Р Е Ш Е Н И Е № 320 София, 04.07. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 71 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на двете страни по гр.д. № 14923 /2010 г. по описа на Софийски градски съд, г.о., възз. с-в., ІІ „а” г.о., срещу решение от 11.07.2011 г. по делото, с което е отменено решение от 06.08.2010 г. по гр. д. № 13166/2007 г. на Софийски районен съд, 31 състав в частта по иска, предявен от Радиана Г. С. – К. против Н. Б. К., с която е определен размерът на личния принос на Р. Г. С. – К. в придобиването на недвижим имот на 653,389.50 /801,130 идеални части и вместо това е постановено друго, с което е определен такъв в размер на 61,130 /169,713 идеални части (36 %) и е оставено в сила решението в останалата му част, с която е отхвърлен искът на Р. Г. С. – К. срещу Н. Б. К., че е индивидуален собственик на целия имот поради пълна трансформация на лични средства и искът на Н. Б. К. срещу Р. Г. С. – К. за признаване на личен принос (за частична трансформация) в придобиването на имота от 720,000 /801,130 ид. части. Н. К. обжалва решението в частта, с която искът му е отхвърлен и искът на Р. С.- К. е уважен за разликата над 15.45 % и иска да да бъде прието за установено, че той е придобил 84.55 % от процесния имот чрез трансформация на лични средства, а Р. С. е придобила 15.45 % от процесния имот чрез трансформация на лични средства (иск с правна квалификация чл.21,ал.2 СК от 1985 г. (отм.). Р.С. обжалва решението в частта, с която искът и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер и да бъде прието за установено, че е придобила целия имот чрез трансформация на лични средства (иск с правна квалификация чл.21,ал.1 СК от 1985 г. (отм.). Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 390 /23.03.2012 г.. на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК Въпросите са материалноправни въпроси, по тях настоящият състав намира следното : Въпрос по приложението на чл.21,ал.1 и ал.2 СК от 1985 г. (отм.) как се формира придобивната стойност на недвижим имот при разглеждане на исковете за пълна или частична трансформация на лични средства при придобиване изцяло или отчасти с лично имущество на недвижим имот по време на брака от жилищностроителна кооперация (нататък и само ж.с.к.) и в частност, дали сумите, заплатени от член-кооператора на строителя без посредничеството на ж.с.к., за изграждането на обекта влизат в нея. Настоящият състав намира, че : действителната придобивна стойност са разходите за завършването на обекта в готов вид, в нея се включват парични суми, заплатени на ж.с.к. и парични суми, заплатени от член-кооператора на строителя за изграждането на обекта (имота) без посредничеството на ж.с.к.. Въззивният съд е приел момента на придобиването на апартамента в съответствие, а не в противоречие с разрешението, прието с ППВС № 5 /1972 г., т.2.2. Въпрос по приложението на чл.28,ал.1,т.6 и чл.31,ал.1 ЗЖСК: към кой момент следва да се определи окончателната цена на имота (неговата действителната придобивна стойност), който придобива член – кооператор в ж.с.к., ако внесените за имота суми надхвърлят посочената в окончателния разпределителен протокол негова цена и там не е постановено възстановяване на разликата; съответно до кой момент предоставените от единия съпруг суми следва да се считат, че са вложени за придобиването на отделен обект (имот) при осъществяван строеж на сграда и не покриват разходите за довършителни работи, Към момента на завършването на имота в готов вид, като следва да се съобрази и по-голямата степен на завършеност, ако такава е предвидена в устава на ж.с.к., този момент трябва да предхожда или да съвпада с момента на съставянето на окончателния разпределителен протокол по чл.28,ал.1,т.6 ЗЖСК. К. оплаквания са за съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Страните взаимно оспорват касационните си жалби. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение по жалби и на двете страни, предявили искове една срещу друга, въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.35,ал.2,предл. Последно ЗЖСК правото на собственост върху имот, придобит от жилищностроителна кооперация, се придобива с издаването на нотариалния акт. Въз основа на решение на общото събрание на ж.с.к. за извършване разпределение на обектите, е съставен окончателен протокол, с който имотът е предоставен на страните, към момента на съставяне на нотариалния акт те са били съпрузи и двамата са посочени като собственици, от което следва да се приеме, че са придобили имота в съпружеска имуществена общност (СИО). По иска на Н. К. съдът е приел, че действителната придобивна стойност с посочените и представени от него разходни касови ордери от 02.10.1993 г., в който не е посочено основанието, за сумата 280,000 лева; от 08.10.1993 г., в който като основание е посочено „съгласно договор” за 95,000 лева; от 26.10.1993 г. , в който не е посочено основанието, за сумата 175,000 лева; от 19.11.1993 г. за 100,000 лева и от 26.11.1993 г. без посочено основание за 50,000 лева не се установява той да е плащал с лични средства за придобиването на процесния апартамент: с тези РКО са плащани суми на физическо лице С. С. и на фирма „Н.”, а не на ж.с.к. „М.” и не е доказано тези суми да са внасяни от получателя за строителството на процесния имот, те не съвпадат нито като дати, нито като суми със средствата, плащани за апартамент (процесния) както е посочено в представената справка, със събраните по делото доказателства – свидетелските показания на свидетеля П., касиер на ж.с.к., не е установен и произходът на сумите, а и видно от представените по делото доказателства С. С. е внасял още много други суми в полза на ж.с.к.; По иска на Р. С. съдът е приел, че с представените и приети квитанции към приходни касови ордери се установява влагането на средства за процесния апартамент общо за сумата от 61,130 неденоминирани лева – от 27.05.1994 г. за 10,000 лева; 01.07.1993 г. за 32,000 лева, и от 30.04.1996 г. за 7,425 лева и 2,500 лева, тези ПКО са описани в представената справка за вложените средства за процесния апартамент, съдът е приел, че тези средства са вложени от съпругата Р. С. и че от гласните доказателства на свидетеля П. е установено, че в тази справка са описани всички средства, вложени за този имот; Съдът е приел като цена на имота тази, посочената в окончателния разпределителен протокол, т.к. е в компетенциите на общото събрание на ж.с.к. да приеме окончателната цена на имотите (чл.28,ал.1,т.6 Закона за жилищностроителните кооперации) и че разликата между действително платеното за имота и посоченото в протокола създава единствено облигационна обвързаност между ж.с.к. и член-кооператора и няма вещни последици; така съдът е приел, че личните предбрачни средства, вложени от Р. С. за придобиване на процесния имот са 61,130 лева от 169,713 лева и следователно това е (61,130 /169,713) частта (идеалната) от имота, за която следва да бъде признато, че е придобита от Р.С. с лични средства и е нейна лична собственост; съдът е приел, че сумата по ПКО от 30.11.1998 г. не обосновава придобиването в лична собственост, т.к. е внесена и от двете страни и то за разходи по нотариалния акт, както и внесената с квитанцията от 21.10.1994 г. сума 40,000 лева съгласно решение на о.с. на ж.с.к. от 21.10.1994 г., т.к. видно от самата квитанция, парите са внесени от Б. К. (баща на Н. К.) и В. С. (майка на Р. С.). По доводите за неправилност на решението по чл.281 ГПК : По жалбата на Н. К.: Доводите са за необоснованост и неправилност на изводите на въззивния съд, че придобивната стойност на имота не е 801,130 (неденоминирани ) лева, въпреки, че със заключението на ССЕ е прието, че платената за процесното жилище сума е 886,561.20 лева, че той (Н. К.) не е платил 700,000 (неденоминирани) лева и че от платената от родителите на страните сума 40,000 лева не следва да му се признае сумата 20,000 лева, при което да му се признае че 720,000 /801,130 идеални части (84.55 %) от имота са негова лична собственост, като не оспорва, че платената от Радиана С. сума е 146,561.20 лева от тази сума (801,130 лева) (15.45 %). С оглед дадения отговор на изведения първи въпрос доводите са частично основателни: Установено е и не се спори, че Н. К. и С. С. са подписали РКО. Доколкото бъде установено, че Н. К. е бил член-кооператор (ще бъде обсъждано по същество) и че С. С. е извършвал строителни работи по сградата на ж.с.к. (ще бъде обсъждано по същество) и доколкото в ордерите от 02.10.1993 г. и 08.10.1993 г. е посочено като основание на плащането „строеж на апартамент 22 (процесния), следва да се приеме, че тези плащания (на сумата 375,000 неденоминирани лева) се включват в действителната придобивна стойност на апартамента. Установено е и не се спори, че тези средства са заплатени преди брака им и по време на предходните за тях бракове), следователно те са лични средства. В следващите два ордера – от 26.10.1993 г. за сумата 175,000 лева и от 19.11.1993 г. за 100,000 лева е написано, че са платени от фирма Н. на С. С. и като основание – „съгласно договор”, по делото има удостоверение по регистрацията на „Н. – К., С. и с-ие” СД в ликвидация (през 2009 г.) (л.190), от което е видно, че е събирателно дружество, че има ЕИК от 1992 г. и Н. К. не е посочен между съдружниците. Не е представен и договор между [фирма] и С. С., от който да могат да се направят изводи, съответни на твърденията на Н. К.. Следователно от отразеното в ордерите не може да се направи извод, че парите са платени от Н. К. за изграждането на процесния апартамент, нито дори, че парите са били на Н. К., поради което доводите му са неоснователни, а изводите на въззивния съд – обосновани и правилни. За ордера от 26.11.1993 г. за 50,000 лева, подписан е от Н. К. на „броил сумата” и от С. С. посоченото основание е „съгласно договор”, доколкото не са установени и не се твърдят други отношения между двамата, освен такива, свързани с изграждането на процесния апартамент, следва да се приеме, че и тази сума е платена за него и се включват в действителната придобивна стойност на апартамента. Основателен е доводът, че платените от родителите на страните преди брака – на 22.11.1994 г. 40,000 лева (л.152) за процесния апартамент, за които не е посочено основание, нито е посочено разпределение, следва да се считат платени по 20,000 лева за всеки един от тях. Така платеното от Н. К. и за него във връзка с процесния апартамент е в общ размер 445,000 лева. По жалбата на Р.С.: Д. на Р. С., че независимо от способа за придобиване – снабдяване с нотариален акт по време на сключен между страните по делото брак, то апартаментът е изплатен преди това и преди сключването на брака, е основателен. Но по това не се и спори. Неоснователен е доводът, че Н. К. не е бил член-кооператор, т.к. той е посочен като такъв заедно с нея в представения по делото окончателен разпределителен протокол (л.112 и сл., л.127 и сл.) от 06.03.1998 г., в писмо и списък, изпратени от ж.с.к. на нотариуса, подписан от председателя, секретаря и член на УС ж.с.к. (л.203 и л. 200), необходимо за изготвяне на нотариалните актове, а и в нотариалния акт за придобиването на процесния апартамент са посочени Н. К. и Р. С. по изричната воля и на двамата, от което следва, че платените от Н. К. преди брака между двамата суми за процесния апартамент са с негови лични средства и за придобиването от него на собственост върху апартамента. Основателен е доводът, че платеното от нея преди брака между страните (22.03.1998 г.) е изплатено с нейни лични средства. Но доводът, че апартаментът е изплатен изцяло с нейни средства, е неоснователен, доколкото настоящият състав приема, че за Н. К. са заплатени 445,000 лева, които са част от неговата придобивна стойност. С оглед отговора на изведените въпроси е неоснователен доводът и, че платените направо на строителя суми, както и тези, внесени в ж.с.к. за изграждането на имота, над размера на цената, определена с окончателния разделителен протокол - 169,713 (л.127), не са част от действителната придобивна стойност. С оглед отговора на изведените въпроси е основателен доводът, че всички платени от Р.С. на ж.с.к., отразени в картона за захранване на апартамента, за периода от 1994 г. до 1996 г. парични средства, са част от неговата действителна придобивна стойност. Тя ще бъде изчислена при разглеждането на спора по същество. По изложения вече аргумент за платени в полза на Р. С. следва да се считат и 20,000 лева от платените от родителите на страните 40,000 лева във връзка с процесния апартамент. При тези изводи и т.к. не се налага извършването на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество: Настоящият състав приема, че процесният апартамент е придобит от страните по делото по време на брака – със съставен на основание чл.35,ал.2 ЗЖСК на 26.10.1995 г. нотариален акт (л.98) - чрез възмезден придобивен способ, но не е попаднал в съпружеската имуществена общност (нататък и само с.и.о.) между двамата, т.к. всички парични суми за придобиването му са заплатени преди сключването на брака между страните на 22.03.1998 г., т.е. с лични средства, с това презумпцията на чл.19,ал.3 СК от 1985 г. (отм.) е оборена. Доколкото е установено, че всеки от страните е бил член-кооператор и че не само Р.С. е заплащала парични средства за изграждането и придобиването на апартамента, а и Н. К. и че средствата на всеки един от двамата са били лична собственост, то следва извод, че искът на Р. С. с правно основание чл.21,ал.1 СК – за пълна трансформация на лични парични средства е неоснователен. При този извод следва да се обсъди за какъв дял от апартамента е основателен искът и за частична трансформация на лични средства - с правно основание чл.21,ал.2 СК, както и основателността на иска на Н. К. с правно основание чл.21,ал.2 СК (да се установи трансформацията на лични средства на всеки един от двамата при придобиването на апартамента).. От представената справка, съставена от касиер на ж.с.к. „М.” за внесени суми по захранване на ап.22 (процесният) (л.106), както и от неподписания счетоводен картон за захранване на процесния апартамент (л.107), се установява, че с посочени ПКО до 30.04.1996 г. са внесени общо 252,599 лева, до 02.12.1996 г. са внесени още 60,000 лева, отделно са внесени на две вноски на 30.04.1996 г. 14,850 лева за закупуване на дворното място (с площ 300 кв.м.) и 2,500 лева за прокарване на чифтов телефонен кабел. С оглед отговора на изведените въпроси вноските в общ размер на 329,949 лева представляват част от действителна придобивна стойност на процесния апартамент. От разпита на свидетеля К. П. (л.158,стр.2) се установява, че тя е съставила счетоводния картон (л.107), който е представен по делото в препис, но разполага и носи оригинала, в него са отразени приходните ордери за захранването на суми по изграждането на апартамента, за всеки апартамент има отделен картон, има суми, които не са отразени в картона, но те са отразени в изготвената от нея справка (тази на л.106, обсъдена вече), за която твърди, че отразява вярно внесените суми, както и че тя е била касиер на кооперацията, единствено тя е съхранявала сумите и е отговаряла за тяхното изразходване. Твърди, че С. С. е бил един от строителите-подизпълнители на сградата до степен „карабина” (груб строеж). Първоначално парите са захранвани от С. С. и в картона е отбелязвано кои ордери са внасяни от него, посочва ги по номера, следващите суми по справката са внасяни от Р. С.. Платежните документи (ордери) на които се позовават страните, са представени по делото. Въз основа на тях е изготвено заключението на ССЕ (л.186 и сл.), с което е установено следното : че по делото са представени платежни документи за платени за процесното жилище общо 866,561.20 лева, от които са представени документи за платени от Н. К. 700,000 лева; вещото лице признава на всяка една от страните по 20,000 от платените от родителите им 40,000 лева, а на Р. С. признава за платени 126,561.20 лева. Съдът намира, че вещото лице е обсъдило всички представени платежни документи, изчисленията му са верни и не се оспорват. При съвкупната преценка на платежните документи, заключението на вещото лице и свидетелските показания на свидетеля П. настоящият състав намира следното : Относно платено за Н. К.: Един от представените документи е изключен от доказателствата по делото (ордер от 26.11.1993 г. за 50,000 лева), поради доказаната му по делото неистинност. За част от ордерите настоящият състав прие, че не удостоверяват плащания от Н. К. с негови средства във връзка с придобиване на процесния апартамент, поради което по отношение на тези ордери настоящият състав не основава изводите си на тази част от заключението на вещото лице, което ги съобразява, а основава изводите си на тази част от заключението, която съвпада с изложените му по-горе в частта по жалбата на Н. К. изводи) Така се получава следното : 425,000 платени от Н. К. плюс 20,000 лева, платени от баща му в негова полза, равно на 445,000 лева. Относно платеното от строителя С. С.: За апартамента са направени девет вноски от С. С. за периода от 1991 г. до 1994 г. с посочените в справката (на л.106) първи девет ордера, ордерите са представени по делото (на листове от 153 до 158 вкл.). При съвкупна преценка на всички събрани доказателства и доколкото платените от Н. К. на строителя суми не са отразени в справката и са повече от платените от С. С. суми и е отразено, че между тях има договор, а не се сочи никакво друго основание за плащанията от С. С. за процесния апартамент, настоящият състав приема, че платените от С. С. суми, съответстват на част от парите, които му е платил направо Н. К., а с останалите са платени строителни работи. Затова те не следва да бъдат включвани повторно (извън платеното от Н. К. на С. С.) в действителната придобивна стойност. Относно платеното за Радиана С.: С представените от нея ордери (от номер десет до края на справката (на л.106) и със заключението на вещото лице е установено, че тя е платила общо 126,561.20 лева, към които следва да се добавят и 20,000 лева, платени от майка и в нейна полза, което е равно на 146,561.20 лева. Общата сума е в размер на платените за Н. К. 445,000 лева, част от които са внесени в ж.с.к. от строителя, на който са платени, плюс платените за Р. С. 146,561.20 лева, което е равно на 591,561.20 лева, настоящият състав приема, че това е действителната придобивна стойност на апартамента и дяловете на всяка една от страните съответстват на приетото за платено от и за нея - 445,000 / 591,561.20 за Н. К. и 146,561.20 / 591,561.20 за Р. С.. За тези части от собствеността исковете на всеки един от двамата е основателен, за разликата до пълните предявени размери – неоснователен. От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отмененов съответната част съобразно изложените мотиви и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете на страните да бъдат уважени и отхвърлени за съответните части съобразно изложените мотиви. Всеки един от жалбоподателите претендира разноски, искането им е основателно съобразно уважената част от исковете им. Искът на Н. К. е уважен за 89 % (признат е за собственик на 75.22 % ид.ч. от апартамента от претендираните 84.55 %), той има право на съответния процент от заплатените от него 1,963.42 лева за касационната инстанция - 1,747.44 лева. Р. С. има право на 24.775 % от направените от нея разноски (за такъв процент от целия имот е призната за собственик) за касационната инстанция – 363.42 лева – 90.04 лева. С оглед различните изводи на касационната и въззивната инстанция - уважаването от касационния съд на иска на Н. К. по чл.21,ал.2 СК (отм.) и определянето на по-малък размер на частичната трансформация за Р. С. е неоснователно искането на Р. С. за изменението на въззивното решение в частта за разноските, с което са присъдени разноски на Н. К. единствено с оглед отхвърлената част от иска на Р. С., но не и с оглед неговия иск, който е отхвърлен (решението на първоинстанционния съд за това е потвърдено от въззивния съд). Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 11.07.2011 г. по гр.д. № 14923 /2010 г. по описа на Софийски градски съд, г.о., възз. с-в., ІІ „а” г.о.. в частта, с която искът на Р. Г. С. – К. срещу Н. Б. К. с правно основание чл.21,ал.2 СК от 1985 г. (отм.) за апартамент № **, в [населено място], [улица], вх. , ет., заедно със съответното мазе и таван и ид.ч. от общите части от сградата и от мястото е уважен за разликата над 146,561.20 / 591,561.20 ид.ч. до 61,130 /169,713 ид.ч. Вместо това постановява: На основание чл.21,ал.2 СК от 1985 г. (отм.) признава за установено по иска на Н. Б. К. срещу Р=Г. С. – К., че Н. Б. К. е индивидуален собственик на 445,000 / 591,561.20 идеални части от придобития по време на брака между двамата апартамент № **, в [населено място], [улица], вх. , ет., със застроена площ 88.65 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, баня, тоалетна, предверие и тераси, при граници : от изток – двор, от запад – стълбище и двор, от север – двор и от юг – апартамент № , заедно с мазе № с площ от 12.96 кв.м. при граници: мазе № , и коридор, английски двор и коридор, мазе № и двор, заедно с таван № с площ 6.52 кв.м. при граници : таван № , таван № и тераса, двор и коридор и заедно с 2.223 % ид. ч. от сградата и от дворното място, която е придобил чрез трансформация на лични средства. На основание чл.21,ал.2 СК от 1985 г. (отм.) признава за установено по иска на Р. С. срещу Н. Б. К., че Р. Г. С. – К. е индивидуален собственик на 146,561.20 / 591,561.20 идеални части от придобития по време на брака между двамата апартамент № , в [населено място], [улица], вх. , ет., със застроена площ 88.65 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, баня, тоалетна, предверие и тераси, при граници : от изток – двор, от запад – стълбище и двор, от север – двор и от юг – апартамент № , заедно с мазе № с площ от 12.96 кв.м. при граници: мазе № , и коридор, английски двор и коридор, мазе № и двор, заедно с таван № с площ 6.52 кв.м. при граници : таван № , таван № и тераса, двор и коридор и заедно с 2.223 % ид. ч. от сградата и от дворното място, която е придобила чрез трансформация на лични средства. Оставя в сила решението в останалата обжалвана част. Осъжда Г. С. – К. да заплати на Н. Б. К. сумата 1,747.44 лева разноски по делото. Осъжда Н. Б. К. да заплати на Р. Г. С. – К. сумата 90.04 лева разноски по делото.. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.8 71_12_dec_290gpc_21sk@28zjsk ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.