6 Р Е Ш Е Н И Е № 137 София, 31.01.2020 година В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ При участието на секретаря: А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 3212/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. „Юробанк България”АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. С. Р. е подал касационна жалба против решение № 49 от 11.06.2018г. по т.д.97/2018г. на Бургаски апелативен съд, с която е потвърдено решение №340 от 06.10.2017г. по т.. № 476/16г. на Бургаски окръжен съд, в частта му, с която предявеният от настоящия касатор против „Микра-07”ЕООД иск по чл.79 ЗЗД е отхвърлен- за главница по банков кредит от 24.07.2008г. за разликата над 224 013.76 швейцарски франка до 236 583.68 швейцарски франка, за възнаградителна лихва над размера от 91 272.55швейцарски франка до размер от 118 308.24швейцарски франка за периода 21.07.2010г. – 25.10.2016г. както и за заплащане на разноски- нотариални такси в размер на 238.80лв. , както и в частта, с която исковете срещу Х. К. Г. са отхвърлени – за вземане по същият кредит – главница в размер на 236 553.68шфейцарски франка, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, както и за договорна лихва / възнаградителна и наказателна/ в размер на 129 685.51 швейцарски франка, за периода 21.07.2010г. – 25.10.2016г. за договорни такси в размер на 27.23 швейцарски франка, дължими за периода от 21.07.2010г. -25.10.2016г. и разноски в размер на 238.80лв. Касаторът, чрез пълномощника си – адв. С. Р. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно са изложени подробни съображения, за това, че договорът за цесия може да има за прeдмет както главното задължение, така и акцесорните права, от което е изведено, че може да бъде и изменено първоначално съществуващото договорно правоотношение между цедент и длъжник. Развито е и разбирането, че титулярът на едно притезателно субективно право може да се разпореди с него, а също да го изменя или прехвърля.Така е обоснована неправилност на изводите на съда, за това, че преуреденото между цесионер и длъжник вземане няма действие при обратната цесия, с която изменения дълг е цедиран на първоначалния кредитор. Ответниците по касация „Микра -07” ЕООД, [населено място] и Х. К. Г., чрез пълномощника им – адв. М.Б. са подали идентичен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 354 от 08.07.2019г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С решението, предмет на обжалване, състав на Бургаски апелативен съд е потвърдил решение № 340 от 06.10.2017г. по т.д. № 476/16 на Бургаски окръжен съд, с което частично е бил уважен предявения от „Юробанк България”АД, [населено място] против „ Микра -07”ЕООД, [населено място] и Х. К. Г. иск за солидарно заплащане на суми, дължими по договор за банков кредит от 24.07.2008г. Прието е от фактическа страна, че между страните е сключен договор за кредит, усвоен на две части- на 31.07.2008г. в размер на 232318 щвейцарски франка и на 22.08.2008г. – в размер на 481.97 швейцарски франка, със срок за връщане на сумите двадесет години на равни месечни вноски, съобразно приет погасителен план. С договор от 16.10.2008г. банката е цедирала вземанията по този кредит / заедно с други вземания/ на контролирано от нея факторингово дружество – „Бългериан Ритейл Сървисиз” АД. С анекс от 16.11.2009г. между цесионера и ответниците по спора е постигнато съгласие- Х. Г. да встъпи в облигационното правоотношение като солидарен длъжник, а с анекс от 31.05.2010г. задълженията по кредита са били преструктурирани, чрез формиране на обща главница, включваща освен основното задължение и изтекли лихви, начислени такси и комисионни и застрахователни премии. На 21.12.2012г. цесионерът е цедирал вземането обратно на цедента. Банката, в качеството й на кредитор е направила кредита предсрочно изискуем, като е отправила нотариални покани, получени от ответниците. За да потвърди първоинстанционното решение за частично уважаване на исковете спрямо дружеството- длъжник и отхвърлянето им спрямо физическото лице, съдът е приел, че „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД в качеството му на цесионер не е могъл да променя уговорките, сключени между цедента и длъжника, поради което и допълнителните анекси не са реализирали целените правни последици и отговорността в този смисъл на Х. Г. не следва да бъде ангажирана, както и не следва да бъде зачетено извършеното преструктуриране на дълга. За релевантен, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК е приет въпроса – Действителна ли е / поражда ли действие/ сделка между цесионер и длъжник, с която се предоговарят условията за погасяване на придобитото с цесия вземане”. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешението му, обективирано с решение № 51 от 04.04.2016г. по т.д. №504/15г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С този съдебен акт, ВКС, състав на ІІ т.о. е приел изрично, в аналогична на разглежданата хипотеза, че длъжниците по цедираното вземане са обвързани от поетите след цесията от самите тях задължения в сключените с новия кредитор – цесионер допълнителни споразумения относно предоговорените размери на главницата и включените в нея лихви и разноски, като това се обосновава от нормите на чл.9 и чл.20 ЗЗД. Следователно, след като въззивният съд се е отклонил от така дадените разрешения,споделяни и от настоящия състав, неговото решение подлежи на касиране. По основателността на касационната жалба: Касаторът е поддържал разбиране за дължимост на цялото претендирано задължение и срещу двамата ответници солидарно. Конкретизирал е и с касационната си жалба предмета на настоящия спор, а именно – въззивното решение за оставяне в сила на първоинстанционното решение №340 от 06.10.2017г. по т.. № 476/16г. на Бургаски окръжен съд, в частите му, с които предявеният от настоящия касатор против „ Микра-07”ЕООД иск по чл.79 ЗЗД е отхвърлен за главница по банков кредит от 24.07.2008г. за разликата над 224013.76 швейцарски франка до 236 583.68 швейцарски франка, за възнаградителна лихва над размера от 91272.55швейцарски франка до размер от 118308.24швейцарски франка за периода 21.07.2010г. – 25.10.2016г. както и заплащане на разноски и нотариални такси в размер на 238.80лв., както и в частта, с която исковете срещу Х. К. Г. са отхвърлени – за вземане по същия кредит – главница в размер на 236553.68 швейцарски франка, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, както и за договорна лихва / възнаградителна и наказателна/ в размер на 129 685.51 швейцарски франка, за периода 21.07.2010г. – 25.10.2016г., за договорни такси в размер на 27.23 швейцарски франка, дължими за периода от 21.07.2010г. -25.10.2016г. и разноски в размер на 238.80лв. Установено е било по спора, че между страните- настоящит касатор и „ Микра –о7” ООД е сключен договор за кредит, усвоен на две части- на 31.07.2008г. в размер на 232 318 швейцарски франка и на 22.08.2008г. – 481.97 швейцарски франка , със срок за връщане на сумите двадесет години на равни месечни вноски, съобразно приет погасителен план. С договор от 16.10.2008г. банката е цедирала вземанията по този кредит / заедно с други вземания/ в полза на контролирано от нея факторингово дружество – „Бългериан Ритейл Сървисиз” АД. С анекс от 16.11.2009г. между цесионера и ответниците по спора е постигнато съгласие Х. Г. да встъпи в облигационното правоотношение като солидарен длъжник, а с анекс от 31.05.2010г. задълженията по кредита са били преструктурирани, чрез формиране на обща главница. На 21.12.2012г. цесионерът е цедирал вземането обратно на цедента.По делото е установено че с нотариални покани, получени на 22.08.2016г. и 18.08.2016г. банката е уведомила ответниците, че с оглед договорното в чл.26,б.”г” от договора за кредит и поради неплащане на дължимите договорени вноски, тя обявява предсрочна изискуемост на целия дълг, считано от 01.06.2016г. При тези фактически данни и с оглед изложеното във връзка с противоречието на изводите на въззивният съд с цитираната практика на ВКС, която настоящият състав споделя, следва да се приеме, че решението в обжалваните части е неправилно, тъй като сключените анекси между цесионера по първата цесия и последващ цедент спрямо банката са произвели правен ефект и съответно са задължили както встъпилия като съдлъжник Х. Г., така и дружеството по поетите от него и съдлъжника задължения по формиране на дълга и неговото разсрочено плащане. Или, настоящата инстанция възприема като съответно на тези изводи заключението на вещото лице в основното му коригирано заключение, като по този начин се обосновава и основателност на претенцията в посочените от банката в касационната й жалба размери. Претенцията за заплащане на разноските, направени от банката за нотариални такси в размер на 238.80лв. е недоказана, с оглед събираните от банката такси за обслужване на кредитите и липсата на данни за невключване в тях на направените разноски по действията на банката за обявяване предсрочна изискуемост на дълга, поради настъпване на договорените причини за това. Касаторът не е установил конкретното предназначение на таксите за обслужване на кредита, събирани от него от кредитополучателите, т.е. не е обосновал искането си за присъждане на тези разноски. Или в тази част, решението като правилно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и във връзка с изрично заявеното от касатора по отношение на претендираните разноски в съдебно заседание от 08.11.11.2019г., сведени до заплатената държавна такса за касационното производство, същите следва да бъдат присъдени, така както са направени и поискани в размер на 14700.15лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 49 от 11.06.2018г. по т.д.97/2018г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №340 от 06.10.2017г. по т.. № 476/16г. на Бургаски окръжен съд, в частта му, с която предявеният от „ Юробанк България„ АД, [населено място] против „ Микра-07”ЕООД, [населено място] иск по чл.79 ЗЗД е отхвърлен- за главница по банков кредит от 24.07.2008г.- за разликата над 224 013.76 швейцарски франка до 236 583.68 швейцарски франка, за възнаградителна лихва- над размера от 91 272.55швейцарски франка до размер от 118 308.24швейцарски франка за периода 21.07.2010г. – 25.10.2016г., както и в частта, с която исковете срещу Х. К. Г. са отхвърлени – за вземане по същият кредит – главница в размер на 236 553.68 швейцарски франка, ведно със законната лихва от завеждане на иска-30.10.2016г. до окончатеното изплащане, както и за договорна лихва / възнаградителна и наказателна/ в размер на 129 685.51 швейцарски франка, за периода 21.07.2010г. – 25.10.2016г. за договорни такси- в размер на 27.23 швейцарски франка, дължими за периода от 21.07.2010г. -25.10.2016г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА „ Микра-07”ЕООД, [населено място] да заплати на „ Юробанк България „ АД, [населено място] разликата над 224 013.76 швейцарски франка до 236 583.68 швейцарски франка -главница по банков кредит от 24.07.2008г., възнаградителна лихва по същият договор - над размера от 81272.55 швейцарски франка до размер от 118308.24 швейцарски франка за периода 21.07.2010г. – 25.10.2016г.. ОСЪЖДА Х. К. Г. да заплати солидарно с „Микра – 07”ЕООД, [населено място] на „ Юробанк България „ АД, [населено място] 236 553.68 швейцарски франка, ведно със законната лихва от завеждане на иска- 31.10.2016г. до окончателното изплащане, както и договорна лихва / възнаградителна и наказателна/ в размер на 129 685.51 швейцарски франка, за периода 21.07.2010г. – 25.10.2016г., договорни такси в размер на 27.23 швейцарски франка, дължими за периода от 21.07.2010г. -25.10.2016г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 11.06.2018г. по т.д.97/2018г. на Бургаски апелативен съд,в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „ Микра-07”ЕООД, [населено място] и Х. К. Г. да заплатят на „Юробанк България„ АД, [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 14700.15лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: