2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
гр. София, 30.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 3718 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Б. срещу решение № 2349/26.04.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 165/2016 г. на Благоевградския окръжен съд (БОС). С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 3423/07.12.2015 г. по гр. дело № 713/2015 г. на Гоцеделчевския районен съд (ГРС) и са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу [фирма], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за отмяна, като незаконосъобразно, уволнението на касатора-ищец, извършено със заповед № 6538/02.07.2015 г. на управителя на ответното дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване на жалбоподателя на заеманата от него работа преди уволнението – на длъжност „охранител“ при ответното дружество и за осъждане на последното да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер 4 815.66 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в касационната жалба се поддържа в допълнение към нея и в откритото съдебно заседание.
Ответното [фирма] в отговора на касационната жалба, в откритото съдебно заседание и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата и на оплакванията и доводите в нея.
С определение № 163/15.02.2017 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по процесуалноправния въпрос – може ли въззивният съд да приеме за основен спорен въпрос и да обсъди като такъв материалноправен въпрос, който не е въведен от страните по делото по надлежния ред (с исковата молба, с отговора на същата, с въззивната жалба или с отговора на последната), и може ли да не се произнесе по наведените от страните доводи и съображения относно (не)законосъобразността на уволнението.
Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, въззивният съд е разрешил този процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в решение № 210/15.08.2014 г. по гр. дело № 6605/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 60/05.06.2013 г. по гр. дело № 546/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 665/01.11.2010 г. по гр. дело № 242/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 459/27.10.2011 г. по гр. дело № 1532/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в които е прието следното: Въззивният съд дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, като трябва да изложи съображения по всички важни и съществени положения. Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. За да признае или отрече претендираното право, съдът следва да прецени правното значение и на тези факти и обстоятелства, които ответникът счита, че имат значение за възникването, променянето или прекратяването на претендираното право. Когато ищецът претендира съществуването на едно материално субективно право, той въвежда правопораждащите факти с иска, а ответникът въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с възражения. Когато ищецът отрича съществуването едно материално субективно право, той въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с иска – те са неговото основание, а ответникът въвежда правопораждащите факти и обстоятелства с възражение. С тези свои процесуални действия, както и с репликите, дупликите и т.н. страните очертават предмета на доказване. С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Разбира се, няма пречка ищецът да посочи някои правопораждащи факти, а ответникът – някои опорочаващи, правоотлагащи или правопогасяващи факти. Независимо от това от кого са посочени и с чии процесуални усилия те са доказани, съдът може да основе решението си върху тях. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство.
В мотивите към обжалваното въззивно решение окръжният съд е приел, че спорният по делото материалноправен въпрос е следният: може ли колективният трудов договор (К.) да създава нови ограничения за работодателя при уволнение по чл. 328 от КТ, като в тази връзка е намерил, че чл. 46 от К., на която се е позовал касаторът-ищец, противоречи на повелителната разпоредба на чл. 328 от КТ, поради което е приел и че неизпълнението на поетото задължение по К. от ответника-работодател няма отношение към законността на уволнението по чл. 328 от КТ. Такъв материалноправен въпрос обаче страните не са въвеждали в предмета на спора по делото. В исковата молба касаторът-ищец е навел единствено доводи, че уволнението му, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, е незаконно, тъй като ответникът-работодател не е спазил чл. 46 от К., поради което е действал недобросъвестно при прекратяването на трудовото правоотношение и е нарушил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ. С отговора на исковата молба ответното дружество е възразило единствено, че е длъжно да прилага чл. 46 от К. само в случай на извършване на задължителен подбор по чл. 329 от КТ, но в случая той не е задължителен, както и че при уволнението на ищеца не е нарушено никое от изискванията на чл. 46 от К.. Във въззивната си жалба ответникът е поддържал същите възражения, като е направил и оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички негови възражения и доказателства, не е обосновал изводите си за нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ и злоупотреба с право, и за нарушение на чл. 46 от К.. В отговора на въззивната жалба касаторът-ищец също е поддържал доводите за незаконосъобразност на уволнението, изложени в исковата му молба. Никоя от страните (и конкретно – ответникът, който има правен интерес от това) не е правила възражение за недействителност на чл. 46 от К., поради противоречие с чл. 328 от КТ, каквото – в противоречие с цитираната пои-горе задължителна практика на ВКС, е разгледано в обжалваното въззивно решение. Въззивният съд, макар и с лаконични мотиви, е обсъдил довода на жалбоподателя-ищец за нарушение на чл. 46 от К., като е приел, че такова няма, но не е обсъдил довода му за незаконосъбразност на уволнението, – че то е извършено недобросъвестно от ответника, което също е в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС.
От гореизложеното следва, че е основателно основното оплакване на касатора, че в нарушение на съдопроизводствените правила (и конкретно – на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство – чл. 6, ал. 2 от ГПК) въззивният съд е разгледал като основен спорен материалноправен въпрос – този за недействителност на чл. 46 от К. поради противоречие с чл. 328 от КТ, какъвто не е бил въвеждан от страните в предмета на делото, а от друга страна не е разгледал основния наведен с исковата молба довод за незаконосъобразност на уволнението – че то е извършено недобросъвестно от страна на ответника – в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ. Основателни са и оплакванията в касационната жалба за необоснованост на изводите на въззивния съд, че при уволнението на ищеца ответникът-работодател не нарушил чл. 46 от К., както и че в нарушение на съдопроизводствените правила (и конкретно – на чл. 153, ал. 1 от ГПК – относно разпределението на доказателствената тежест при иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, която съгласно трайно установената задължителна практика на ВКС е изцяло за ответника-работодател, който следва да докаже, че уволнението е извършено законосъобразно) въззивният съд, след като е приел, че по делото няма доказателства ищецът да отговаря на изискванията за заемане на длъжностите „гладач“ и „шивач“ – да познава устройството и принципа на действие на уредите, машините и съоръженията, с които работи и използва, е достигнал до решаващия си извод за законосъобразност на уволнението, а оттам – и до крайните си изводи за неоснователност на предявените по делото искове.
Така допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд, са съществени, тъй като са довели до неприлагане, респ. – нарушение на материалния закон – чл. 8, ал. 1 от КТ, а оттам – и до неправилност на крайните му изводи относно изхода на делото.
Тъй като неправилността на обжалваното въззивно решение не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, изразяващи се в събиране на доказателства, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК същото следва да бъде отменено и материалноправният спор между страните по делото следва да бъде разрешен от касационната инстанция.
Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установяват следните обстоятелства: Касаторът-ищец е работил на процесната длъжност „охранител“ при ответника по безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено с процесната заповед № 6538/02.07.2015 г. на управителя на ответното дружество – на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване в щата, считано от 19.07.2015 г. От страна на работодателя е извършено реално съкращение на цялото звено „Охранители“, в което е работил ищецът. Страните по делото са обвързани от действието на К., процесната клауза на чл. 46 от който гласи, че при съкращаване на персонала (щата) работодателят трябва да спазва следните приоритети (задължения): 1) да не уволнява работници и служители в работоспособна възраст, ако има работни места, заети от пенсионери или лица, придобили право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2) да не назначава нови работници и служители, когато има кандидати от персонала на дружеството, отговарящи на изискванията за заемане на длъжността; и 3) да не уволнява работници и служители, които единствени осигуряват доход за издръжка на семействата си, или чийто съпруг е регистриран като безработен, при равна квалификация. В периода след връчването на предизвестието и преди връчването на заповедта за уволнение, ищецът е подал молба до ответника работодател да бъде преназначен на друга работа.
Неоснователно е възражението на ответника, че бил длъжен да прилага горната клауза на чл. 46 от К. само в случай на извършване на задължителен подбор по чл. 329 от КТ, тъй като такъв извод не може да се направи нито от формулировката на клаузата – тя е приложима при всяко съкращаване на щата („персонала“), независимо дали то е съпроводено с извършването на подбор (задължителен или не), нито от съдържанието на поетите с нея задължения за работодателя, предвид и императивно установените с разпоредбата на чл. 329 от КТ два критерия за подбор.
Неоснователни са и доводите на ищеца, че при уволнението му работодателят е нарушил пункт 3 и пункт 1 от процесната клауза на К., тъй като от доказателствата по делото се установява, че ищецът е несемеен и че има завършено средно образование, а за длъжностите на останалите на работа след извършеното съкращение работници и служители – пенсионери или придобили право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, се изисква средно-специално или висше образование, поради което молбата на ищеца за преназначаване на тези длъжности не е могла да бъде удовлетворена от страна на работодателя – последният основателно възразява по делото, че ищецът не е отговарял на тези изисквания, предвид и императивно установените с разпоредбата на чл. 329 от КТ два критерия за подбор, които той следва да спазва и в случаите, когато би упражнил правото си на подбор, без той да е задължителен.
Основателни са обаче доводите на жалбоподателя-ищец, че при уволнението му ответникът-работодател не е спазил изискването на пункт 2) от чл. 46 на К., като по този начин, в конкретния случай – спрямо ищеца, работодателят е действал недобросъвестно по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ, предвид подадената от последния молба за преназначаване на друга работа в предприятието. Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че в периода от около един месец преди уволнението на ищеца ответникът-работодател е търсил и е назначавал нови (неработещи при него) работници на длъжностите „шивач“ и „гладач“, за които е изисквал средно образование, какво е имал и ищецът, като това е било известно на работодателя, тъй като и за длъжността „охранител“ се изисква такова образование. Други изисквания за заемане на длъжностите „шивач“ и „гладач“, съгласно представените по делото длъжностни характеристики, са: да познава устройството и принципа на действие на машините/уреда, с които работи / съоръжението, което използва; както и да знае основните параметри на материалите, които използва, и изискванията към операцията, която извършва. Неоснователни са доводите на ответника по делото, че ищецът не посочил в молбата конкретна длъжност, на която да бъде преназначен, и нито представил документи да отговаря на тези други изисквания, нито се явил на тест съгласно правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. При така подадената от ищеца молба и при положение, че той е отговарял на изискванията за образование само за тези две свободни длъжности, изискването за добросъвестност по чл. 8, ал. 1 от КТ – при изпълнение на задължението по пункт 2) от чл. 46 на К. е могло да бъде спазено от страна на работодателя, само ако той е поискал, необходимите според него документи да бъдат представени от ищеца, или ако го е поканил да се яви на тест – съгласно вътрешните правила, и едва ако последният не стори това, респ. – не издържи теста, да го уволни законосъобразно. При липса на такова поведение от страна на работодателя, което да е съобразено с посоченото изискване за добросъвестност, възражението на ищеца по чл. 8, ал. 1 от КТ се явява основателно, респ. – уволнението му е незаконосъобразно извършено и следва да бъде отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
От основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предвид и обстоятелството, че ищецът е заемал за неопределено време (чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ) процесната длъжност „охранител“ при ответното дружество, следва основателността и на обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което ищецът следва да бъде възстановен на тази длъжност.
Налице са и материалноправните предпоставки за уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Незаконосъобразното уволнение на ищеца, както беше посочено по-горе, е извършено на 19.07.2015 г., от която дата и до края на процесния шестмесечен период – 19.01.2016 г., ищецът, вследствие уволнението, е останал без работа, видно от представените по делото служебни бележки от бюрото по труда, актуални към 19.08.2015 г., 17.11.2015 г. и 19.01.2016 г. С приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че последното получено от ищеца брутното трудово възнаграждение – за месец юни 2015 г. – е в размер 802.61 лв., а размерът на процесното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за процесния шестмесечен период възлиза на процесната сума 4 815.66 лв., която следва да се присъди на ищеца, ведно с претендираната от него законна лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 20.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
По изложените съображения, обжалваното въззивно решение следва да се отмени изцяло и вместо него да са постанови решение, с което да се уважат предявените по делото искове.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество дължи и следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя-ищец, и претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата му пред трите съдебни инстанция по делото, а именно – сумата 1 300 лв. Направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на разноските за заплатеното от касатора-ищец адвокатско възнаграждение за защитата му пред въззивната инстанция в размер 500 лв., е неоснователно, тъй като същите са под минималния размер от 567.10 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, предл. последно от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за М..
Също предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати и дължимите се държавни такси и направени от бюджета на съда разноски за производството пред трите съдебни инстанции по делото, а именно: по сметка на ГРС – сумата 392.63 лв. (от които: 292.63 лв. – държавна такса и 100 лв. – разноски за възнаграждение за вещото лице), по сметка на БОС – сумата 38.77 лв. (държавна такса) и по сметка на ВКС – сумата 176.32 лв. (държавни такси).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2349/26.04.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 165/2016 г. на Благоевградския окръжен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като незаконосъобразно, уволнението на Г. А. Б., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 19.07.2015 г. – със заповед № 6538/02.07.2015 г. на управителя на [фирма];
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, Г. А. Б. на заеманата преди незаконосъобразното му уволнение длъжност „охранител“ при [фирма];
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, [фирма] да заплати на Г. А. Б. сумата 4 815.66 лв. (четири хиляди осемстотин и петнадесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за оставането му без работа, поради незаконосъобразното уволнение, през периода 19.07.2015 г. – 19.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.08.2015 г. до окончателното ѝ изплащане;
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, [фирма] да заплати на Г. А. Б. сумата 1 300 лв. (хиляда и триста лева) – разноски по делото;
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, [фирма] да заплати дължимите държавни такси и направени от бюджета на съда разноски за производството по делото, а именно: по сметка на Гоцеделчевския районен съд – сумата 392.63 лв. (триста деветдесет и два лева и шестдесет и три стотинки), по сметка на Благоевградския окръжен съд – сумата 38.77 лв. (тридесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки) и по сметка на Върховния касационен съд – сумата 176.32 лв. (сто седемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|