2 решение по гр.д.№ 834 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 328 София, 07.10.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 834 по описа за 2010 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. И. и Г. С. И. срещу решение № 25 от 01.02.2010 г. по в.гр.д.№ 852 от 2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 1684 от 25.03.2009 г. по гр.д.№ 200 от 2006 г. в частта, с която е уважен предявен от П. С. И., Г. С. И., Х. М. С., Б. К. Н., К. А. И., М. С. И., В. С. И. и С. Х. И. срещу Б. К. В., Д. К. С., З. К. Н., Н. К. П. и С. К. К. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и е оставено в сила решението в останалата му част, с която е оставено без разглеждане искането за отмяна по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ на нотариален акт № 113 от 17.05.1991 г., том I по нот.д.№ 525 от 1991 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответниците по жалбата срещу Б. К. В., Д. К. С., З. К. Н., Н. К. П. и С. К. К. не вземат становище по нея. Х. М. С., Б. К. Н., К. А. И., М. С. И., В. С. И. и С. Х. И. също не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 329 от 08.04.2011 г. по настоящото дело. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /допустим ли е иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в хипотезата, когато ищците по този иск вече са си възстановили правото на собственост върху процесния земеделски имот/ е налице противоречие на обжалваното решение с приетото в мотивите към т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д.№ 11 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, според които правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е налице при висящо административно производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано, както и при постановено окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Същото е прието и в решение № 128 от 15.03.2011 г. по гр.д.№ 7 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Тъй като приетото в горепосочените тълкувателно решение и решение по чл.290 от ГПК е задължително за съдилищата, постановеното от Благоевградския окръжен съд решение в противоречие с тези решения на ВКС е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на съда за постановяване на решение по съществото на спора. Неправилно е прието от въззивният съд, че искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като касае имот, който не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ- имот, който не е земеделски, а има селищен характер, тъй като е бил включен в регулация още през 1965 г.: На възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат земи, които имат земеделски характер към момента на включването им в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация или към момента на отнемането им от бившите собственици /чл.10, ал.4 от ЗСПЗЗ/. Обстоятелството, че след отнемането на тези земеделски имоти те са били включени в регулация или в строителните граници на населеното място, не е пречка за реституцията- съгласно чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ в тези случаи на реституция подлежат бившите земеделски земи, които не са застроени със законна сграда до 01.03.1991 г., върху които към тази дата не е било разрешено строителство или въпреки, че е било разрешено такова, строежът още не е бил започнал. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да обсъди всички събрани по делото доказателства и като вземе предвид разпоредбата на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ да реши коя от страните /ищците като наследници на К. Нусков/ или ответниците /като наследници на К. В./ имат право на възстановяване на собствеността върху процесната земеделска земя. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 25 от 01.02.2010 г. по в.гр.д.№ 852 от 2009 г. на Благоевградския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.