Ключови фрази
Обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа * надлежна страна


Р Е Ш Е Н И Е

№ 133

ГР.София, 29.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 30.05.2016 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

при участието на секретаря Северина Толева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5002/14 г.,
за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Н. Н. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. № 13567/12 г. от 6.12.13 г. в допуснатата до обжалване част, с която е обезсилено първоинстанционното решение по частичните искове на касатора срещу държавата, представлявана от министъра на финансите с пр. осн. чл.49 и 45 ЗЗД, вр. с чл.7 от Конституцията на РБ, вр. с чл.13 от ЕКЗПЧОС и чл.86, ал.1 ЗЗД и производството по исковете е прекратено като недопустимо. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК, след констатацията, че по въпроса за процесуална легитимация на държавата като ответник по деликтния иск, въззивното решение противоречи на цитираната в определението за допускане на обжалването практика на ВКС и съдилищата.
Касаторът Н. Н. поддържа жалбата и моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно и делото – върнато на въззивния съд за произнасяне по съществото на предявения срещу Държавата иск.
Ответникът по жалба Държавата чрез Министъра на финансите/МФ/ я оспорва като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпроса, по който е допуснато обжалването: в задължителната практика на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК и в трайната практика на съдилищата, цитирана в определението за допускане на обжалването се приема, че на основание чл. 7 от Конституцията на РБ, държавата отговоря пряко за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалният закон уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД. По тези съображения е прието, че предявеният иск срещу държавата е допустим и следва да бъде разгледан, като въпросът за неговата основателност касае съществото на спора / опр. по ч.гр.д. №3266/13 г. на ВКС, трето г.о., опр. по ч.гр.д. №23/12 и опр. по ч.гр.д. №212/11 г. на ВКС, четвърто г.о./.
Тази практика, постановена за сходни с процесния случаи, се споделя от настоящия състав на ВКС, който постановява решението си въз основа на нея, съобр. чл.291,т.1 ГПК. Цитираните във въззивното решение решения на ВКС по чл.290 ГПК и определения по чл.274, ал.3 ГПК не са в противоречие с тази практика, като се отчете разликата в основанието на кумулативно предявените срещу Държавата и срещу Прокуратурата на РБ по настоящото дело искове.
С исковата молба деликтната отговорност на държавата се търси на осн. чл.49 ЗЗД, вр. чл.47 от Х. за основните права в ЕС, вр. с чл.13 от ЕКЗПЧОС и чл.7 от Конституцията – за това, че не е изпълнила задължението си по чл.13 от ЕКЗПЧОС и не е осигурила ефикасни средства за защита на ищеца от деликта, извършен от втория ответник/ Н. В./, на когото са предоставени властнически правомощия от името на държавата. Гаранционно-обезпечителната отговорност на Прокуратурата се претендира за неправомерните действия на втория ответник /Н. В./, намиращ се в служебни правоотношения с нея. Или основанията - обстоятелствата, на които се основават двата кумулативно съединени иска не са еднакви, за разлика от разгледания в опр. по ч.гр.д. №3/10 г. на трето г.о. на ВКС случай, и държавата е легитимирана да отговаря по предявения срещу нея деликтен иск по съображенията, изложени в опр. по гр.д. №3266/13 г. на ВКС, трето г.о. В практиката на ВКС е изяснено още, че искът е деликтен – с пр. осн. чл.49 ЗЗД, за вреди, настъпили в случая от нарушение на правото по чл.13 ЕКЗПЧОС на ефективни вътрешноправни средства за защита / опр. по ч.гр.д. №2927/14 г. на четвърто г.о. на ВКС/.
По основателността на жалбата:
За да обезсили първоинстанционното решение по предявения от касатора срещу държавата чрез МФ иск по чл.49, вр. с чл.7 от Конституцията и чл.13 от ЕКПЧОС, въззивният съд е приел, че функционалният имунитет на магистрата не изключва пряката отговорност на държавата чрез МФ за вреди от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица по силата на чл.7 от Конституцията. Държавата обаче не отговаря самостоятелно, а чрез своя процесуален субституент, какъвто е държавният орган, с когото причинилото твърдените вреди длъжностно лице е в трудови или служебни правоотношения – в случая Прокуратура на РБ. След като последната участва в процеса като материалноправно легитимиран ответник с регресни права срещу длъжностното лице по чл.9 ЗОДОВ, производството по иска с пр. осн. чл.49 ЗЗД спрямо ответника Държава чрез МФ следва да се прекрати, а първоинстанционното решение да се обезсили.
Тези изводи са незаконосъобразни по съображенията, изложени в отговор на поставения при допускане на обжалването въпрос - на основание чл. 7 от Конституцията на РБ, държавата отговоря пряко за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица. Тази отговорност се реализира на общото основание по чл.49 ЗЗД, когато не може да се реализира в специалните хипотези на ЗОДОВ. За надлежната процесуална легитимация на държавата са достатъчни твърденията, че ищецът я намира за длъжник по деликтно вземане. Дали за ищеца е възникнало оспореното по делото, вкл. в представената писмена защита на МФ, вземане срещу държавата е въпрос на материалноправна легитимация по иска. Този въпрос следва да ще се реши при разглеждане на спора по същество / опр. по ч.гр.д. №3266/13 г. на трето г.о. на ВКС/.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №13567/12 г. от 6.12.13 г. в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по гр.д. №52345/10 г. на СРС по исковете на Н. Н. срещу Държавата чрез Министерство на финансите с пр. осн. чл.49 ЗЗД, вр. с чл.7 от Конституцията, вр. с чл.13 от ЕКЗПЧОС и чл.86 ЗЗД и производството по исковете е прекратено.
Връща делото на Софийски градски съд за ново разглеждане в отменената част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: