Р Е Ш Е Н И Е № 313 гр. София, 06 ноември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Гебрев ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 883 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. М. А. против решение № 75 от 29.04.2015 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 68/2015 г. Жалбоподателят се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди, че съдът не е обсъдил и анализирал всички факти и обстоятелства от предмета на доказване по делото, в т. ч. данните за личността на подсъдимия А. с определящо значение при индивидуализация на наказанието; че съдът незаконосъобразно е отказал приложението на чл. 58, б. „а” НК; че наложеното наказание е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се претендира за изменяване на решението и намаляване на наказанието чрез приложението на чл. 55 НК и отлагане на неговото изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. Г.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 2 от 13.01.2015 г. по н. о. х. д. № 434/2014 г. на Великотърновския окръжен съд подсъдимият М. М. А. е признат за виновен в това, на 28.08.2013 г. в [населено място], [община], като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си, да е направил опит умишлено да умъртви малолетната Н. М. А., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК е наложено наказание от пет години и четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 191, ал. 1 ЗИН да бъде изтърпяно в поправителен дом при първоначален общ режим. Великотърновският окръжен съд се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 75 от 29.04.2015 г. по в. н. о. х. д. № 68/2015 г. Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата относно закона (ЗИНЗС) при определяне на първоначалния общ режим и мястото на изтърпяване на наказанието – поправителен дом. В останалата част е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Доводите за съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивният съд не изпълнил процесуалното си задължение обективно, всестранно и пълно да изясни всички съществени обстоятелства, отнасящи се до личността на подсъдимия и включени в пределите на доказване, не могат да бъдат възприети. Изложените мотиви в решението позволяват на Върховния касационен съд да се убеди, че съдът е разполагал и отчитал достатъчно пълен обем от информация за семейната среда и материалните условия, при които е живял подсъдимият, поведението му преди и след деянието в семейството, в училището и като цяло в обществото, физическото и интелектуално равнище на непълнолетния, специализирано изяснени с помощта на експертите. Жалбоподателят неоснователно поддържа и оплакването за нарушение по чл. 339, ал. 2 НПК. Твърди, че Великотърновският апелативен съд не е коментирал всички аргументи на защитата за липсата на умисъл за умъртвяване и не е отговорил на въпроса защо подсъдимият, бидейки в непосредствена близост до сестра си, не е извършил други действия, които биха довели неизбежно до смъртта й (напр. не е нанесъл удар в сърцето на пострадалата, не е прерязал гърлото или намиращите се в близост сънни артерии). Поначало за наличието на умисъл е достатъчно подсъдимият А. да е съзнавал, че като нанася със значителна сила от съвсем близко разстояние удар с кухненския нож, забивайки острието с цялата му дължина от 11,5 см. в такава уязвима и жизнено важна област от човешкото тяло каквато е главата, може да лиши от живот Н. М. А.. Независимо че ударът е бил само един, посочените обстоятелства и всички други, предшествали извършването на деянието (хвърлянето на желязна пила срещу пострадалата и закана за убийство) законосъобразно са послужили на съда по същество да обоснове субективната страна на престъплението, отхвърляйки и доводите на защитника с подробни и изчерпателни съображения. Мотивите на въззивното решение не могат да оправдаят и твърдението за нарушение на чл. 56 НК, тъй като съдът повторно бил оценявал като отегчаващо отговорността обстоятелство опита за убийство на малолетно дете, което е въведено като квалифициращ признак, обуславящ по-тежко наказуемия състав на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4 НК. Великотърновският апелативен съд е съобразил близката родствена връзка между подсъдимия и пострадалата (брат и сестра), поради което неоснователно е оплакването, че при индивидуализация на наказанието незаконосъобразно е отчел обстоятелство, което законът е взел предвид при определяне на престъплението. В съгласие с разпоредбата на чл. 58, б. „а” НК съдът е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелството, че деянието на подсъдимия А. представлява опит, съобразявайки и установените по делото обстоятелства по чл. 18, ал. 2 НК. Законосъобразно е мотивирал заключението, че предвид цялостната характеристика на конкретния случай липсват предпоставките за приложение на чл. 55 НК. Основателни са доводите на жалбоподателя, че при индивидуализация на наказанието, след редукцията по чл. 63 НК, съдът е подценил относителната тежест на част от смекчаващите отговорността обстоятелства и напълно е игнорирал други от тях. Като смекчаващи отговорността обстоятелства е взел предвид направеното самопризнание още на досъдебното производство, негативното влияние на семейната среда на домашно насилие, в която от дълги години е живеел непълнолетният и данните, извлечени от съдебнопсихиатричната експертиза за копирания модел на поведение на бащата, характерно с постоянно съпътстваща агресия не само към майката, но и към децата. Великотърновският апелативен съд е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство неблагоприятните сведения за личността на подсъдимия, основани на предишно осъждане и прилаганите възпитателни мерки по ЗБППМН. Пропуснал е обаче да отдаде нужното внимание на специфичната връзка между предходните действия на непълнолетния с бащата, нормалните отношения на подсъдимия с околните, извън затворения кръг на родителското обкръжение и видимото отсъствие на своевременни и ефикасни действия от страна на специализираните институции, насочени към реално ограничаване на риска за децата, като се има предвид последващата положителна промяна в резултат на възпитателна работа с непълнолетния по време на престоя му в учебно-професионалния център (с. О. могила, [община]). Въззивният съд изцяло е игнорирал като смекчаващи отговорността обстоятелства тежкото материално положение и ниския социален статус на семейството, които в решителна степен са обусловили конкретната реакция на подсъдимия, свързана с преживяванията му за материална загуба (на използвания от пострадалата и подарен на семейството „DVD плеър”, който подсъдимият считал, че сестра му е повредила), обективно и последователно демонстрираното разкаяние, съжаление и критичност веднага след деянието, а и в рамките на процеса. Относителната тежест и значение на съвкупността от смекчаващи отговорността обстоятелства потвърждават касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Целите на наказанието очевидно могат да бъдат постигнати и с по-ниското наказание от пет години лишаване от свобода, индивидуализирано при условията на чл. 54 НК, което предвид изискванията на чл. 58а, ал. 1 НК следва да бъде редуцирано на три години и четири месеца лишаване от свобода. Решението на въззивния съд подлежи на изменяване в посочения смисъл. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 75 от 29.04.2015 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 68/2015 г., като намалява наложеното наказание на подсъдимия М. М. А. от пет години и четири месеца лишаване от свобода на три години и четири месеца лишаване от свобода. Потвърждава въззивното решение в останалата му част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: