О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 261 София, 08.04.2022 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3262 по описа за 2021 г. взе предвид следното Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Джи и Фармасютикълс“ ООД, представлявано от управителя Е. И., чрез юрисконсулт К. Л., срещу въззивно решение № 260198/09.06.2021 г., постановено от Софийски окръжен съд по въззивно гр.д. № 279/2021 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна И. Д. О., чрез адвокат Х. Я., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Ботевградски районен съд, отменил незаконно уволнение на И. Д. О., на осн. чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ, възстановил я на заеманата длъжност “специалист качество“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2, и осъдил работодателят “Джи и Фармасютикълс“ ООД иск да й заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 7218 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и съдебноделоводните разноски по делото. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че И. О. е работила в дружеството по трудов договор, сключен на 25.06.2014 г. (изменян неколкократно) като последната заемана от нея длъжност е “специалист качество“. Основният предмет на дейност на работодателя е производство и търговия с лекарствени продукти. Работодателят е отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, връчено на служителя на 13.04.2020 г. След изтичането на срока, трудовият договор е прекратен със заповед, считано от 14.05.2020 г. Установил, че с доклад от 30.03.2020 г. прокуристът на дружеството е уведомил управителя, че се наблюдава тенденция за намаляване на обемите произведени блистери през 2019 г. спрямо 2018 г., както и за периода на четвъртото тримесечие на 2019 г. спрямо първо тримесечие на 2020 г. В зависимост от размера на поръчките, възложени от клиентите на дружеството, броят на партидите се променя. С доклада са дадени препоръки във връзка с подобряване на вътрешните процеси – да се създаде инструкцията за уреждане на партидните записи, те да се изготвят преди началото на опаковъчните процеси като преди издаването им и преди предаването им се извършва задължителна проверка от служител в отдел “осигуряване на качеството“, различен от този, изготвил партидния запис. След завършване на процесите на опаковане, партидните записи да подлежат вече на допълнителна проверка от отдел “осигуряване на качеството“ преди да отидат в отдел качествен контрол. После партидните записи да отиват при квалифицираните лица, които са единствените, които “освобождават“ партидите за реализация. С доклада е направено и предложение за оптимизиране на персонал. Впоследствие, със заповед от 03.04.2020 г. на управителя на дружеството е разпоредено да се създаде инструкция за изготвяне и проверка на партидни записи на конкретен клиент, както и за останалите клиенти на дружеството. Считано от 01.05.2020 г. са направени промени в щатното разписание, като се съкращават 16 щатни бройки за 10 длъжности, между които 3 щатни бройки „специалист качество“. В заповедта е посочено на тримата служители “специалист качество“ в отдел “квалифицирани лица“ да се предложат за заемане други длъжности в предприятието, спрямо които намаляването в обема на работа в предприятието не се е отразило, а служителите, които не приемат работата, да бъдат освободени на основание намаляване на обема на работа на предприятието. Съдът е посочил, че във вътрешен акт на работодателя, а именно - т. 5.8 от Стандартна оперативна процедура – Освобождаване на краен лекарствен продукт на пазари или за транспорт /в сила от 12.12.2019 г./ е регламентирано, че специалист от отдел “Квалифицирани лица“ проверява партидното досие на лекарствения продукт, опакован и анализиран в дружеството, за пълнота и съответствие на резултатите и показателите в записите със зададените производствени параметри и показатели на качеството, като трябва, ако е нужно, и да вземе мерки за коригиране на грешки и пропуски от съответните отговорни лица. След като се увери, че партидният запис е попълнен правилно, специалистът отразява констатациите в чек-лист и ги предава на квалифицираните лица. Установено е, че считано от 14.08.2020 г. е направена промяна при работодателя, като дейностите на специалистите от отдел “Квалифицирани лица“ се транформират към специалистите от отдел “Осигуряване на качеството“ във връзка с вътрешна процедура за контрол на промените от 22.04.2020 г. По делото е приложена извадка от сайт за набиране на кадри, видно от която на 27.08.2020 г. работодателят е публикувал обява за търсене на служител за длъжността “специалист контрол на материалите“. Съдът, също така установил, че през 2019 г., спрямо 2018 г. има спад в произведената и продадена продукция, както в стойностно изражение, така и в процентно съотношение. През 2018 г. са произведени общо около 55.7 млн. блистера и 16.8 млн. опаковки, освободените партиди са 2161; за 2019 г. са произведени общо около 42.4 млн. броя блистери и 12.5 млн. броя опаковки, освободените партиди са 1741. Посочено е още, че няма спад в произведените и продадени лекарствени продукти през м. май 2020 г. в сравнение с м. април 2019 г. Няма спад в произведените лекарствени продукти и през м. май 2020 г. в сравнение с м. април 2020 г. При тези данни, съдът заключил, че към релевантния за уволнението момент не е налице спад в произведените и продадени лекарствени продукти. в отдела на уволнения служител нещата се разглеждат от гледна точка на качеството, а не от гледна точка на количеството. Спрямо отделът, в който работи ищцата установил, че единствено при увеличаване размера на партидите, които са вкарани като една поръчка, се понижава работата – проверката на партидните досиета отнема по-малко време. Във фирмата се работело на три смени – първа, втора и трета, като този режим бил запазен и към месец май на 2020 г. Съдът посочил, че въз основа на данните по делото няма как да направи обоснован извод, че е налице намаляване в обемите на работа, както спрямо цялото предприятие, така и относно дейността, в която е заета О.. Добавил, че по делото няма представена длъжностната характеристика за заеманата от О. длъжност към момента на уволнението, поради което не му е възможно да установи наличието на връзка между намаляването на произведени блистери, опаковки и освободени партиди и изпълняваната от служителя трудова функция. Обсъдил и представената по делото стандартна оперативна процедура на работодателя – Освобождаване на краен лекарствен продукт на пазари или за транспорт /в сила от 12.12.2019 г. /, но заключил, че от нея не може да се направи еднозначен извод каква е била основната трудова дейност, която е изпълнявала О., като по делото няма и данни, че служителят е следвало да спазва тази процедура, нито че е била запозната срещу подпис с нея и е сведена до негово знание. Заключил, че работодателят не е изпълнил доказателствената си тежест да установи осъществяването на предпоставките на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. В заключение, постановил, че заповедта за уволнение е незаконна и я отменил. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя въпросът може ли въззивният съд да се произнася за правилността на първоинстанционното решение извън посоченото във въззивната жалба при ограничението по чл. 269, изр. 2 ГПК като обсъжда пороци, които не са въведени с въззивната жалба, които не касаят приложение на установена в публичен интерес материалноправна норма. Твърди противоречие на въззивното решение с т. 1 на ТР № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК; решение № 27/12.03.2018 г. на ВКС по гр.д. № 2650/2017 г., III г.о.; решение № 172/10.04.2017 г. на ВКС по т.д. № 2312/2015 г., I т.о.; решение № 209/20.02.2018 г. на ВКС по т.д. № 1096/2017 г., I т.о. Въпросът не е относим към постановеното от съда – той се е произнесъл в рамките на въззивното производство. Следва да бъде изяснено обаче, че в качеството си на втори по ред съд по съществото на спора сам обсъжда данните по делото, доказателствата по правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и гради свои собствени фактически и правни изводи, като прилага релевантната материалноправна норма и само крайният резултат съпоставя с този на първата инстанция. Така е сторил и Софийският окръжен съд. Следващият правен въпрос, повдигнат от касатора в изложението, е: кой е моментът за настъпване на преклузията за представяне на доказателства за оставане без работа от страна на ищеца по предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда във вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Поддържа противоречие с решение № 55/16.03.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2103/2020 г., IV г.о.; решение № 80/02.06.2020 г. на ВКС по гр.д. № 4031/2019 г., IV г.о.; решение № 312/07.01.2020 г. на ВКС по гр.д. № 1083/2019 г., IV г.о.; Този въпрос е също неотносим към постановеното от въззивния съд. Доказателства за оставането без работа – копие от трудовата книжка на ищцата, са представени още с исковата молба, а във въззивното производство съдът само е извършил справка с оригинала на трудовата книжка и не е постановил някакво различие, нито че е установил нови обстоятелства, извън тези по вече приетите и неоспорени копия от първа инстанция. Нещо повече, ответникът нито в отговора, нито в първото по делото заседание е възразил срещу твърдението на ищцата, че е останала без работа след уволнението, т.е. това обстоятелство, както и размера на полученото от нея последно месечно трудово възнаграждение са били и безспорни. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 600 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 260198/09.06.2021 г., постановено от Софийски окръжен съд по въззивно гр.д. № 279/2021 г. ОСЪЖДА “Джи и Фармасютикълс“ ООД, представлявано от управителя Е. И., да заплати на И. Д. О. сумата в размер на 600 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: