Р Е Ш Е Н И Е № 23 Гр.София, 22 януари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора Генчев Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2254/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 294/22.10.12 г., постановена от ГС-София /СГС/, НО, 6 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.4739/12 г., е отменена осъдителна присъда на РС-София /СРС/, НО, 15 състав, постановена на 15.06.12 г.по Н.О.Х.Д.5552/12 г., и подсъдимият В. П. К. е признат за невиновен в извършено от него престъпление по чл.338,ал.1,т.1 НК. С отменения акт на СРС К. е бил осъден по въздигнатото му обвинение и му е било наложено наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. Недоволен от така постановената присъда на СГС е останал прокурор от СГП, който я атакува в срок, релевирайки касационни основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Към протеста са постъпили допълнителни съображения, в които са развити оплакванията по тези предпоставки. Моли се присъдата на СГС да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста. Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник настоява присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и допълнителните съображения към него, изложените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Първото възражение, изложено в прокурорския протест, е охрактеризирано като неправилност на извода на второстепенния съд за недоказване на обвинението. Същото е подкрепено с общи фрази за неналичие на обосновано съмнение по отношение на главния факт по делото, формулиращ престъпното деяние. Иначе казано, направеното оплакване е такова за необоснованост на съдебния акт, което, както е известно и видно от настоящия НПК, не е касационно основание. Същевременно, ако обсъжданият довод, нуждаещ се от словесна преформулировка в насока на обосноваване на присъствие на съществено процесуално нарушение поради некачествено прилагане от страна на въззивния съд на нормите на чл.13,14 и 107,ал.5 НПК, се обмисли в този аспект, то следва да се отбележи, че той отново би бил неоснователен. И това е така, предвид обстоятелството, че единствено писмените доказателствени материали по делото, оставащи ценими след законосъобразно изключване от СГС на показанията на подсъдимия, дадени от него в качеството му на свидетел по друго производство, не са достатъчни за достигане до формиране на фактологията по престъпната дейност, каквато тя е очертана в обвинителния акт. Прокурорът, изготвил протеста, декларативно е изразил позиция в обратната насока, без по никакъв начин да я основе на база събран доказателствен материал. Най-малко, в подкрепа на тезата си би могъл да посочи приложеният на л.33 от ДП акт за констатиране на административно нарушение,като отделен е въпросът доколко само той би се явил достатъчен за възприемане на фактите по инкриминираното като престъпно поведение на дееца. Второто възражение, относимо към нарушение на материалния закон, е свързано с незаконосъобразност на възприетата позиция за липса на нарушение на чл.98,ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /съкращението е ЗОБВВПИ, а не както е отразено в протеста ЗОБВВПП/. Както правилно е отбелязано в атакувания съдебен акт, за да бъде осъществен съставът на чл.338,ал.1 НК, от обективна страна е необходимо деецът да упражнява правомерна фактическа власт върху предметите, поставени под специален режим по цитирания закон; да е демонстрирал поведение, довело до неприлагане на мерки за сигурност при боравене с тези предмети, които мерки са необходими от една страна /непредизвикващи съмнение от гледна точка на човешкия опит и осигуряващи безопасност за околните във връзка с потенциална опасност от засягане живота и здравето на неопределен кръг от лица/ и от друга-мерки, предвидени в надлежни правилници, наредби или инструкции. В такъв смисъл е и позицията,заета по решение № 118/27.05.98 г.,постановено от ВКС, 1 н.о. по К.Н.Д.517/97 г. В конкретния казус на подсъдимия е възведено обвинение за неспазване разпоредбата на чл.98, ал.1 ЗОБВВПИ, изискваща предметите под специален режим, каквито са и процесните такива-пистолет и боеприпаси,да се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства. Без съмнение може да се приеме, че става дума за пазене на посочените предмети в обитавани от владеещия ги помещения, намиращи се в недвижими имоти- дом, служба и т.н. Тълкуване в тази насока се прави не само поради естеството на обектите и дължимото поведение, но и във връзка с ал.2 на цитирания законов текст. Като помещение по смисъла на третираните разпоредби не може да бъде прието купето на автомобила, каквато претенция е изтъкната от държавното обвинение, предвид казаното, че вещите “са оставени без постоянен надзор на общодостъпно място-на паркинг, в помещение, недостатъчно обезопасено против кражба.” В този смисъл е без значение дали става дума за пренасяне на оръжието по силата на чл.338,ал.1 НК, както е приел въззивният съд, или за неговото държане, както твърди прокурорът. Третото възражение, отново свързано с нарушение на материалния закон, касае неприемане от страна на СГС на нарушение на чл.59,ал.1 от специалните правила. Очевидно е допусната досадна техническа грешка с посочване в протеста на “чл.559,ал.1 ЗОБВВПП”,какъвто текст, а и относим към казуса нормативен акт, няма. Въззивната инстанция е отразила подробни съображения за споделената от нея теза- подсъдимият е поставил оръжието и боеприпасите в кожена чанта /сама по себе си несочеща на наличие на такива предмети в нея/, в купе на заключен автомобил, паркиран за кратко време на паркинга на голям софийски магазин. Той не може да има разумно очакване, което да обосновава прекия му умисъл, че при предприетите мерки, колата му ще бъде разбита и от нея ще бъде отнета чантата, в която са оръжието, боеприпасите и документи. Затова и не следва да бъде упрекнат, че е реализирал поведение по неопазване на предметите, поставени под специален режим, от кражба. Същото би могло да се изведе и ако е разбит само багажникът, в който потенциално е можело да бъде поставена чантата или дори ако е отнет целият автомобил. СГС, без да има пред себе си довод за това, е изтъкнал забраната по чл.60,ал.1,т.1 ЗОБВВПИ, съгласно която К. не би могъл да влезе в магазина с оръжие. По този въпрос не е взето никакво отношение в прокурорския протест. Няма изследване на обстоятелството,което въобще не е било поставяно на размисъл пред и от държавното обвинение, дали самият магазин “Мосю Б.” е разполагал с каси, приспособени за съхранение на оръжие и боеприпаси. Следователно, ако се приеме, че в съобразие с приетата фактология, подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗОБВВПИ, което води до негова отговорност по чл. 338,ал.1,пр.1 НК, означава на практика при всяка кражба на поставени под специален режим предмети по обсъждания нормативен акт, да е налице престъпно деяние по посочения текст на наказателни закон, осъществено от жертвата на кражбата. Това от своя страна би довело до неясна разлика между нарушение по специалния закон, каквото в процесния казус е констатирано по цитирания вече акт за административно нарушение /без същият да бъде обсъждан по същество/, и престъпление по чл.338,ал.1 НК. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 294/22.10.12 г., постановена от ГС-София, НО, 6 въззивен състав, по В.Н.О.Х.Д.4739/12 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/