Р    Е    Ш    Е    Н   И    Е       № 185       София  27.05.  2010 г.         В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,  в  съдебно заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова    ЧЛЕНОВЕ:   Любка Богданова                             Светла Димитрова   При секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 5264/2008 г.                                      Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на “Р” К. ” АД гр. С. и на К. В. Ф., Д. Д. Ф. и Г. Д. Г. и тримата от с. Т., обл. Софийска, срещу въззивно решение № 523 от 18.07.2008 г. по гр. дело № 920/2007 г. на Софийски окръжен съд. По касационна жалба на “Ремонтно-в. предприятие К. ” АД, гр. С. срещу въззивно решение № 523 от 18.07.2008 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 80 от 18.05.2006 г. на Районен съд гр. С. в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на К. В. Ф., Д. Д. Ф. и Г. Д. Г. сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от професионално заболяване “хроничен прахов бронхит, белодробен емфизем”, изразяващи се в разходи за лекарства и медикаменти за периода от 1.06.1999 г. до 1.06.2003 г., ведно със законната лихва от 1.06.1999 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от същото професионално заболяване, изразяващи се в разходи за усилена лечебно-диетична храна, за периода от 1.06.1999 г. до 1.06.2003 г., ведно със законната лихва от 1.06.1999 г. до окончателното изплащане на сумата не е допуснато касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. К. В. Ф., Д. Д. Ф. и Г. Д. Г. обжалват въззивно решение № 523 от 18.07.2008 г. по гр.д. № 920/2007 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отменено решението от 18.05.2006 г. по гр.д. № 55/2003 г. на Районен съд гр. С. в частта му, с която “Ремонтно в. предприятие – К. ” АД, гр. С. е осъдено да заплати на жалбоподателите сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените приживе на Д. Г. Ф. , от ексцес на професионално заболяване “хроничен прахов бронхит, белодробен емфизем”, неимуществени вреди- болки, страдания и битови неудобства, ведно със законната лихва от 24.07.2001 г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него в тази част е постановил ново, с което е отхвърлил иска. С определение № 395 от 3.04.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от К. Ф. , Д. Ф. и Г. Г. част по въпроса за начина на доказване влошаване на здравето, при професионално заболяване установено по положителен начин преди влизане в сила на Кодекса за социално осигуряване. Допускането на касационно обжалване е обосновано с недостатъчна практика, както и с оглед развитието на правото. По поставеният въпрос Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: В чл. 56 на Кодекса за социално осигуряване в сила от 1.01.2000 г. е дадено легално определение на понятието професионална болест. Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици – т.н. “ексцес”. За да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред. Този ред е регламентиран в чл.61-63 КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността от 2001 г., отменени, както и в действащите Наредба за медицинската експертиза на трудоспособността от 2005 г. и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести от 2008 г. Признаването на професионалния характер на заболяването според чл.62, ал.3 от кодекса е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Съгласно чл.3, 10 и 13 от посочената наредба, признаването на професионалната болест, към която се отнасят и нейното усложнение и късните й последици става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната.сложнения, резултат от призната професионална болест са такива допълнителни здравни състояния, които възникват след и са в причинно-следствена връзка с признатата професионална болест. Следователно признаването на определено заболяване за професионална болест, настъпилите усложнения и причинно-следствената връзка с професионалната болест е от изключителна компетентност на ТЕЛК, а по реда на обжалване на НЕЛК. Експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото. При липсата на такова решение /или непредставянето му по делото/ твърдението на ищеца за наличие на влошаване на здравето, което да е във връзка с професионалното заболяване е недоказано, което обуславя отхвърляне на иска с правно основание чл.200, ал.1 КТ. По основателността на касационната жалба. За да отхвърли иска на К. В. Ф., Д. Д. Ф. и Г. Д. Г. срещу “Ремонтно в. предприятие – К. ” АД, гр. С. за сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените приживе на Д. Г. Ф. , от ексцес на професионално заболяване “хроничен прахов бронхит, белодробен емфизем”, неимуществени вреди- болки, страдания и битови неудобства, ведно със законната лихва от 24.07.2001 г. въззвният съд е приел, че липсват годни доказателства, които да подкрепят твърденията за наличие на влошаване на здравето и причинна връзка между влошаването и професионалната болест, тъй като то не е установено по надлежния ред. Професионалната болест “хроничен бронхит” на Д. Ф. , починал в хода на производството и заместен от законните му наследници- касаторите е установена с акт за професионално заболяване през 1985 г., като с ЕР на ТЕЛК от 2.06.1997 г. му е призната ІІІ гр. и. за професионалното заболяване- хроничен бронхит, дихателна недостатъчност І-ІІ степен. Същата диагноза е потвърдена с последващо ЕР на ТЕЛК от 24.07.2001 г., като дихателната недостатъчност е посочено, че възлиза на нулева /0/ степен. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че предявеният на 10.03.2003 г. иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, за ексцес от професионална болест, установена през 1985 г. е неоснователен. Представените две експертни решения на ТЕЛК от 1997 г. и 2001 г. не съдържат установяване на твърдения факт-влошаване здравословното състояние на наследодателя на касаторите, което да е в причинна връзка с професионалната болест. Определената от компетентния медицински орган ІІІ гр.инвалидност, съответно процента трайно намалена работоспособност- 60 % не са били променени и съответно не е бил обсъждан въпроса за причинната връзка. Липсата на годни доказателства установяващи влошаване на здравословното състояние на Ф. и наличие на причинна връзка с професионалната болест налагат извод за неоснователност на иска. Предвид изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че решението на въззивния съд в обжалваната част е правилно и ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 523 от 18.07.2008 г. по гр. дело № 920/2007 г. на Софийски окръжен съд. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: