6 Р Е Ш Е Н И Е № 50029 гр. София, 10.01.2023 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1485 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47, ал.1, т.2, т.5 и т.6 ЗМТА. Образувано е по предявени от „Еко Аква Системс“ ЕООД срещу „ДИЦ“ ООД, искове с правно основание чл.47, ал.1, т.2, т.5 и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 08.03.2021г. по в. арб. д. № 29/2018г. на Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата /АС при БТПП/ в частта, с която е установено спрямо „Еко Аква Системс“ ЕООД, че „ДИЦ“ ООД има вземане против „Пътно Строителство“ АД за сумата от 100 000 лева – част от вземане за възнаграждение за изпълнени от „ДИЦ“ ООД СМР на извънплощадкови съоръжения и мрежи - довеждащ колектор до 4,42 км., свързващ обекта път, ВиК и ел. захранване, заустващ колектор по договор № 07-159/11.111.2011г., сключен между [община] и обединение „Строй Еко Ябланица“ – дейности, изпълнени по договор № 07-159/ 11.11.2011г., сключен между [община] и обединение „Строй Еко Ябланица“. Ищецът иска отмяна на арбитражното решение, като поддържа, че арбитражното споразумение е недействително, тъй като е подписано от пълномощника С. П. на законния представител на „ДИЦ“ ООД въз основа на пълномощно от 08.11.2010г., което не съдържа упълномощаване за подписване на арбитражен договор и споразумението е неясно, тъй като не препраща нито към инстанционален арбитраж, нито към арбитраж ad hoc., предвид неконкретизиране в него на приложимите правила /не e посочено кои спорове ще се разглеждат и решават от АС на БТПП, как следва да се формира арбитража и кой е приложимият процесуален ред/. Поддържа се, че в споразумението за обединение от 11.11.2011г. има арбитражна клауза, но с последващи споразумения между участниците в обединението и най вече с договор от 16.08.2012г. между „Пътно Строителство“ АД и „ДИЦ“ ООД за изпълнение на претендираните от „ДИЦ“ ООД дейности, арбитражната клауза на практика е „канселирана“, тъй като в него не само няма арбитражна клауза, но чл. 32 от същия препраща към общия процесуален ред за решаване на спорове от съдилищата по ГПК. Спорното право на „ДИЦ“ ООД произтича от отделния договор от 16.08.2012г., в който няма арбитражна клауза. Излагат се и съображения, че пред арбитражния съд е предявен иск за заплащане на възнаграждение за извършеното от него, но същият е разгледал иск за заплащане на разноските, които ищецът е направил във връзка с дружествените работи по чл. 364 ЗЗД, поради което е налице произнасяне извън предмета на спора. Искът пред арбитражния съд е основан на няколко юридически факта: 1/ участие на „ДИЦ“ ООД в консорциума; 2/ извършване на определени работи /СМР/ и 3/ обстоятелството, че „Пътно строителство“, като водещ съдружник в консорциума, е получил всички средства по договора за обществена поръчка с [община], като „ДИЦ“ ООД не се позова на свои права като съдружник, нито на твърдение, че има решение на партньорите за разпределение на получените средства. Поддържа се, че доколкото е налице сключено между съдружниците споразумение за разпределение на дейностите и има изричен договор между „Пътно Строителство“ АД и „ДИЦ“ ООД от 16.08.2021г., по който са се извършвали всички плащания до предявяване на иска, в който изрично е изключена арбитражната клауза, е налице неарбитруемост на спора. Сочи се, че в споразумението за обединение страните са се съгласили дяловото им участие в общата работа да съответства на възложените им конкретни дейности за изпълнение, което не противоречи на императивни норми на закона, поради което основание за възнаграждението на „ДИЦ“ ООД е договорът за изработка от 16.08.2012г. „ДИЦ“ ООД не е искал установяване на вземането му по договора за обществена поръчка между общината и консорциума, а иска заплащане на възнаграждение за извършената от него работа. Ако ищецът иска плащане само на основание споразумението за гражданско дружество, то искането му е следвало да се основава на твърдения, че го е напуснал или че консорциумът е прекратен, или че иска заплащане на разноските, които е направил. На следващо място се поддържа, че ответниците в арбитражното производство не са участвали при формирането на арбитража, не зависи от дадената им възможност да посочат арбитри, с което са нарушени императивните правила на чл.11 и чл.12 ЗМТА. Арбитражният състав е избрал Правилника на АС на БТПП без същият да е приложим, като освен това при наличието на множество ответници не им е дадена възможност да посочат един арбитър, тъй като не им е съобщено, че всеки от ответниците сочи различни арбитри, което е довело до назначаването на “служебен арбитър“, с което са поставени в неравнопоставено положение спрямо насрещната страна в процеса. С оглед на това се твърди, че е налице и основанието по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение в атакуваната част, тъй като образуването на арбитражния съд и проведената в тази връзка арбитражна процедура противоречат на уговорката на страните и императивните правила на ЗМТА. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът, „Ви Веста Холдинг“ ЕАД, моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни, тъй като не са налице сочените основания за отмяна, доколкото относно спора е налице валидно арбитражно споразумение и страните надлежно са уведомявани в арбитражното производство. Твърди се, че възражение за неарбитруемост на спора не е направен пред арбитража. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Противно на твърдението на насрещната страна, с отговора на исковата молба в арбитражното производство „Еко Аква Системс“ ЕООД е оспорил арбитруемостта на спора, поддържайки, че арбитражната клауза е бланкетна - не е посочено кои спорове ще се разглеждат от АС на БТПП и по кой негов правилник, като е предвидено и, че дейностите на партньорите се уреждат от местното законодателство в страната, която препратка към общото законодателство изключва компетентността на арбитражния съд. С оглед процесуалното поведение на страната в арбитражното производство, а именно - направено от нея възражение за липса на компетентност в срока по чл.20, ал.1 ЗМТА, правото на страната да се позове на основанието по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА не е преклудирано, като валидността на арбитражното споразумение не се презумира по чл.7, ал.3, предл. 2-ро ЗМТА. Арбитражният съд е извел своята компетентност въз основа на клаузата на чл. X от споразумението за обединение от 31.01.2011г., сключено между ищеца в арбитражното производство и ответниците в него / вкл. от трето неучастващо в спора лице/ за създаване на дружество по ЗЗД „Строй Еко Ябланица“. Уговорката в споразумението предвижда, че всички дейности на партньорите, насочени към осъществяването на проекта, ще бъдат правно уреждани от условията на местното законодателство в страната, като споровете ще се решават от АС при БТПП. Твърдението на настоящия ищец за недействителност на арбитражното споразумение, поради липса на представителна власт на лицето, което го е подписало от името на „ДИЦ“ ООД е неоснователно, тъй като дори да се приеме, че такава е налице, на нея може да се позове само ненадлежно представляваното лице, което със сезирането на арбитражния съд въз основа на споразумението с конкрудентни действия е потвърдило по см. на чл.42 ЗЗД представителната власт на лицето, подписало от негово име договора – т. 2 от Тълкувателно решение № 5/2014г. от 12.12.2016г. по тъл.д. № 582014г. на ОСГТК на ВКС. Доводите, основани на липсата на яснота относно приложимите към арбитражното производство правила, доколкото освен Правилник на АС при БТПП, съществува и Правилник за арбитраж „ad hoc”, подпомаган от АС при БТПП, както и Правилник за ускорени производства по арбитражни дела, не следва да бъдат споделени. Приложното поле на Правилника за арбитраж „ad hoc”, подпомаган от АС при БТПП е очертан в чл.1 – когато страните по международен търговски договор са включили в него клауза за арбитраж „ad hoc”, подпомаган от АС при БТПП, а в чл.2 са дадени изрични указания при предвиждане на арбитраж „ad hoc”. При липса на изрична такава клауза, следва да се счетат за приложими общите правила за провеждане на арбитражното производство, регламентирани в Правилника на АС при БТПП, при спазването на които се е развило и цялото арбитражно производство, образуваното пред АС при БТПП. Следва да се има предвид и правилото на чл. 3 от Правилника на АС при БТПП, според което, ако страните не са уговорили друго, тяхното съгласие да възложат спора на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата означава и приемане на този правилник. Ето защо, неоснователно е твърдението на ищеца, че клаузата, че споровете ще се разглеждат от АС на БТПП, не води до определяне на процедурата, по която ще се разгледа спорът. Според чл. 3, ал. 4 от Правилника на АС на БТПП, по дела, основани на арбитражно споразумение, се прилагат тези правила на правилника, които са в сила при започване на арбитражното производство, доколкото и двете /насрещни/ страни не са поискали да се приложат правилата, които са били в сила при сключване на арбитражното споразумение или са влезли в сила след започване на абритражното производство. В случая арбитражното производство е образувано на 08.03.2018г., поради което приложение намират действащите към тази дата правила на Правилника на АС при БТПП. Съгласно чл.14, ал.1 и 5 от същия (редакция към 08.03.2018г.), при решаващ състав от трима арбитри, всяка от страните избира по един арбитър, а двамата арбитри избират от своя страна председателя на решаващия състав, като ако ищците или ответниците са няколко, те трябва да посочат по общо съгласие един арбитър, а ако такова общо съгласие не се постигне, арбитърът се назначава от председателя на АС при БТПП. В случая на всеки от тримата ответници в арбитражното производство, ведно с изпращането на препис от исковата молба с доказателства, са дадени указания за представяне на отговор с писмени доказателства в 15-дневен срок, и за посочване в същия срок заедно с другите ответници на общ арбитър от приложения списък, като в противен случай същият ще бъде служебно назначен от председателя на АС на БТПП. Тримата ответници са посочили различни арбитри, с оглед на което в съответствие с чл. 14, ал. 1 и ал. 5 (редакция към 08.03.2018г.), арбитърът е определен служебно от председателя на АС при БТПП. Ето защо, неоснователно е твърдението на ищеца за нарушение на чл. 11 и чл. 12 ЗМТА при образуване на арбитражния състав, доколкото то е станало съобразно уговорената от страните процедура за формирането на арбитражния съд (тази по Правилника на АС при БТПП) - чл.12, ал.1 ЗМТА, поради което искът по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА е неоснователен. Не може да бъде споделен и довода, че клаузата на чл. X от споразумението за обединение от 31.01.2011г. е неясна. Същата предвижда, че предмет на арбитражното споразумение са всички спорове между съдружниците по проекта, предмет на договора за гражданското дружество, като клаузата за приложение на местното законодателство сочи единствено кое е приложимото материално право и няма отношение към процесуалния договор за арбитратруемост на споровете. С исковата молба в арбитражното производство се претендира именно вземане по чл.II от Споразумението за обединени (гражданско дружество „Строй Еко Ябланица“), съгласно което всеки от съдружниците изпълнява част от работата по обществената поръчка, като ищецът „ДИЦ“ ЕООД изпълнява строителните работи, отнасящи се до частта колектор и съпътстваща инфраструктура до входа на площадката за пречиствателната станция. Посочено е, че всеки от съдружниците има право да получи заплатената от възложителя сума за дейността, която е извършил в изпълнение на обществената поръчка, с възложител [община], по която е сключен на 11.11.2011г. договор за обществена поръчка. Твърди се, че между съдружниците е постигнато съгласие, че цените, на които ще бъде определена стойността на извършената от всеки от партньорите работа, е предвидената в проектно-сметната документация на възложителя по обществената поръчка, намалена с процента, с който е намалена цената по подадената към възложителя оферта. Сочи се, че са изпълнени всички СМР по обществената поръчка, обектът е приет от възложителя, който е изплатил всички СМР, поради което се иска от водещия съдружник в обединението - „Пътно строителство“ АД да заплати на „ДИЦ“ ООД извършената от него част от работата, както вземането се признае за установено по отношение на останалите съдружници /с изключение на един/ в обединението, между които е и настоящият ищец. С арбитражното решение е признато за установено спрямо „Еко Аква Системс“ ЕООД, че „ДИЦ“ ООД има вземане против „Пътно Строителство“ АД за сумата от 100 000 лева – част от вземане за възнаграждение за изпълнени от „ДИЦ“ ООД СМР на извънплощадкови съоръжения и мрежи - довеждащ колектор до 4,42 км., свързващ обекта път, ВиК и ел. захранване, заустващ колектор по договор № 07-159/11.111.2011г., сключен между [община] и обединение „Строй Еко Ябланица“ – дейности, изпълнени по договор № 07-159/ 11.11.2011г., сключен между [община] и обединение „Строй Еко Ябланица“. Видно от посочените обстоятелства, с постановеното от него решение АС при БТПП се е произнесъл по предмета на спора, очертан в исковата молба, който се обхваща от арбитражното споразумение. Липсва сезиране, съответно произнасяне на арбитражния съд по сочения от настоящия ищец договор от 16.08.2012г. между „Пътно Строителство“ АД и „ДИЦ“ ООД. Съображенията на ищеца, касаещи приложението на този договор, са относими към правилността на арбитражното решение, която не се обхваща от основанията за отмяна по чл.47 ЗМТА. С оглед изложеното, исковете по чл. 47, ал. 1, т.2 и т. 5 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, поради липса на арбитражно споразумение, съответно поради разрешаване на спор, непредвиден в арбитражното споразумение или произнасяне по въпроси извън предмета на спора, също се явяват неоснователни. С оглед изложеното, предявените искове по чл.47, ал.1, т.2, т.5 и т.6 ЗМТА са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Въпреки изхода на делото, на ответника не се дължат разноски, тъй като липсват доказателства за извършването им. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И ОТХВЪРЛЯ предявените от „Еко Аква Системс“ ЕООД срещу „ДИЦ“ ООД, искове с правно основание чл.47, ал.1, т.2, т.5 и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 08.03.2021г. по в. арб. д. № 29/2018г. на Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата в частта, с която е установено спрямо „Еко Аква Системс“ ЕООД, че „ДИЦ“ ООД има вземане против „Пътно Строителство“ АД за сумата от 100 000 лева – част от вземане за възнаграждение за изпълнени от „ДИЦ“ ООД СМР на извънплощадкови съоръжения и мрежи - довеждащ колектор до 4,42 км., свързващ обекта път, ВиК и ел. захранване, заустващ колектор по договор № 07-159/11.111.2011г., сключен между [община] и обединение „Строй Еко Ябланица“ – дейности, изпълнени по договор № 07-159/ 11.11.2011г., сключен между [община] и обединение „Строй Еко Ябланица“. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.