Ключови фрази
Кражба, за извършването на която е използвано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин * липса на доказателствена основа

Р Е Ш Е Н И Е
№ 77

гр. София, 25 март 2013 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на осемнадесети февруари двехиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Юрий Кръстев

при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 43/2013 год.
Производството по чл. 346 т.2 от НПК е образувано по касационен протест на В. Д. – прокурор във Видинската окръжна прокуратура, против въззивна присъда № 100 от 13.09.2012 год. постановена по ВНОХ дело № 205/2012 год. по описа на Видинския окръжен съд.
В протеста и в допълнителните мотиви към него се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т. и 2 от НПК, като се излагат съображения, че въззивният състав формално е изпълнил задълженията си по чл. 13 и чл. 14 от НПК, не е оценил в логическата им връзка всички събрани доказателства и това е довело до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия.
По същество се иска новата присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста по изложените в него съображения.
Подсъдимият чрез защитника си изразява становище протеста да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на протестираната нова присъда, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 423 от 10.05.2012 год. постановена по НОХ дело № 1719/2011 год. Видинският районен съд е признал подсъдимия Е. Ц. Б. за виновен в това, че за времето от 1.02.2012 год. до 8.03.2011 год. в гр.В., по специален начин – чрез неправомерно приъединяване към електроразпределителната мрежа посредством ел. проводник, свързващ електромера на стълбището и разклонителната кутия на осми етаж и от там към апартамент № 29 извършил кражба на движима вещ, а именно електрическа енергия, собственост на живущите във входа на стойност 193.56лв, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 195 ал.1т.4 пр.3 във вр. с чл. 194 ал.1 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
С присъда № 100 от 13.09.2012 год. постановена по ВНОХ дело № 205/2012 год. Видинският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия Е. Ц. Б. за невинен и го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 195 ал.1 т.4 пр.3 от НК.
Касационният протест е неоснователен.
Посочените в касационният протест и поддържани в съдебно заседание от представителя на обвинението касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 от НПК не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Те по същество касаят начина на формиране вътрешното убеждение на въззивния състав и се мотивират с допуснати съществени нарушения по чл. чл. 13 и 14 от НПК при формиране извода на въззивната инстанция за липса на елементи от състава на престъплението, така както е предявено обвинението на подсъдимия. В този смисъл са изложените съображения, че въззивният състав неправилно е изтълкувал рапоредбите на чл. 110 ал.2 от Закона за собствеността и т.20 и 22 към § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и това е довело до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия за съставомерно деяние по повдигнатото му обвинение по чл. 195 ал.1 т.4 от НК. Такова нарушение по делото не е допуснато.
Видинският окръжен съд е сезиран с жалба от подсъдимия срещу постановена от първоинстанционния съд осъдителна присъда, в която по същество са развити доводи за необоснованост и незаконосъобразност поради осъждането му по обвинението при липса на доказателства за авторството на деянието. За да постанови съдебният си акт въззивният състав е извършил цялостна проверка на присъдата, направил е собствен анализ на събраните в първата инстанция доказателства, оценил ги е поотделно и в логическата им връзка и е констатирал, че решаващият съд не е нарушил задълженията си по чл. 305 ал3 от НПК, поради което не е имал основание да направи от тях други фактически изводи. Възприел е фактическите констатации, че на 17.03.2011 год. св. П. и Й., след като била получена фактура за консумирана електрическа енергия за осветлението на стълбището, която била много по-висока от обичайната и решили да открият причината, установили неправомерно присъединяване посредством ел. проводник на ап.29, който по това време бил обитаван от подсъдимия, към стълбищното осветление.
При тези фактически контатации не е въприела правния извод на решаващия съд за доказаност на обвинението в съответствие с изискването по чл. 303 ал.2 от НПК. От съдържанието на мотивите към оправдателната присъда следва, че процесуалната дейност на въззивния съд отговаря на изискванията по чл. 339 ал.3 от НПК и решаването на въпроса по чл. 301 ал.1 т.1 от НПК е израз на вътрешното му убеждение, без да е формулирано в разрез със изискванията по чл. 13 и чл. 14 от НПК.
Неоснователен е довода, че въззивният състав е приел липса на извършено престъпление, мотивирайки се със съображения противоречащи на определението на престъплението “кражба”, така както е дефинирано в чл. 194 от НК. Съдът изрично е приел, че са налице доказателства относно извършването на изпълнителното деяние “отнемане” на чуждата движима вещ- електрическата енергия, като елемент от изпълнителното деяние на престъплението, но липсват данни относно авторството на подсъдимия и времето на извършване на деянието. Тежестта за доказване на тези обстоятелства по несъмнен начин, в съответствие с изискването по чл. 303 ал.2 от НПК, е била на обвинението и неизпълнението на това задължение има за последица оправдаването на подсъдимия, в какъвто смисъл законосъобразно е постановена новата присъда.
Видинският районен съд е приел за доказано авторството на подсъдимия, като се е предоверил на твърденията в обвинителния акт, че деянието е могло да бъде извършено единствено от него, защото по това време той обитавал жилището. Този извод мотивирано въззивната инстанция е отхвърлила, защото е лишен от доказателствена основа. Нито един от разпитаните свидетели не е установил кой и кога е монтирал кабела. В досъдебното производство/л.40/ е събрано писмено доказателство, че партидата на апартамент № 29 е регистрирана на друго лице, и че електрозахранването е прекъснато на 9.02.2011 год поради незаплащане на сметката за консумираната енергия. Св. И. П., който е домоуправител на блока, е установил, че подсъдимият е живял в жилището по-вече от 7-8 месеца преди констатираната кражба. Очевидно през този период консумираната енергия е била заплащана. Не са събрани и доказателства за периода на извършване на деянието. На подсъдимия е предявено обвинение за извършване на деянието с начален период преди прекъсване на електрозахранването, когато не е имало нужда от извършване на кражба и с краен период преди контатиране на нарушението.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на новата присъда на Видинския окръжен съд не са допуснати поддържаните в касационния протест нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 от НПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила присъда № 100 от 13.09.2012 год. постановена по ВНОХ дело № 205/2012 год. на Видинския окръжен съд, в която е отменена изцяло присъда № 423 от 30.05.2012 год. по НОХ дело № 1719/2011 год. на Видинския районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият Е. Ц. Б. е признат за невинен в това за времето от 1.02.2011 год. до 8.03.2011 год. в гр.В. да е извършил кражба на електрическа енергия на стойност 193.56лв и е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 195 ал.1т.5 във вр. с чл. 194 от НК.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: