2 Р Е Ш Е Н И Е № 349 гр. София, 20.12.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3747 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по подадена от В. А. А., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 115/31.05.2017 г., постановено по гр. дело № 5433/2016 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ВКС), с което е оставено в сила решение от 23.06.2016 г. по дисциплинарно дело № 3/2015 г. на Д. к. (ДК) към К. на ч. с. и. (КЧСИ), с което на молителя, в качеството му на частен съдебен изпълнител (ЧСИ), е наложено наказание лишаване от правоспособност за срок от една година, като в негова тежест са възложени и разноските по делото. В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителят твърди, че на 23.05.2017 г. той е вписан в търговския регистър (ТР) като член на съвета на директорите и изпълнителен директор на [фирма], а на 30.05.2017 г. – като член на съвета на директорите и изпълнителен директор на [фирма], за което представя извлечения от ТР. Твърди също, че на 23.05.2017 г. между него и ЧСИ К. П. е сключен писмен договор за прехвърляне на служебния му архив съгласно чл. 33 от ЗЧСИ, който договор представя. Представя и заявление с вх. № 11-08-228/29.05.2017 г., с което е уведомил министъра на правосъдието за тези обстоятелства. Молителят поддържа, че с вписването му като член на съвета на директорите и изпълнителен директор на двете посочени дружества, той е в състояние на несъвместимост съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7 от ЗЧСИ. Позовавайки се и на разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 5, чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗЧСИ, счита, че с факта на настъпването на несъвместимостта той е загубил правоспособността си на ЧСИ по силата на закона (ex lege), а не по решение на ВКС или на ДК към КЧСИ, или по заповед на министъра на правосъдието. С оглед на това, поддържа, че с решението, чиято отмяна иска, ВКС го е лишил от правоспособност за срок от една година, която правоспособност той вече бил загубил ex lege, предвид което излага съображения и счита, че са налице нови обстоятелства, нестанали известни преди и при постановяването на решението, но които са от значение за неговото изпълнение. Ответникът по молбата за отмяна – министърът на правосъдието, представляван в откритото съдебно заседание от юрисконсулт С. Т., оспорва молбата и излага становище за нейната неоснователност. Другият ответник по молбата за отмяна – С. на КЧСИ не заявява становище по молбата. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след влизането в сила на решението, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните ѝ права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК тези обстоятелства и писмени доказателства, които са били известни или са могли да бъдат известни на страната, и тя своевременно е могла да ги посочи на съда, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и релевирането им, респ. - за представянето и събирането им по делото. Не са нови и тези обстоятелства, които са настъпили след приключването на съдебното дирене пред съдебната инстанция по съществото на правния спор, към който момент се формира силата на пресъдено нещо по делото и се преклудират, релевантните за спора факти. От друга страна, новите писмени доказателства могат да са и новосъздадени документи, стига да удостоверяват факти, които са от съществено значение за спорното право и са се осъществили преди приключването на съдебното дирене пред инстанцията по същество. В случая ВКС, действащ като единствена съдебна инстанция по съществото на правния спор в съдебната фаза на дисциплинарното производство по реда на чл. 73 от ЗЧСИ, е провел откритото съдебно заседание, в което е проведено и е приключено съдебното дирене, даден е ход по същество и са проведени устните състезания между страните, на 03.05.2017 г. Изтъкнатите в молбата за отмяна обстоятелства са настъпили, и представените с нея, удостоверяващи ги писмени доказателства са създадени, след това – на 23.05.2017 г. и 30.052017 г., поради което не са нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – предвид изложеното по-горе. Следва да се отбележи и че при полагане на дължимата грижа и при проява на добросъвестност, молителят, комуто тези обстоятелства и писмени доказателства са станали известни на същите дати, е могъл още преди обявяването на влязлото в сила решение от 31.05.2017 г. да ги посочи, респ. – представи по делото, и да иска отмяна на определението, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество, а не – едва след това, както е процедирал – посочил ги е и ги е представил с молба за тълкуване на вече постановеното и обявено решение. Отделно от горното, дори тези обстоятелства и писмени доказателства да бяха своевременно релевирани пред съда и взети предвид от него, то те не са от съществено значение по делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като по никакъв начин не биха могли да променят изхода на правния спор по него. Това е така, защото съгласно изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 от ЗЧСИ, препращаща към чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗЧСИ, при несъвместимост по чл. 6 от ЗЧСИ правомощията на ЧСИ по изпълнението се прекратяват, респ. – правоспособността му на това основание се изгубва, не по силата на закона (ex lege), както неоснователно поддържа молителят, а със заповед на министъра на правосъдието, каквато той не твърди, и няма данни да е издадена, и към настоящия момент. При това положение, напълно несъстоятелна е и тезата на молителя, че с влязлото в сила решение, чиято отмяна иска, той бил лишен от правоспособност за срок от една година, която правоспособност той вече бил загубил. По изложените съображения, тъй като обективно не е налице, наведеното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата му за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответното Министерство на правосъдието, претендираните от страна на последното разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер 80 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. А. А. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 115/31.05.2017 г., постановено по гр. дело № 5433/2016 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. ОСЪЖДА В. А. А. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], ет. 6, ап. 11/12, да заплати на М. на п. сумата 80 лв. (осемдесет лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: