образуваното съдебно производство. На това основание влязлата в сила присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия “Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”. Във връзка със задължителното произнасяне по силата на чл. 423 ал.4 НПК в това производство по мярката за неотклонение, настоящият състав констатира, че взетата в хода на съдебното производство мярка за неотклонение “задържане под стража” е законосъобразно определена. Подсъдимият е знаел, че срещу него има образувано и приключило досъдебно производство. Напуснал е пределите на страната и до голяма степен сам е станал причина съдебното производство да бъде разгледано задочно. Това му поведение дава основание за извод, че е налице риск от бъдеща недобросъвестност, която да осуети реализирането на наказателната отговорност, поради което мярката за неотклонение “задържане под стража” следва да бъде потвърдена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Възобновява производството по НОХ дело № 117/2007год. по описа на Радомирския районен съд. Отменява постановената по делото присъда № 58 от 28.03.2008 год. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия “Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”. Потвърждава взетата на подсъдимия И. Г. С. в съдебно заседание мярка за неотклонение “задържане под стража”. Решението не полежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: