Р Е Ш Е Н И Е № 266 София, 04 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Мадлена Велинова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 771/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за отмяна по този ред на влязлото в законна сила определение № 193 от 12 декември 2012 година на Окръжен съд – гр. Хаксово, по внчд № 651/2012, с което е потвърдено определение от 20 септември 2012 година на Районен съд – гр. Свиленград, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, по нохд № 655/2012 година по описа на този съд. В искането се твърди, че двете редовни съдебни инстанции са допуснали нарушение на материалния закон, като са отказали да отнемат в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, лекия автомобил, собственост на осъдената В. К. и послужил за извършване на умишленото престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, за което е ангажирана наказателната й отговорност. Това оспорване на съдебния акт сочи на отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, доколкото визираното нарушение е съществено. С искането се претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор при посоченото в него основание за възобновяване на делото и претендираното връщане за ново разглеждане в предходен процесуален стадий. Осъдените Д. С. Й. и В. А. К. не участват лично пред касационната инстанция, редовно призовани. Не изпращат процесуален представител и не представят писмено становище по искането на главния прокурор за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: С определението си за одобряване на споразумението за решаване на делото, първоинстанционният съд е ангажирал наказателната отговорност на Д. Й. и В. Ч. за това, че на 30. 04. 2012 година, в землището на [населено място], Хасковска област, в съучастие като съизвършители, са държали в лек автомобил „Фолксваген Голф”, [рег.номер на МПС] , акцизни стоки без бандерол – подробно описани тютюневи изделия на обща стойност 2724. 64 лева, когато такъв се изисква по закон съгл. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия и съгл. чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, са осъдени на по седем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 700 лева всеки от тях. Изтърпяването на наказанията лишаване от свобода е отложено за срок от по три години от влизане на присъдата в законна сила за всеки от тях. Предметът на престъплението, подробно описан, е отнет в полза на държавата, на основание чл. 234, ал. 3 от НК. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдените. В производство, проведено по искане на прокурора и по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, съдът е оставил без уважение искането за отнемане в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, на лекия автомобил „Фолксваген Голф”, [рег.номер на МПС] , собственост на В. К., като неоснователно. По протест на прокурор при Районната прокуратура – гр. Свиленград и по реда на Глава ХХІІ от НПК, е извършена въззивна проверка на съдебния акт и е постановено определението, атакувано сега пред ВКС по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела, с което актът на първоинстанционния съд е потвърден. ВКС намира искането на главния прокурор за възобновяване на делото за допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, с който искането е обвързано, когато е във вреда на осъдения, какъвто несъмнено е настоящият случай. Разгледано по същество, искането е основателно. При постановяване и утвърждаване на отказа да отнемат лекия автомобил като послужил за извършване на престъплението по чл. 234 от НК, двете редовни съдебни инстанции са изложили идентични съображения в мотивите на постановените от тях определения. Те се свеждат основно до това, че лекият автомобил не може да се дефинира като послужил за извършване на умишленото престъпление поради това, че засегнатите обществени отношения в случая са свързани с обезпечаване събирането на акциза и защитата на фиска, а върху тези отношение не би могло да се въздейства чрез веществен обект, какъвто е лекият автомобил. Поради това, такъв обект не би могъл да е средство за извършване на това престъпление. ВКС не споделя тези съображения и причините за това са следните: Редовните съдебни инстанции правилно са приели, че престъплението по чл. 234 от НК е едно от престъпленията срещу отделните стопански отрасли в Раздел ІІ на Глава шеста от НК – „Престъпления против стопанството”, чийто родов обект са обществените отношения, гарантиращи правилното осъществяване на икономическите дейности и нормалното функциониране на националното стопанство. Вярно е също така, че посегателството при тези престъпления не е насочено пряко срещу материалната основа и ценности, като засягането им може да бъде незадължителна вторична последица. Вярно е също, че формата на изпълнителното деяние „държане” (на акцизни стоки без бандерол) визира просто упражняване на фактическа власт върху стоките, без оглед на отношението на дееца за тяхното своене. Неприемливи обаче са съображенията, че извършването на престъплението се изразява във въздействие върху определена система от дейности (за осигуряване събирането на акциза като вид косвен данък), но не и върху определен материален предмет, поради което веществен обект (какъвто е автомобилът) не може да бъде средство за извършване на престъплението. Подобна правна конструкция няма как да бъде възприета, защото тя игнорира съществени и неотменими характеристики на престъплението изобщо и на конкретното такова. Няма спор, че средството за извършване на престъплението е елемент на деянието, засягащо конкретното за дадено престъпление обществено отношение, елемент от което е неговият предмет. Това обществено отношение обаче се проявява във взаимна обществена дейност на различни субекти, осъществява се при определени условия и затова посегателството върху него е опосредено от въздействие върху лицата, които са негови субекти, върху материалните предпоставки за неговото съществуване или върху предметите, които го материализират. Изцяло от дееца зависи по какъв начин ще извърши престъплението и с какви средства ще си послужи при неговото осъществяване (в този смисъл вж. „Наказателно право”, И. Н., с. 209, 215). Така че, лекият автомобил може да бъде средство за извършване на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, когато се използва за държане в него на акцизни стоки без бандерол. Правно ирелевантно е дали държането обективно може да се осъществи и по друг начин, освен в лекия автомобил. Важно е дали той обективно е послужил за извършване на престъплението, което в конкретния случай е безспорно установено. Като е утвърдил отказа на първоинстанционния съд да приложи разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК по отношение автомобила на осъдената К., въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон съгл. чл. 348, ал. 2 от НПК, защото не е приложил законът, който е следвало да бъде приложен и това нарушение е съществено. При тези съображения ВКС намира, че атакуваното определение на въззивния съд следва да бъде отменено и делото върнато на този съд за ново разглеждане от друг състав на съда, при което да бъдат съобразени дадените указания по приложение на закона, които са задължителни съгл. чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК, доколкото при новото разглеждане на делото не се установят различни фактически положения въз основа на доказателствата по делото. Предвид изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела определение № 193 от 12 декември 2012 година на Окръжен съд – гр. Хасково, по внчд № 651/2012, с което е потвърдено определение от 20 септември 2012 година на Районен съд – гр. Свиленград, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, по нохд № 655/2012 година. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – гр. Хасково за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.