Р Е Ш Е Н И Е № 83 София, 04 юли 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесети април …………........... 2017 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................... ЧЛЕНОВЕ: .. Даниела Атанасова ............................. .. Мая Цонева ......................................... при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Божидар Джамбазов ........, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 242 .. / .. 2017 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подаден в срок протест от прокурор във Военно-апелативна прокуратура. Протестира се присъда № 2 от 18.01.17 г., постановена по ВНОХД № 83/2016 г. по описа на Военно-апелативния съд. Със същата е отменена частично присъда № 48 от 25.10.16 г. по НОХД № 184/16 г. по описа на Пловдивския военен съд (ПВС), като подсъдимия Д. И. П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК. Отменена е и в частта по приложението на чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК, чл. 23 и чл. 66, ал. 1 от НК. Изменена е по отношение на наложеното на П. наказание по чл. 338, ал. 1, пр. 1 от НК, като за това деяние му е наложена глоба в размер на 2 000.00 лева. Присъдата е протестирана като незаконосъобразна в частта, с която П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, както и като явно несправедлива по отношение на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 338 от НК. Протестът не се поддържа в съдебно заседание от представителя на ВКП. Последният излага съображения за неговата неоснователност. Пледира въззивната присъда да се остави в сила. Защитата на подсъдимия иска обжалвания съдебен акт да се остави в сила, като изцяло споделя мотивите на апелативната инстанция. Счита, че наложеното на П. наказание по чл. 338 от НК е достатъчно тежко. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените по делото съдебни актове, постъпилия протест, посочените основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С цитираната първоинстанционна присъда П. е признат за виновен в това, че 29.01.16 г. в жилището си в [населено място], [улица], /етаж/, /ап./, в нарушение на чл. 59, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), държал два броя законно притежавано оръжие – ловна пушка успоредка, марка „марка“, 12 калибър, № 8601861 и карабина марка „марка“, /калибър/, № /номер/ с четири броя боеприпаси за последната, като не е взел необходимите мерки за сигурност, поради което и на осн. чл. 338, ал. 1, пр. 1 и чл. 54 от НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че по същите време и място държал един брой ловна пушка успоредка, марка „марка“, /калибър/, със сериен № /номер/, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на осн. чл. 339, ал. 1, пр. 2 и чл. 54 от НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода. На осн. чл. 23 от НК му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ години, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от ПЕТ години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски. С обжалваната по касационен ред присъда съдът е отменил първоинстанционната по отношение на обвинението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК и вместо нея е постановил нова, с която е признал П. за невиновен и го е оправдал. Изменил е същата относно осъждането на подсъдимия по чл. 338, ал. 1, пр. 1 от НК, като е намалил наказанието от една година лишаване от свобода на глоба в размер на 2 000,00 лв. Отменил е първоинстанционния акт по приложението на чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК за инкриминираната пушка „марка“ и по приложението на чл. 23 и чл. 66, ал. 1 от НК. Потвърдил е присъдата на ПВС в останалата и част. П. до ВКС протест не отговаря в достатъчна степен на изискванията за касационна проверка, очертани в разпоредбите на Глава ХХІІІ от НПК, като изрично в него е посочено, че след запознаване с мотивите на въззивната инстанция ще се представи допълнително писмено изложение, което не е направено. Твърди се, че при постановяването на новата присъда съдът не се е съобразил с многобройните и категорични доказателства, които подкрепят обвинението и които правилно и аргументирано са възприети в мотивите на първата съдебна инстанция. Такива не са посочени в касационния протест. Прокурорът – касатор счита, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, мотивирана и справедлива – причина да не поддържа подадения протест пред въззивния съд. Напълно споделя изложените към тази присъда мотиви, поради което е намерил за излишно да ги повтори и пресъздаде в протеста пред ВКС. По същия неприемлив начин е протестирал въззивния акт по отношение на намаленото наказание на П. за извършеното от него престъпление по чл. 338 от НК, без да посочи конкретни доводи, свързани с основания, относими към конкретната санкция. Така обоснован, касационният протест е в противоречие с правото на защита, доколкото от страна на защитата и подсъдимия не може да се вземе отношение по точно мотивирани касационни доводи, които да бъдат оборени в настоящото производство. Протестът влиза в колизия с разпоредбите на чл. 346, т. 1 от НПК относно предмета на касационно обжалване и задължителното съдържание по чл. 351, ал. 1 от НПК на касационната жалба и протест. Предмет на касационната проверка е единствено новата присъда на апелативния съд, а не преценка на акта на първата инстанция или съпоставка между двете присъди. ВКС следва в решението си да вземе отношение по конкретни касационни доводи, насочени към съдържанието на въззивния акт, свързани с изчерпателно залегналите в НПК касационни основания – незаконосъобразност, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост наказанието. Доколкото в касационния протест се сочат конкретни факти, залегнали в обвинението и относими към решаване на делото по същество във връзка с повдигнатото обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК, настоящата инстанция ще вземе отношение по тях и по приложението на материалния закон. По настоящото делото не се спори, че на 29.01.2016 г. във ведомственото си жилище в [населено място] подсъдимият е държал инкриминираната пушка – оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, собственост на починалия му на 20.11.2015 г. баща И. П., без да има надлежно разрешение, каквото се изисква по силата на специалния закон и е нарушил мястото за съхранение на оръжието от [населено място], без да има надлежно издадено разрешение за придобиването му (диспозитив на обвинителния акт). На базата на тези инкриминирани факти прокуратурата е приела, че П. е нарушил чл. 59, ал. 3 от Закона – „Който намери взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, незабавно уведомява органите на МВР, без да наруши месторазположението им.“, и чл. 50, ал. 3 от същия закон, указващ че „Лицата по ал. 1 и ал. 2 (чл. 50) могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта за съхранение или по постоянен адрес на физическото лице.“, като незаконосъобразно ги е свързал с бланкетната норма на чл. 339, ал. 1 от НК и други установени и приети по делото факти – инкриминираната пушка е законно притежавана от бащата на подсъдимия, държана е заедно със законно притежаваните от П. две ловни оръжия в една и съща оръжейна каса в [населено място], където баща и син се водели на отчет като ловци и където било мястото за съхранение на оръжието. Седмица или две преди 29.01.2016 г. подсъдимият е пренесъл оръжието от [населено място] в дома си в [населено място]. На 22.01.2016 г. П. отишъл в РПУ – [населено място], където подал заявление с искане да получи разрешение за придобиване на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 51 см, към което приложил вносна бележка за придобиване на ловно оръжие и нотариално заверен препис от удостоверение за наследници. На 24.02.2016 г. на подсъдимия било издадено разрешение за придобиване, ведно с контролния талон към него, от началника на РПУ – [населено място] (л. 85, НОХД). На базата на тези установени обстоятелства ПВС е направил неправилен фактически извод с елемент на предположение – П. е подал искане и съответно по-късно е получил разрешение да придобие чрез закупуване ново оръжие, а не да придобие по наследство инкриминираната пушка. Този извод влиза в противоречие с приложените по делото писмени доказателства – заявление от подсъдимия да му бъде издадено разрешение за придобиване на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 51 см и боеприпаси (л. 50, ДП), придружено с нотариално заверено копие от удостоверение за наследници (л. 42 и л. 43, ДП и удостоверение от нотариус А., л. 46, ДП). Наследената пушка е със същите характеристики. Съгласно чл. 76, ал. 1 и ал. 3, т. 1 и т. 2 от Закона, за получаване на разрешение за придобиване по наследство на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях българските граждани подават заявление по образец, в което посочват и начин на придобиване, име и адрес на наследодателя, придружено с документ, удостоверяващ начина на придобиване при наследство (чл. 76, ал. 4, т. 1 от ЗОБВВПИ). В приложеното на л. 50 от ДП заверено копие по образец на заявление от П. от 21.01.2016 г., придружено със заверен нотариално препис от удостоверение за наследници на починалия наследодател И. П., изрично не е посочен начинът на придобиване на оръжието – по наследство, който обаче е видим, доколкото при другите начини на придобиване на огнестрелно оръжие не се изисква име и адрес на наследодателя. Така подаденото заявление е прието без забележки от съответния служител на служба КОС, който е направил проверка по реда на чл. 83, вр. чл. 77, ал. 2 и ал. 4 от ЗОБВВПИ (подсъдимият е имал вече издадено разрешително за съхранение, носене и употреба на ООБ (огнестрелно оръжие и боеприпаси) за ловни цели, срокът на който не е бил изтекъл) и е сезирал с докладна записка от 22.01.2016 г. (л. 49, ДП) съответния инспектор с предложение да бъде издадено разрешение за придобиване на ООБ. Такова е издадено на 24.02.2016 г. (л. 56, ДП) и получено от подсъдимия на 05.04.2016 г. срещу подпис (л. 49, ДП). В самото разрешение също не е посочен начинът на придобиване на оръжието. В самия образец липсват указания задължително да се впише начинът на придобиване. Заявлението не е върнато от съответния служител за допълване. Не са констатирани непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона, П. не е уведомяван писмено и не му е даден 30-дневен срок за отстраняване им (чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ). Производството по издаване на разрешението не е прекратено (чл. 83, ал. 3 от ЗОБВВПИ). Не е направен мотивиран отказ за издаване на разрешение (чл. 83, ал. 6), подлежащ на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 83, ал. 6). Ето защо, възприетите фактически обстоятелства не водят до приетия извод, че П. е искал да придобие друго огнестрелно оръжие, а не инкриминираната пушка, останала в наследство от неговия баща. Въззивната присъда е законосъобразна, тъй като действията на П. не са в противоречие с разпоредбите на ЗОБВВПИ за придобиване на огнестрелно оръжие по наследство. При наследяването на такова оръжие, законно държано и употребявано от наследодателя, наследникът има задължение в 14-дневен срок от приемането на наследството да подаде заявление по образец до съответните органи на МВР по местонахождението на обекта за съхраняване или по постоянния си адрес за издаване на разрешение за придобиване (чл. 50, ал. 4 от ЗОБВВПИ). Законът използва институт на наследственото право – приемане на наследство, без да даде самостоятелно значение на този израз, т.е. препраща към Закона за наследството (ЗН). Съгласно чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за приложение на Закона за нормативните актове, думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същи смисъл във всички нормативни актове, съответно в един такъв. Наследството се придобива с приемането му и произвежда действие от откриване на наследството – смъртта на наследодателя (чл. 48, ал. 1 от ЗН). Приемането на наследството може да стане с писмено заявление до районния съдия, както и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да го приеме (чл. 49 от ЗН). В случая това установено конклудентно действие е станало „седмица или две“ преди 29.01.2016 г. с пренасянето на инкриминираната наследствена пушка от [населено място] в [населено място], съгласно приетите фактически обстоятелства от предходните инстанции, което е съобразено и със задължението на подсъдимия за опазване на оръжието от кражби и достъп на други лица до него (чл.59, ал. 1 от ЗОБВВПИ). В рамките на този 14-дневен срок П. е подал на 22.01.2016 г. заявление с искане да получи разрешение за придобиване на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 51 см. Същото е придружено с необходимите документи по чл. 76, ал. 4 от ЗОБВВПИ за удостоверяване на начина на придобиване на оръжието – акт за смърт на наследодателя и удостоверение за наследници, заверен билет за лов съгласно Закона за лова и опазване на дивеча (чл. 77, ал. 2 от ЗОБВВПИ), както и валидно разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие по чл. 77, ал. 4 от ЗОБВВПИ. Заявлението е удовлетворено с издадената заповед от 24.02.2016 г. за издаване на разрешение за придобиване, ведно с контролния талон към него от началника на РПУ – [населено място]. В случая, ако не бе издадена цитираната заповед за придобиване на огнестрелното оръжие по наследство, а мотивиран отказ за издаване на такова по силата на чл. 83, ал. 7 от ЗОБВВПИ, за П., като наследник, възниква задължението незабавно след получаването на решението за отказ да предостави оръжието в съответната служба на МВР с възможност да се прехвърли собствеността на друго лице, получило разрешение за придобиване. Следва да се направи ясно разграничение на задълженията на наследника на законно придобито оръжие от наследодателя и на лице, намерило взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, незабавно да уведоми органите на МВР, без на нарушава месторазположението им (чл. 59, ал. 3 от ЗОБВВПИ). Последната разпоредба е създадена с цел да се запази живота и здравето на гражданите, намерили посочените изделия – източник на повишена опасност, както и да се предотврати незаконното придобиване, съхранение и/или носене и употребата им. Волята на законодателя за различията между режима на придобиване по наследство и при намиране на оръжие ясно е изразена и в административнонаказателните разпоредби по ЗОБВВПИ в чл. 177, вр. чл. 50, ал. 1 – 3, вр. ал. 4 и по чл. 183, ал. 2, изразяващи се в основанието (неспазване на определения срок за подаване на заявление при наследяване, съответно липсата на срок за уведомление или промяна на местоположението при намиране) и размера на предвидената санкция. По отношение на твърдението за явна несправедливост на наложеното на П. наказание по чл. 338 от НК военният прокурор отново препраща към аргументите на първоинстанционния съд. Като отегчаващи отговорността обстоятелства могат да бъдат взети предвид, че инкриминираните пушки са две, карабината е била с поставен пълнител с четири патрона (не е прието карабината да е била с патрон в патронника и със спуснат предпазител) и възможния достъп до тях на осемгодишния син на П.. При възприетото от двете предходни съдебни инстанции значително преимущество на смекчаващи отговорността обстоятелства и посочените отегчаващи такива определеното на подсъдимия наказание глоба в размер на 2 000.00 лв. не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Съгласно посоченото по-горе, протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2 от 18.01.17 г., постановена по ВНОХД № 83/2016 г. по описа на Военно-апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................