РЕШЕНИЕ                                                                   N 284   София,  30. 07.  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 23 март две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА     при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 714/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на НЕК ЕАД, гр. С. срещу решение от 07.07.2008 г. по гр. д. № 14/2007 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 28.04.2004 г. по гр. д. № 1139/01 г. на Пловдивски окръжен съд, с което “Е” ЕАД, гр. П. е осъдено да предаде на “ЕПМ” Е. в н. , гр. П. площ от 306 кв. м., съставляваща част от парцел ****ЗЗУ на ГМД по плана на югоизточна производствена зона – ІІ част на гр. П., обозначена с букви А, В, С и Д и колорирана в жълто на скицата към заключението на в. л. В. И. (стр. 100 по делото), която е неразделна част от решението. С определение от 18.05.2009 г. състав на ВКС, І г. о. е допуснал касационна проверка на въззивното решение. Приел е, че е налице предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради това, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Като такова е възприел изграждането на правен извод за легитимацията на ищеца като собственик на недвижим имот, предмет на иска, въз основа на представен акт за държавна собственост, въпреки направено оспорване на констатациите по акта и без ищецът да е провел пълно и главно доказване на правопораждащия факт за придобиване на това право. Като основание за касиране на решението е въведен довод за необоснованост на правните изводи и неправилно прилагане на материалния закон. Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания. От фактическа страна по делото е установено, че терен с площ от 4 дка е отреден за подстанция със заповед № 1* от 01.09.1982 г. През 1988 г. е одобрено изменение на улична и дворищна регулация на парцел ****завод за запаметяващи устройства за гъвкав метален диск в кв. 3 по плана на гр. П., като същият е отреден за завод за запаметяващи устройства и гъвкав магнитен диск (ЗЗУ и ГМД), който парцел **** южната си част граничи с парцел **** отреден за подстанция. През 2001 г. е одобрено попълване на кадастралната основа с нови имоти пл. №№ 390 и 391 в кв. 3. Имот пл. № 391 е записан на Е. “ЕМП” в н. , като за него е отреден парцел ****. През 2004 г. е допуснато частично изменение на плана, с което за парцел **** са отредени два парцела УПИ * – производствени и складови дейности и ХХІ-390 производствени и складови дейности иХХІІ-391 трафопост и хидрофор. С техническа експертизата е установено, че подстанцията е построена през 1990 г. (по данни от акт за държавна собственост). Според проектната документация одобрена през 1984 г. за подстанция с мощност 110/20 кV, съоръжението е трябвало да бъде изградено на разстояние 6.5 м. от северната дворищно-регулационна граница. Сградата е построена в парцел **** на разстояние 3.75 м. от северната дворищно-регулационна линия, а оградата попада в съседния парцел **** ЗЗУ и ГМД, чиято регулация е одобрена 1988 г. От това експерта прави извод, че построените през 1990 г. подстанция и ограда не са съобразени с действалата към момента на построяването й регулация от 1988 г. (л.59 от гр. д. № 561/2004 г. на ПАС). С допълнителна техническа експертиза е установено, че площта отредена за парцел ****Подстанция с плана от 1982 г. и от 1988 г. е една и съща, но конфигурацията е завъртяна ситуационно, което е отразено на комбинирана скица. Намерено е и това, че с всички регулационни промени след 1988 г. не е засягана площта на парцел **** подстанция, а само площта на парцел **** –ЗЗУ и ГМД. Приетата техническа експертиза при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, изпълнена от инж. Б, приема че съществуваща ограда е поставена не на регулационната линия от север на парцел ****, а навлиза в парцелите от север ХХІ-390 за производствени и складови дейности и ХХІІ-391 за трафопост и хидрофор. Съдът е възприел изцяло тази констатация и от този факт е направил извод, че касаторът владее без правно основание терен с площ от 306 кв. м., което е резултат на навлизане в имота на север от парцел **** при поставяне на оградата. По делото не се спори, че в този спорен терен, означен с буквите А, Б, С, Д и колориран в жълто на скицата (л.100 по гр. д. № 1139/2001 г. на ПОС) е изпълнен кабелен колектор, който е част от подстанцията. От техническата експертиза се установява и това че всички регулационни изменения в кв. 3 след 1988 г. са извършени след построяването на подстанцията. При така установените факти направеният извод за основателност на иска е необоснован. Съдът не е взел предвид, че ищецът е създаден като правен субект след построяването на подстанцията, както и че парцелът, който е записано, че е включен в капитала му, е създаден с регулационно изменение през 2004 г., към който момент парцел ****, отреден с плана от 1982 г. за построяване на подстанция, е бил усвоен за мероприятието, като е била поставена и ограда с цел защита на обекта и обезопасяването му. Подстанцията е изградена при действието на Закона за електростопанството обн. в ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., действал до 1999 г., когато е отменен със закона за енергетиката и енергийната ефективност (Обн., ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г.) и издадените за изпълнението му подзаконови нормативни актове, между които и правилник за устройство на електрически уредби. Регулационните промени след 1988 г. е следвало да се съобразят със съществуващото съоръжение на енергийното стопанство в парцел **** и прилежащия му терен. Делото е останало непопълнено с доказателства за това, кой е прилежащия терен, необходим за съоръжението подстанция 110/20 КW с оглед правилата установени с Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти, приета с ПМС № 41 от 23.11.1982 г., обн., ДВ, бр. 101 от 24.12.1982 г., отм. 1996 г., но действала при изграждането и пускане в експлоатация на електросъоръжението – подстанция “П”. На техническата експертиза е следвало да се възложи установяване и на размера на зоната на вредно въздействие, определена съобразно нормите, визирани в действалия правилник за устройство на електрически уредби към момента на изграждане на подстанцията, както и на необходимия за обслужването й терен определен при съобразяване на действалите техническите норми за проектиране и изграждане на електрически уредби. Неправилно е интерпретирана констатацията на вещото лице, че по сега действащия план северната ограда на парцел **** навлиза в новосъздадените парцели ХХІ и ХХІ. Следвало е да се установи дали оградата е била поставена по северната граница на парцела, определена с генералния плана, който е бил в сила при реализиране на мероприятието. В случай, че регулацията за парцел **** е била приложена, то изменението на плана с отреждане на нови парцели е следвало да се извърши при спазване реда установен с чл. 134 и сл. ЗУТ, който е бил в сила през 2004 г. Не е обсъден и фактът, че касаторът “Е” ЕАД, възниква като еднолично търговско дружество с държавно имущество, след вземане на решение за преобразуване на НЕК чрез отделяне на ново ЕАД от клон ЕРП П. Дружеството е вписано в търговския регистър на основание решение от 28.04.2000 г., а капиталът му е формиран от стойността на активите и пасивите по баланса на НЕК към 31.12.1999 г. и разделителния протокол. Ако спорният терен е бил включен в баланса към тази дата, то правните последици на този факт е следвало да се определят при съобразяване нормата на чл. 17а ЗППДОП. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила, създаващи задължение за съда да постанови решение при напълно изяснено дело, е довело и до необоснованост на правните извади за принадлежността на правото на собственост върху спорния терен. Налице са въведените касационни основания за отмяна на решението. Тъй като се налага извършване на допълнителни процесуални действия – изслушване на допълнителна техническа експертиза или нова изпълнена от специалист по изграждане на промишлени строителни обекти, след отмяна на решението делото следва да се внесе за разглеждане по същество пред ВКС. За изясняване на спора следва да се изслуша допълнителна техническа експертиза по формулираните въпроси. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение от 07.07.2008 г. по гр. д. № 14/2007 г. на Пловдивски апелативен съд. ВНАСЯ делото за разглеждане пред ВКС ДОПУСКА изслушване на допълнителна техническа експертиза, която да се произнесе за това: каква е площта на необходимия прилежащ терен за подстанция 110/20 кV, определен съобразно норматива установен с Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане строителни обекти (обн. ДВ, бр. 101 от 24.12.1982) и Правилника за устройство на електрически уредби.; каква е зоната на вредно въздействие, в обхвата на която не се допуска извършване на строителна и друга дейност; ситуирането на строителното петно на подстанцията и изграждането на оградата съобразени ли са със северната граница на имота, определена с генералния план, който е бил в сила при реализиране на това мероприятие. Експертизата да се изпълни от вещото лице инж. Н от гр. П., ж. к. Тракия, бл. 12, вх. Б, ет. 1, ап. 1 при депозит 150 лв. внесен от касатора НЕК ЕАД, гр. С. в седмодневен срок от съобщението по сметка на ВКС СИ Банк - BIC:BUIBBGSF, IBAN:BG85BUIB98883391323103 . Указва на касатора да представи акт образец № 16 за приема на обекта и за пускането му в експлоатация. НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание на 19 октомври 2010 г. от 9.30 ч., за когато да се призоват страните и вещото лице.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: