Р Е Ш Е Н И Е № 413 гр. София, 11 ноември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1358 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на защитника на осъдения Г. К. Д. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НЧД №554/2013 г. по описа на Специализиран наказателен съд. С определение от 26.04.2013 г., постановено по НЧД №554/2013 г. по описа на Специализиран наказателен съд на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 НК на осъдения Д. е наложено едно общо най- тежко наказание по НОХД №204/12 на ОС- гр. Благоевград, НОХД №163/12 на РС- гр.Момчилград и по НОХД №2041/12 по описа на СпНС в размер на три години „лишаване от свобода”, което на основание чл.25, ал.4, във вр. с чл.59, ал.1, във вр. с чл.61, т.3 ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим. С определението на основание чл.23, ал.3 НК към определеното общо наказание е присъединено и наказанието „глоба” в размер на 100 лева. В искането се релевират доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт в частта му, с която определеното общо наказание „лишаване от свобода” е постановено да бъде изтърпяно ефективно. Поддържа се, че неправилно решаващият съд е преценил, че целите на специалната и генерална превенция могат да бъдат постигнати само по този начин и не е приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. Моли се да бъде отчетено това, че осъденият не е извършвал други престъпления след постановяването на последната присъда, включена в съвкупността, както и това, че е семейно и трудово ангажиран. Предлага се приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а атакувания съдебен акт изменен, като бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането: Искането за възобновяване на воденото срещу осъдения Г. Д. наказателно производство по НЧД №554/2013 г. по описа на Специализиран наказателен съд.е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е процесуално допустимо. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. Решаващият съд правилно е преценил, че са налице предпоставките на чл.25, във вр. с чл.23 НК за определяне на едно общо най- тежко наказание по отношение на осъдения Думенов. Законосъобразно съдът е кумулирал наказанията, наложени му по НОХД №204/12 на ОС- гр.Благоевград, НОХД №163/12 на РС- гр.Момчилград и по НОХД №2041/12 по описа на СпНС и е определил общо наказание в размер на три години „лишаване от свобода”, както и е присъединил на основание чл.23, ал.2 НК наказанието „глоба” в размер на 100 лева. Съдът неправилно е преценил, че в конкретния случай не са налице предпоставките за отлагане на изтърпяването на определеното общо наказание по реда на чл.66, ал.1 НК. Не могат да бъдат възприети мотивите на съдебния състав по отношение на това, че Д. е лице със завишена степен на обществена опасност, предвид предходните му осъждания и извода, че същите не са изпълнили целите на чл.36 НК. Видно от доказателствените материали, всяко едно от предходните осъждания на Д. е за престъпления, осъществени преди да е влязъл в сила съдебен акт по отношение на осъдения. Всички престъпления- предмет на приключилото наказателно производство- са осъществени при условията на реална съвкупност, което е и основание да бъде определено по реда на чл.25, във вр. с чл.23 НК едно общо наказание за цялостната престъпна дейност на Д.. Ето защо не може да бъде споделен извода, че предходните наказания не са изпълнили целите на генералната и специалната превенция, тъй като същите не са били изпълнявани към момента на извършване на последното престъпление. Касационният съд не може да сподели и изводите на решаващия съд за това, че осъдения Д. е лице със завишена степен на обществена опасност. Доколкото същият е бил неосъждан към момента на извършване на престъпленията, включени в съвкупността, този извод се явява необоснован. Ако съдът е направил този извод на базата на естеството на извършените престъпления, техния брой или начин на извършване, то тези обстоятелства е трябвало да бъдат отчетени на плоскостта на приложението на чл.24 НК, а не да бъдат основание за отказ да бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. Обсъдените по- горе заключения на първостепенния съд не могат да бъдат възприети, тъй като извод за наличие на висока степен на обществена опасност на извършител на престъпление може да бъде направен на базата на доказателства, свързани с предходни осъждания или когато липсват такива, когато извършеното престъпление се характеризира с висока степен на обществена опасност, сравнена с други престъпления със сходна правна квалификация. В случая не е налице нито една от двете предпоставки да бъде възприет Д. като лице със завишена степен на обществена опасност, респективно да му се откаже отлагане на изтърпяване на наказанието, независимо, че са налице предпоставките за това. Предвид изложеното касационният съд прецени, че изпълнението на определеното на осъдения наказание в размер на три години „лишаване от свобода” трябва да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за максималният, предвиден в закона, срок от пет години, тъй като са налице предпоставките за това. Липсва основание да се приеме, че ефективното му изтърпяване е наложително с оглед постигане на целите на чл.36 НК и с приложението на института на условното осъждане могат да бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция. Ето защо, касационният съд прецени, че наказателното производство трябва да бъде възобновено, атакуваното определение трябва да бъде отменено в частта, с която е определен първоначален „общ” режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години, считано от постановяване на касационния съдебен акт. Съдебният акт на първостепенния съд трябва да бъде потвърден в останалата му част. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по НЧД №554/2013 г. по описа на Специализиран наказателен съд. ИЗМЕНЯ определение от 26.04.2013 г., постановено по НЧД №554/2013 г. по описа на Специализиран наказателен съд, като го ОТМЕНЯ, в частта му, с която наложеното на Г. К. Д. общо най- тежко наказание в размер на три години „лишаване от свобода” на основание чл.59, ал.1, във вр. с чл.61, т.3 ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим. ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на така определеното общо наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, считано от влизане на настоящият съдебен акт в сила. ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.