4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 546 С., 07,07,2014 г. Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Никола Хитров ч. т. дело № 1989/2014 г. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 129 от 17.04.2014 г. по ч. гр. д. № 118/2014 на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 14 от 05.03.2014 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по т. д. № 357/2012 г., с което е върната подадената от дружеството – настоящ жалбоподател, молба за отмяна на определение № 491 от 03.07.2013 г. по т. д. № 2017/2013 г. на Върховния касационен съд, поради неотстранени нередовности на молбата за отмяна. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд и се претендира неговата отмяна. В приложеното към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поставя въпросът за дължимата държавна таксса при обжалване на определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касацинно обжалване на въззивно решение и счита, че въпросът е от значение за развитие на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по частната жалба „П.,” (П.) Е., [населено място] в представено становище счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в процеса в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да върне подадената от [фирма] молба за отмяна на определение № 491 от 03.07.2013 г. по т. д. № 2017/2013 г. на Върховния касационен съд, съставът на Бургаски окръжен съд е приел, че подателят на молбата не е изпълнил указанията на първостепенния съд за довнасяне на държавна такса за производството по отмяна в указания от първостепенния съд размер – 29 615.90 лв. С обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивният съд изцяло се е съгласил с мотивите на пъвоинстанционния съд и е потвърдил разпореждането за връщане. Определение на въззивния съд е сред актовете по чл. 274, ал. 3 ГПК, при които касационното обжалване е обвързано с предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което счита, че е налице предпоставката на чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Независимо от аргументите на жалбоподателя следва да се допусне касационно обжалване на определението предвид служебно констатираната от настоящия състав, в съответствие с указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, негова процесуална недопустимост. Недопустимостта произтича от липсата на функционална компетентност на въззивния съд да разгледа и да се произнесе по съществото на подадената частна жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ГПК, която урежда обжалването на разглежданата категория разпореждания, препраща изрично към предвидения в чл. 286 ГПК процесуален ред за обжалване на разпореждането за връщане на касационна жалба. Компетентен да се произнесе по частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационна жалба е Върховният касационен съд, а с оглед препращането в чл. 306, ал. 1 ГПК този съд е компетентен да осъществи инстанционен контрол и върху правилността на разпореждането за връщане на молба за отмяна на влязло в сила решение. Произнасяйки се по подадената пред него частна жалба срещу разпореждането по чл. 306, ал. 2 ГПК, Бургаски апелативен съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, а частната жалба - разгледана по същество от настоящия състав на ВКС. Частната жалба е неоснователна. Подадена е молба за отмяна на определение № 491 от 03.07.2013 г. по т. д. № 2017/2013 г. на Върховния касационен съд, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 36 от 18.05.2012 г. по в. т. д. № 310/2011 г. на Бургаски апелативен съд. С разпореждане на администриращия молбата съд – ОС Бургас, е указано на молителя да представи документ за 15 лв. държавна такса и след изпълнение на указанията молбата е изпратена на ВКС по компетентност. При проверка редовността на молбата за отмяна, Председателят на Второ отделение при ТК на ВКС е приел, че с молбата по същество се иска отмяна на влязлото в сила решение на Апелативен съд Б. и дължимата държавна такса се определя съгласно чл. 18, ал. 1 във вр. чл. 1 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, и с разпореждане от 06.01.2014 г. преписката е върната на администриращия съд за събиране на дължимата държавна такса. В изпълнение на така дадените указания на ВКС, с разпореждане № 13/10.01.2014 г. БОС е указал на молителя да довнесе 29 615,90 лв. по сметка на ВКС и го е предупредил за неблагоприятните последици при неизпълнение. Молителят не е изпълнил указания в дадения срок и молбата за отмяна е върната на основание чл. 306, ал. 2 вр. чл. 286 ГПК. Разпореждането е правилно и следва да се потвърди. Законосъобразен е изводът на Бургаски окръжен съд, че са налице предпоставките на чл. 306, ал. 2 вр. чл. 286 ГПК за връщане на молбата за отмяна поради неотстраняване в срок на нередовностите й, свързани с държавната такса. В изпълнение на указанията на ВКС, дадени с разпореждане от 06.01.2014 г., администриращия съд е указал на молителя да довнесе държавна такса и го е предупредил за неблагоприятните последици при неизпълнение. До момента на постановяване на обжалваното определение не са представени доказателства за внасяне на държавната такса. Оплакванията в частната жалба, че всъщност се иска отмяна на определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснат касационен контрол на въззивно решение, са неоснователни, защото с разпореждане № 3/06.01.2014 г. на Председателя на Второ отделение при ТК на ВКС изрично е прието, че се иска отмяна на влязло в сила решение и държавната такса се определя съгласно чл. 18, ал. 1 вр. чл. 1 ТДТССГПК. Следва да се има също така предвид, че молба за отмяна срещу определение постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не допуснато касационно обжалване на въззвино решение, е недопустима, защото това определение не е от категорията на актовете, които решават гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо. При този изход на спора и с оглед фактическата и правна сложност на делото, искането за разноски, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, следва да бъде уважено в размер на 775,65 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определение № 129 от 17.04.2014 г., постановено по ч. т. д. № 118/2014 г. на Бургаски апелативен съд. ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 14 от 05.03.2014 г., постановено по т. д. № 357/2008 г. на Бургаски окръжен съд, с което на основание чл. 306, ал. 2 ГПК е върната подадената от [фирма], [населено място] молба за отмяна на определение № 491 от 03.07.2013 г. по т. д. № 2017/2013 г. на Върховния касационен съд. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на „П., ” (П.) Е., [населено място] сумата от 775,65 лв. разноски по делото. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: